Спомени от Народната република socbg.com
През 1986 г. Павел Маринов, известен още като Лудия Макс, се превръща в най-издирвания престъпник в щата Виктория, Австралия.
През 1985 г. един български емигрант изправя полицията на австралийския щат Виктория на нокти. 39-годишният нашенец е изкусен взломаджия, който се подвизава под името Макс Кларк. Той е въоръжен до зъби и в продължение на девет месеца е беглец закона. Преди да бъде застрелян при една от поредните си срещи с полицията, той успява да рани шестима служители на реда, като оставя един от тях парализиран завинаги. Това е историята на Павел Маринов, който става печално известен в Австралия с прозвището Лудия Макс.
Смяната на полицаите Питър Стийл и Брайън Стуук на 18 юни, 1985 г. не предвещава да е по-различна от всяка друга до момента. Двамата служители на реда напускат управлението в град Челтънхам около 9 вечерта. Тази вечер те са по следите на взломаджия, който обира фабрики, прониквайки през покривите им, и патрулират в индустриалната зона на Челтънхам. Около полунощ Стийл и Стуук забелязват подозрителен мъж с кола и го спират за рутинна проверка. Непознатият не изглежда ни най-малко притеснен. Стийл съобщава данните му по радиостанцията. Колата, жълт “Форд”, модел 1980-а година, е регистриран на името на някой си Макс Кларк от Клейтън Саут – едно от предградията на Мелбърн. Всъщност Макс Кларк е името на Павел Маринов, 39-годишен българин емигрант, който живее в Австралия от 1969 г. Маринов изглежда подозрителен на Брайън Стуук и полицаят решава да претърси купето на колата му, където открива въже с възли. Стийл и Стуук решават да претърсят Маринов и откриват откриват чифт ръкавици в джоба на якето му. Когато това се случва, Маринов се отскубва от тях и побягва.
“Инстинктивно го подгоних и той имаше достатъчно време да извади пистолета си, да се обърне и да стреля веднъж по мен”, спомня си Брайън Стуук. Куршумът пронизва полицая в лявата ръка и той пада на земята. Питър Стийл, партньорът на Стуук, изважда пистолета си, но Маринов е по-бърз и го ранява в рамото. Стийл изпуска оръжието си и се прикрива.
Брайън Стуук остава парализиран след като Маринов го прострелва в гръбначния стълб.
“Опитах се да се прикрия зад колата. Маринов ме уцели отново”, спомня си Стуук. Вторият изстрел на Маринов се оказва фатален и прекъсва гръбначния стълб на Стуук. Докато лежи безпомощен на пътя Маринов се приближава към него и стреля още два пъти в него след което невъзмутимо се обръща, качва се в малката си жълта кола и потегля, оставяйки двамата ранени полицаи зад себе си.
Портрети на тримата полицаи, които Маринов прострелва. От ляво на дясно – Брайън Стуук (40), Гари Морел (33) и Питър Стийл (26).
Павел Маринов се отправя към дома си в предградието на Мелбърн Клейтън Саут, знаейки, че полицията ще бъде скоро там. По пътя Маринов сменя колата си със зелен Форд LTD, с който успява да пробие полицейската блокада на пътя. Една от колите тръгва по петите му. В нея са полицаите Рей Къркууд и Греъм Сейс, които проследяват Маринов до жп гарата на предградието Нобъл Парк. Колата на Маринов прегрява, той излиза от нея и открива огън с револера си Magnum .357, докато двамата полицаи са като хванати като капан в колата си.
Колата на Къркууд и Сейс е надупчена от куршуми след престрелката с Маринов.
“Свари ни абсолютно неподготвени, защото повечето хора обикновено бягат от полицията, а не налитат на нея”, казва Греъм Сейс.
Маринов изтичва към полицаите с револвер в ръка и спира на няколко метра от тях.
“Държеше револвера си с две ръце и тялото му бе в бойна позиция. Очите ни за кратко се срещнаха. Спомням си проблясването на дулото на оръжието му при което си помислих – това не е добре”, казва Сейс.
Маринов е заслепен от мощните прожектори на полицейския хеликоптер и стреля по Сейс. Куршумът само одрасква полицая, който се навежда и отговаря на стрелбата. Вторият куршум на Маринов уцелва Къркууд в рамото. Третият се разбива на парчета в ламарината на колата и посипва главата на Сейс с осколки. Маринов избягва в нощта.
18 юни, 1985 г. Полицаите Греъм Сейс (изправен) и Рей Къркууд след престрелката с Маринов.
