Икономическите реформи на Живков, които „смаяха” Запада

Като всички диктатори и Тодор Живков през време на дългото си управление все търси панацеята, която не само да реши всички проблеми на бедна България, но и да я нареди сред най-развитите държави. Някои от съветниците му и учени мошеници използват този мерак на Първия и му пробутват като гениални идеи какви ли не щуротии и недомислици. Така през годините се пръкнаха АПК, мултипликационният ефект, строителното чудо на проф. Коларов, горящата вода на инж. Найденов и др. „Откривателите“ хитро приписваха авторството им на самия Тодор Живков, това го ласкае и ускорява внедряването на поредната „последна дума на науката и техниката“. От което те печелят много почести и пари.

Любимото творение на Живков е „мултипликационният подход“. Той трудно произнасяше първата дума, но въобще не се срамуваше да говори за този подход като лично негова идея. Той толкова е повярвал в него, че се опитва да шашне дори германците с възможностите му.

От 24 до 28 ноември 1975 г. като председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков прави първото си официално посещение във Федерална република Германия по покана на федералния канлер Хелмут Шмит. Живков приема тази покана като признание и за неговото особено внимание към германския бизнес. След установяването на дипломатическите отношения с ФРГ той си изгражда не само държавни, но и лични контакти и отношения с шефовете на големите западногермански фирми и концерни. На срещите си с тях в България той обича да казва, че България исторически е свързана с два народа – руския и германския. Припомня им, че  като съюзник на Германия България участва в две войни. Е, и двете завършват с поражения, но приятелството между двата народа винаги е съществувало. И точно това приятелство трябва да се използва в икономическите връзки между двете страни.

Именно при първото си посещение в Германия Тодор Живков се опитва да впечатли немците с „мултикационния подход“. Той започва да говори за своята „най-голяма и най-значима разработка“ още на срещата с федералния канцлер Хелмут Шмит. Германецът обаче не проявява почти никакво внимание на идеята. Налага се съветниците да успокояват огорчения Живков, че Шмит не е икономист и не може да вникне в дълбочината на идеята, а и тя не е съвсем приложима за капиталистическата система. Все пак тя е създадена за „по-прогресивния строй“ – социализма. Това амбицира Живков и той решава да впечатли с „мултипликационния подход“ на срещата си с ръководителите на „Мерцедес“, с които българската делегация има среща на следващия ден. Нашите хора разглеждат цеховете, оборудвани с най-модерната техника, слушат обясненията и негласно ахкат, само Живков изглежда някак напрегнат. После сядат в залата за разговори. Първия веднага вади от джоба си флумастер и заявява, че ще запознае домакините с най-новата научна разработка, която масово се внедрява в неговата страна. Един от съветниците успява да каже, че разработката е лично на другаря Живков. Това сервилно уточнение предизвиква лек гаф, защото един от немците пита Живков инженер ли е или икономист. Следва неловка пауза и без да уточни точно какъв е, българският ръководител смело се хвърля в разяснения.

Ръкомаха, говори бързо и преводачът едва смогва да следи обърканите му обяснения и да ги превежда. Немците седят с учудени лица и както се казваше в оня руски виц, „даже вопросов не задавали“.

Изглежда, в един момент Живков решава, че немците може би не могат да вникнат в смисъла на разработката му и иска листове, на които да нарчертае схемата на „мултипликационния подход“. Докато донесат хартията обаче, той поглежда бялата покривка на масата и започва да чертае върху нея квадратчета и кръгчета, които свързва със стрелки. От време – на време пита домакините дали го разбират. Те кимат любезно – „Я- я…“ и смутено клатят с глави. С поведението и вдъхновените си обяснения председателят на Държавния съвет успява да удиви дори членовете на българската делегация,  повечето от които си мислят, че го познават много добре и знаят всичките му трикове и политически номера.

В крайна сметка обаче ръководителите на „Мерцедес“ и немските специалисти не оценяват по достойнство гениалните прозрения на българския ръководител, защото по време на това посещение е подписан само петгодшен договор за културно сътрудничество.

Нямам информация дали по време на подписването на договора Живков не се е развихрил да говори на немците за своите артистични и театрални заложби, демонстрирани в пиесата „Хан Татар“ и други самодейни постановки по време на „полунелегалния“ му живот в селата Говедарци и Лесичово.

Второто официлно посещение на Тодор Живков в Германия е от 2 до 5 юни 1987 г. Подписано е споразумение за избягване на двойното данъчно облагане.
Тогава „мултипликационният подход“ е останал забравен в историята, на мода е „новият икономически механизъм“. Моят познат обаче не е бил в състава на тази делегация и няма сведения дали Живков не е опитал да шашне немците с новата си идея.

„Щом е механизъм, нема начин он да се не развали. Я че чекам!“, така гласеше шопският виц за онова време. Механизмът заскърца силно през 1988 г. и на следващата също отиде в историята.

В началото на 1989 г. в България идва Рихард фон Вайцзекер – за първи път страната ни е посетена от западногермански президент. За разлика от своя български колега, чиито визити във ФРГ траят по 4-5 дни, Вайцзекер е в България само няколко часа. Въпреки това визитата преминава при пълен блясък – приеми, срещи, концерти.

В България вече зреят новите промени, заложени от „перестройката“ на Горбачов. Старата дреха на Европа, съшита след Втората световна война, започва да се пука по шевовете.  Живков още си мисли, че ще приклекне,  докато отмине бурята, и ще оцелее. Но само след десетина месеца е издухан от всичките си постове, както и всички други ръководители на соцлагера.

Малко след 10 ноември 1989 г. в България пристига външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер. Той е първият западен министър, който посещава страната ни след промените. Но държавен глава на България вече е Петър Младенов – бивш външен министър и близък приятел с Геншер. Тодор Живков вече е на „заслужен отдих“ и го очаква затворническата килия…

Автор: Пенчо Ковачев, в-к „24 часа”