Соц реализма в бг туризма

В строителството на черноморските ни хотели за първи път у нас са използвани кранове.

“Балкантурист” бил създаден, за да върнем дълг към Чехословакия.

Чешки туристи строили първите ни хотели по Черноморието.

Албански таралежи разчистили змиярника на Узункум, където е построен “Златни пясъци”.

Държавно-организираният туризъм в България е създаден скоро след идването на власт на комунистическата партия, като възникването му се дължи на неизплатен дълг на страната ни към Чехословашката република. В първите години след 09.09.1944 г. в България е извършена национализация на частните предприятия и част от земите. Държавна собственост стават и някои чехословашки захарни заводи и електроцентрали. По този повод, на една среща между Георги Димитров и Клемент Готвалд, чехословашкият държавен глава иска тези предприятия да бъдат заплатени на страната му. Димитров обаче възразява, че на България са наложени твърде тежки репарации и няма възможност да отдели средствата. Готвалд изнамира хитроумно решение и предлага Чехословакия да бъде обезщетена като страната ни приеме чехословашки туристи, които да почиват тук. Георги Димитров се съгласява и така се създава необходимостта от организация на туризма на държавно ниво.

Скоро след тази случка – на 06.01.1948 г. е създаден и „Балкантурист“. За неговата дейност държавата му преотстъпва редица хотели в големите български градове. Най-голяма перспектива за развитие, естествено, има Черноморието. Още повече, че основите на туризма там вече отдавна са положени. Морската столица – Варна от години привлича летовници, съществува и курортът Св. св. Константин и Елена.

Още по турско време са правени опити варненското крайбрежие да се използва за почивка и лечение. В писмо на един руски пътешественик от онова време се описва как чорбаджии от морската ни столица наемали през лятото стаи в манастира Св. св. Константин и Елена, за да прекарат почивката си. Впоследствие, през 1908 г., възниква идеята там да бъде създаден и курорт. Той, както и Варна, са основно посещавани с цел почивка от богати българи, евреи, арменци. В по-късни години, при застрояването на летовището, там е намерена и баня с шест вани, където привечер (вярвало се е, че по това време процедурите имат по-силен лечебен ефект) богаташите си правели бани със загрята морска вода за лечение на артрит, ревматизъм и т.н.

Първият хотел в летовището – сегашният „Прага“, е изграден, като върху сградата на стария манастир се пристроява допълнителен етаж. До 1912 г. в курорта е построена още една сграда с 12 стаи. Известно е, че през 20-е години на XX век там се летували румънци, турци, поляци и чехословаци. По тогавашни данни, през 1927 г. летовището е посетено от над 38 000 туристи, от които 3 600 от чужбина.

Крайбрежието на „Бисера на Черно море“ привлича и управляващите. През 1882 г. Александър Батенберг заръчва там да бъде построен дворецът Евксиноград, който му служи за лятна резиденция.

Не случайно и първият хотел, изграден от „Балкантурист“, се прави именно на варненския бряг, в курорта Св. св. Константин и Елена.

Необходимостта от нов хотел на Черноморието се появява през 1948 г., тъй като съгласно договора с Чехословакия още същата година във Варна на тумби започват да пристигат туристи. Поради липсата на голям, удобен за целта хотел те биват настанявани по частни квартири.

В края на годината започва и строителството на новия хотел „Роза“, чието място е решено да бъде в близост до манастира „Св. св. Константин и Елена“. С трескава и упорита работа сградата е завършена и пусната в действие до следващия туристически сезон – лятото на 1949 г.

На плажа на хотел „Роза“ за първи път са въведени в употреба и чадърите – изработени специално от варненската корабостроителница. Още при откриването му обаче, става ясно, че хотелът няма да успее да приюти многобройните туристи. Необходимо е да се построи още една сграда. Това е новият хотел „Одесос“, чието създаване е решено през 1950 г. За да може той да бъде готов още за лятото на 1951 г., в строителната дейност се включват и чехословашките летовници. Вторият и половината от третия етаж на „Одесос“ са изградени изцяло от чешките туристи.

