Спомени от Народната република socbg.com
Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите хора от отечественофронтовското правителство след преврата на 9 септември 1944 година за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение, без или със символично заплащане. За начало на организираното бригадирско движение се приема строителството на прохода Хаинбоаз (наречен Проходът на републиката).
През 1970 година излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново масовизирано младежко бригадирско движение. То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство. Траели са около месец. За разлика от първия етап, новото бригадирско движение е само формално на доброволни начала, а на практика – принудително. Често пъти парите, предназначени за заплащане на труда на участниците, са се присвоявали от ръководството, а в много случаи са се пропивали „на място“. Отказът от участие в бригадите – независимо от лицемерното название „ДОБРОВОЛНИ младежки бригади“ – води не само до комсомолски, но и до административни наказания, в това число изключване от учебно заведение. Неприятности са заплашвали и онези, които открито изказват съмнения в реалната доброволност на бригадите.
 |
Помня гадните условия на работа по бригадите. В консервния комбинат, в който рабитихме, нашите бараки бяха по-лоши от тези на затворничките, чийто лагер беше до нашия. За миризмата и „хигиената“ на работното място не ми се говори. Гадно беше и като ни караха да берем късното грозде през ноември. Студът си беше реален, а работата ни беше имагинерна – ние се правихме , че работим, а те – че ни плащат. След една такава бригада не ни платиха нищо, защото се оказа, че с набраната реколта не сме успели да покрием разходите за храна и транспорт (все пак ни возеха и хранеха)
Иначе, след работно време си беше купон.
На мамините синчета няма как да им е харесвало. Дали у тях е имал всички удобства? Съмнявам се. Беше си много хубаво.
Че беше бесмислено-беше. Че нито помагахме кой знае колко, нито пари взимахме също е вярно. Може би е имало възпитателен смисъл, не знам… Може би сега също би имало икономически еефект, ако фирмите обявяват сред последните класове на гимназиите сезонните работни места, който иска да поработи и да изкара някой лев и да помогне в къщи. Иначе са приятни спомени, че сме били млади. Но си беше ангария без особен ефект.
Господин/госпожа АНОНИМЕН,вие и сега сте си същото мрънкало.Сигурна съм.
Бригадирското движение в България има дълбоки традиции – създадено е още от цар Петър в средата на Х век и се разраства през времето на османското владичество известно като ангария. Справка – „Краткосмешна История на България“.
Безплатна ангария бяха бригадите. Отвратителни условия и никаква ефективност. Противно време беше. Връзкарите се измъкваха от бригарите.
Няма платена „ангария“.
Аз от една бригада взех 35 лева, а бачках здраво. Усетих се и на една следваща го давах лежерно и мърляво. Платиха ми 230лв.
Браво! И така си дръпнал напред, че не никой вече не може да те стигне. Излиза, че трябва да си мърляч, за да изкараш повече пари.
Не знам коя година си бил на бригада , но държа да ти кажа ,че баща ми взимаше такава заплата – 230 лв, която беше добра за онези години. Майка ми работеше в завод и взимаше на половината.
Работа кой знае колко не вършехме . Като си спомня как се замервахме с домати/големи, хубави/,как ходехме из полето мачкайки наред .Но… на пазара имаше български домати ,а не турски , гръцки или каквито се сетите. А колкото до парите била съм на 17,18г. не помня колко са ни плащали ,но тогава никой от съучениците ми не се вълнуваше от това. Ходехме на бригада , защото така трябваше/тогава/,а там си беше купон.
Бригадите бяха отвратително нещо.Имаше бригадири които пикаеха в консервите преди капачките им да се затворят на лентата и това заминаваше на някъде за износ–никакъв контрол никаква хигиена.Голямо отвръщение беше този комунизъм–и бригади и казарми и всичко
Бригадите показват неспособността на държавата да се справи с прибирането на реколтата, резултат от глупавата урбанизация на България, извършена през 60-те и 70-те год., в резултат на което селото се обезкърви изцяло. И това се чувстваше все по-осезателно с напредване на времето, когато старите кадри, родени в началото на века, един по един се преселваха в отвъдното, а млади хора на техните места нямаше. Така че пълният колапс и умирането на българските села, което виждаме днес е закономерен процес почнат още по време на социализма. Още по-големият парадокс е че новите управници, келявите демократи, унищожиха и промишлеността, така България се превърна в държава от емигранти, престъпници, безработни и излишни хора! А полезното на бригадите беше единствено че учеше ученици и студенти на труд, и че скатавахме половин до 1 месец от училище, реално почвахме да учим през октомври. Другото полезно е че по бригадите ставаха заварки, т.е. полови сношения между бригадири и бригадирки!
Много деца *умряха* по време на тези бригади . Ако България беше останала в сферата на Гестапо , Нацизма и Фашизма , България щеше да е с друга икономика – младите хора да са станали Надзиратели в Лагерите на Смъртта в Полша и Украйна .
Селата почнаха да се обезлюдяват в периода 1970 –1980 година. Заради масовата индустриализация хората се устремиха към градовте в новооткритите заводи. Защото е къде- къде по лесно да си осем часа до машина и да получаваш 150-200 лева, отколкото да си под слънцето с мотика на полето за 35 стотинки трудовден! След 1980 година в селата останаха само възрастните. МЛАДИТЕ БЯХА В ГРАДОВЕТЕ, В ЗАВОДИТЕ ! За това започна масово строителство на панелни блокове. Липсата на хора в селското стопанство се опитаха да компенсират с АПК ( аграгно-промишлени комплекси) . Но като много идеи на социалистическите „корифей на мисълта“ се оказаха въздух под налягане! Провал!! Останаха бригадите. На ученици, студенти и войници. Дори ние -инженерите от заводите трябваше да „отработим“ по 10 задължителни бригади на полето. А за компенсация на останалите селяни в село Дъскот ВеликоТърновско , направиха цех да сглобяват грамофони. Нито цвеклото беше окопано добре, нито грамофоните ги биваше! Пълен провал !!
Имах една позната, момиченце мой набор, която учеше в училището за деца с надарени родители. Сегашно училище за древни езици и култура в Горна баня. Там учеше и Тодор, внука на бай Тошо. Тя беше попаднала там
с малко връзки, но недостатъчно. Когато неправоимащите деца ни принуждаваха да ходим по бригади, 80 те години, те ходеха на екскурзия в Гърция. Естествено с пари от всички неправоимащи /притежаването на валута беше инкриминирано и водеше до сериозни проблеми затвор/. Каза ми, че са си прекарали страхотно /естествено на
издръжка от всички нас/. Та така с бригадите и с децата с надарени родители.