
Всяка нощ, когато спя на меко и в огнището светлее жар, нейде по родопските пътеки тихо-тихо ходи граничар. Аз обичам много тоя батко. Зная, той безспирно бди за нас. По-спокойно да работи татко, по-спокойно да се уча аз. Затова и писъмце му пиша, и колети му изпращам с жар. Като стана двадесет годишен с радост аз ще стана граничар!
Спомени от Народната република socbg.com




Продвижение сайта на http://www.anacron.ru/