През 1955 г. започва и истинското разрастване на курорта, наречен по това време „Варна“, а по-късно – Дружба. Изградени са редица хотели, ресторанти, спортни съоръжения и т.н. Разбира се, създадено е и местенце за почивка на важни гости. Това е хотел „Чайка“, в който отсядат български и чуждестранни управници, световноизвестни актьори, певци и т.н. Чести гости са Ламар, мистър Сенко и др.

Интересно е, че по онова време не се е смятало за задължително към всяка хотелска стая да има санитарен възел. Поради тази причина само стаите в хотел „Чайка“, които гледали към морето, били оборудвани с помещение с душ и мивка, а в останалите имало само мивка.

Към българския курорт започват да проявяват интерес и чужди туристически фирми. Сред тях „Дружба“ става известен като „Червената Ривиера“ – заради комунистическото управление на страната. В комплекса обаче няма много развлечения. Затова за летовниците са организирани екскурзии с каручки до близкия плаж Узункум – Дълъг пясък, където в момента се намира курортът Златни пясъци. Тогава мястото е диво и доста населено със змии.

Скоро обаче каручките престават да вършат работа. Налага се да се изнамерят нови транспортни средства. Един ден в хотел „Роза“ с нов автобус „Скания“ пристига група от шведската комунистическа партия по покана на българските другари. Шведите пребивават тук 15 дни и когато настъпва времето за заминаването им, предлагат срещу още 10 дни безплатен престой и осигурен влак до Швеция да подарят автобуса на курорта. Предложението първоначално е отхвърлено от управниците в София, но след кратък размисъл от тяхна страна идеята е одобрена. Така Варна се сдобива с една нова „Скания“, която става атракция за повечето жители на морската ни столица.

Към средата на десетилетието настъпва и дългоочакваната промяна в туристическия поток, в който първоначално са съветски, чехословашки, полски и унгарски гости. Появяват се западни туристи, с преобладаващ брой от ГФР.

Taка, възниква идеята да бъде изграден и голям български черноморски курорт. За целта е избрана местността „Узункум“, която съчетава на едно място дива гора и красив плаж. През 1956 г. е направена първата копка на новия международен курорт Златни пясъци.

Пред строителите обаче се очертава сериозен проблем – змиите. Местността се оказва буквално свърталище на десетки гнезда влечуги. Налага се да се намесят специалисти от зоологическата градина, които обикалят и с голи ръце ловят змиите. Те обаче не успяват да отстранят всички животни – при разбиването на варовиците в строителния процес изникват нови и нови кълба влечуги. Тук на помощ идва самата природа. От край време се знае, че естествен враг на змиите са таралежите. Заради това 200-300 бодливи твари са внесени специално от Албания и пуснати из района. Скоро от влечугите няма и помен.

Интересно е да се спомене, че преди Златни пясъци да бъде застроен, в местността имало и езеро, което обитавали водни костенурки. По хрумване на тогавашните архитекти обаче върху него бил издигнат един от най-представителните за времето си хотел –  „Интернационал“. За целта в мазето на сградата били вградени помпи, които постоянно да изсмукват водата от езерото.

Постепенно се изграждат десетки хотели, докато през 1966 г. е завършен последният етап на строителството. С това начинание на практика се поставя началото на големия международен туризъм у нас.

Още през 1957 г. се взима решение за изграждане на втори подобен комплекс на българското Черноморие. Този път за място е избран плажът на север от Несебър. По това време местността не е особено обичана от несебърчани. Специално назначена за целта комисия обаче установява, че точно там от цялото наше Южно крайбрежие има най-благоприятни условия за летуване и морелечение. Това е и мястото, където Фердинанд искал да строи втори Евксиноград. Така започва историята и на най-големия български черноморски комплекс Слънчев бряг. А перспективата е била за застрояване на целия широк залив между нос Емине и Созопол.

По това време се оказва обаче, че точно където искат да строят се е разположил международен студентски лагер, посещаван основно от студенти от Полша и ГДР. Държавата описва имуществото на летовището, обезщетява го със 79 млн. лв. и му дава ново място на юг от Приморско. Лагерът е отново изграден. Впоследствие той се разраства и развива като поставя началото на сегашния Международен младежки център (ММЦ).