Сержантът Гари Морел, който междувременно е изпратен като подкрепление, тръгва по следите на Маринов с полицейско куче и го проследява до начално училище. Българинът ранява полицая с един куршум, изстрелян от огромно разстояние и с голяма точност.
Сержантът Гари Морел тръгва по следите на Маринов с полицейско куче.
След като уцелва Морел, Маринов се покатерва на покрива на къща, съседна на училището. По-късно полицията ще установи, че българинът се е крил там през трите дни, през които служителите на реда са претърсвали местността.
Полицай от отряда за специални операции проверява покрив на къща в Нобъл Парк за беглеца Маринов.
След това Маринов слиза и напуска района с такси. В следващите следващите девет месеца българинът е беглец от закона и се превръща в най-издирвания престъпник в щата Виктория. Вестниците му лепват прякора Лудия Макс, вдъхновени от едноименния австралийски филм с Мел Гибсън.
25 юни, 1985 г. Учителят Франк Галън показва снимка на Маринов на учениците от началното училище в Нобъл Парк.
През февруари, 1987 г. полицията получава информация, че Павел Маринов се крие в къща в градчето Уолън, на 45 км северно от Мелбърн.
Павел Маринов на първа страница на The Sun – един от най-големите вестници в Австралия.
На 24 февруари офицерът Джон Капетановски е избран да предвожда полицейския отряд, сформиран за залавянето на Маринов. Капетановски, който е македонец по рождение и партньорът му Род Макдоналд спират бус на магистралата Хюм, недалеч от градчето Уолън. Въпреки, че не носят бронежилетки, двамата полицаи решават да рискуват, защото се страхуват, че ще изгубят Маринов в натоварения автомобилен трафик на Мелбърн.
Маринов излиза от колата и от разстояние едва няколко метра стреля по Капетановски. Първият куршум пронизва гърдите на полицая. Вторият е насочен директно между очите му, но Капетановски, който има отлични рефлекси в резултат на дългогодишната игра на скуош, вдига инстинктивно лявата си ръка, за да се предпази и това спасява живота му. Куршумът откъсва последната фаланга на средния му пръст, отклонява се от траекторията си и одрасква дясната му вежда.
“Трудно е за вярване, но всичко сякаш протече на забавен кадър. Мога да се закълна, че видях куршума, който летеше към мен”, спомня си години по-късно Капетановски.
След това Маринов насочва оръжието си към Макдоналд, прострелва го в гърдите и скача обратно в колата си, като се опитва да избяга.
Джон Капетановски, който ръководи полицейския отряд за залавянето на Маринов е прострелян два пъти и е откаран в болница с хеликоптер.
Въпреки, че е сериозно ранен, Макдоналд открива стрелба по Маринов с пушката си тип помпа, и като по чудо го убива на място.
Джон Капетановски (вляво) загубва средния пръст на лявата си ръка, а партьорът му Род Макдоналд е ранен в гърдите, но въпреки това, като по чудо успява да застреля Маринов.
След инцидента Капетановски и Макдоналд са обявени за герои и наградени за действията си. Капетановски казва, че си спомня за Павел Маринов всеки път, когато се бръсне и когато види липсващата част от пръста си в огледалото, както и че постоянно трябва да се бори с хроничната болка в рамото, придружена от чести кошмари.
Трупът на Павел Маринов зад волана на колата му.
“Ние сме в отдела за тежки престъпления. Свикнали сме с опасните ситуации. Не отидохме там, мислейки си, че сме по следите на дребен крадец”, казва на свой ред Макдонад.
Кой е Павел Маринов?
През февруари 1986 г. Павел Маринов е един от десетте най-опасни престъпници в Австралия.
Павел Василев Маринов е роден през 1946 г. в Севлиево, България. Той дезертира от армията и избягва в Турция, а оттам емигрира в Австралия през 1969 г. През ноември 1975 г. българинът, който е променил името си на Макс Кларк получава австралийско гражданство. През деня Маринов работи във фабрика за пластмасови изделия, а през нощта трупа опит като взломаджия.
Маринов е вманиачен по оръжията и има незаконно стрелбище в къщата си. Той е осъждан за незаконно притежаване на оръжие, както и за скъсяване на цевта на ловна пушка и използване на фалшива декларация за придобиване на оръжеен лиценз.
След като Маринов е убит при престрелка с полицията, в жилището му е открито огромно количество литература, свързана с оръжията. Българинът е запален стрелец и ловец и борави отлично с револвер, в резултат на много години тренировки.
Aвтор: Йово Колев
През 2010 г. е заснет Police Under Fire: Mad Max – документален филм по случая с Павел “Лудия Макс” Маринов, който може да бъде видян в линковете по-долу.
