Куршум за един бунтар

Той е Симон Варсано. Eдин от водещите портретни фотографи в България, предпочитан автор на фотопортрети на музиканти, художници, режисьори, артисти от театъра и киното. Много малко хора знаят, че той е един от малкото достойни истински български дисиденти. Без да го афишира.

Всичко започва на 1 януари 1989 годин. Tогава озлобен от лицемерието и двуличието на тоталитарната система, той решава да започне да пише по стените на сградите  на бул. „Ленин“ в София. Надписът е само един вид, без да се променя. – „Тодор Берия Живков“. За живелите тогава не е нужно да се  обяснява какво значи по онова време това съчетание между името на Тодор Живков и на Берия – дясната ръка на Сталин. Пише по фасадата на детската градина до Орлов мост, горе на фасадата на Художествената академия и близо до ъгъла с ул. „Тертер“.

33-годишният тогава фотограф отлично знае какво го очаква, ако го хванат – между три и пет години лишаване от свобода. Милицията тръгва по петите му, а той дори и неподозира за това. Варсано пише вечерта, а на сутринта  ченгетата трият. После пак се връща да пише, а те отново трият. И така се започва една тримесечна игра на котка и мишка.

Надписите са изписани с черна боя, спрей с боя за обувки, марка „Саламандър“ – тогава ги е нямало тези бои, които се използват днес за графитите. Последният път, когато написва надписа, е на стената на №35. Само тук милиционерите не  заличават буквите му. Те стояли недовършени, защото му свършил спреят.

Решава да довърши започнатото, като за целта си купува нов флакон. Денят е 9 март. Той се  връща към 10:30 вечерта от премиера на филм в Дома на киното. Стига до мястото на „престъплението“- голяма сграда близо до ул. „Светослав Тертер“ и почва да пише. Същевременно от подлеза пред Полиграфическия комбинат той вижда силуети, които вървят бавно към него. Спира да пише. В същото време отгоре идва лека кола, която също се движи бавно. Фотографът-бунтар се усеща, че е попаднал в милиционерски капан и тръгва бързо настрани, завива по „Тертер“, но забелязва, че и те тръгват след него. Тогава затичва…  Милиционерите започват  да стрелят. Натискат спусака много пъти. Той вижда искри от рикоширалите куршуми по паважа докато бяга. Внезапно изпада в ужасен панически страх. Изплашва се до смърт. Всичките му мускули се схващат… вече не може да се движи. Тогава е прострелян с няколко куршума в бедрото и подбедреницата. Свлича се на земята. Следват разпити, заснети с камера. Има ужас и страх. Спасяват го. Намесват се близки хора и Симон Варсано не влиза в затвора. Във вестник „Вечерни новини“ след това пише, че са го простреляли заради гаменски прояви в Парка на свободата.