През 1974 г. е завършен основният етап от застрояването на комплекса, който тогава тъне в зеленината на различни растителни видове. Славата на курорта расте много бързо – през 1969 г. е регистриран “милионният турист”, през 1973 г. – “двумилионният”. Тази популярност се дължи и на трите големи международни музикални прояви, обединени във фестивала “Празници на Слънчев бряг” –Международният песенен фестивал “Златният Орфей”, Международният фолклорен фестивал и Декадата на симфоничната музика.

Първоначалната концепция за строителство на Слънчев бряг, както и на Златни пясъци е сградите да бъдат не по-високи от три етажа. Когато през 1960 г. обаче започва строителството на 10-етажния „Астория“ в Златни пясъци, се оказва, че високите сгради са по-подходящи. Появява се обаче нов проблем – с обикновеното скеле тези здания са неизпълними. След дълги дискусии се взема решение да се поръчат строителни кранове и така у нас се появяват първите подобни съоръжения, които впоследствие навлизат широко в страната.

В края на 60-те години се появява и третият наш голям морски курорт ­ Албена. За негово място е избрано крайбрежието между с. Кранево и местността „Фиш-фиш“. По това време Кранево е едно западащо селище и дори имало идея да бъде заличено от картата на България. С построяването на големия комплекс в близост обаче, селцето се възражда за нов живот.

Албена превъзхожда другите курорти с туристическите и търговските услуги, с атракционните програми в оригиналните заведения, с центровете-базари, с отличните си условия и материална база за всички видове водни спортове и най-вече – с грижи към децата.

Популярността на курорта се дължи и на прекрасните околности, стари селища и нови почивни центрове: Белокаменният Балчик, крайморското езеро с лечебна кал Тузлата, Каварна и наситеният с културно-исторически останки от различни епохи нос Калиакра и Таук лиман, Тихият залив, където израства курортът Русалка, напомнящ неповторимата панорама на Велико Търново с белите едноетажни сгради, накацали по скалите. Русалка, замислена и построена според средиземноморски клубен модел, става едно от най-привлекателните места в Европа за почивка и развлечения. Комплексът е изграден изцяло с френски капитали, в него са почивали предимно западноевропейци, а само български е бил обслужващия персонал.

Културно-инфорационните центрове на големите ни курорти предлагат и богата програма в над сто обекта и екскурзии в страната, както и до Кайро, Истанбул, Ефес и другаде.

Още в началото на 70-те години страната вече разполага със 75 000 легла и границата от десет милиона туристи е премината, но въпреки това продължава усвояването на ивицата на север и главно на юг.

По замисъла на “Балкантурист” на юг от Созопол се е планирало строителството на т. нар. Южен черноморски комплекс, който включва и Приморско. Този проект така и не се осъществява, но теренът е обхванат от мрежата на къмпинги и курортните селища. През 1987 г. България разполага с 98 къмпинга, които имат 14 165 легла в бунгала и 65 000 места за къмпиране. Измежду селищата, наричани ваканционни, две си спечелват международно признание – едното е Дюни, на юг от Созопол, другото е Елените, на север от Слънчев бряг. Със своя уникален и неподражаем стил, те посрещат първите си гости в края на 80-те.

Туристическата реклама, от която до голяма степен зависи успехът на отрасъла зад граница, се извършва от представителствата на “Балкантурист” в чужбина. Значителна роля за развитието на туризма играят международните туристически борси в Берлин, Москва, Мадрид, Милано, Париж, Гьотеборг и другаде, където българските павилиони привличат много посетители. Огромно рекламно значение имат международните прояви, сред които са – рали “Златни пясъци” и конкурсът “Златният Орфей”.

Безспорните успехи в туризма обаче, са съпътствани от немалко грешки в строителството на базата и в обслужването, които заедно образуват поредицата от нерешени проблеми в стопанския туризъм до 1989 г. Отблъснати са богатите индивидуални туристи, който не могат да получат луксозни удобства срещу парите си.

Въпреки това стопанският туризъм през целия социалистически период е много печеливш отрасъл, осигуряващ така необходимата за развитието на икономиката и на социалния сектор твърда валута. Приносът му се увеличава многократно и поради възможностите, които той осигурява на милиони хора на труда, на студентите, учениците и децата да почиват на море и планина на достъпни цени.

 http://monitor.bg/, „От Девети до Десети” с автор Д.Иванов.