Тоталните хитове на соца – Топ 10

Първото място в тази класация принадлежи на унгарската група „Омега“ и тоталния им хит„Gy?ngyhaj? l?ny“ („Момиче“). Песента е от албума 10 000 l?p?s (10 000 стъпки, 1969 година) и до ден днешен се радва на огромен успех. Има безброй кавъри, включително и на „Скорпионс“, и се пее почти навсякъде в Европа с думи на съответния език. Групата „Омега“ е създадена през 1962 година в Будапеща от Ласло Бенко и Янош Кобор, а към тях през 1967 година се присъединяват Тамаш Михали и Габор Пресер, след което бандата започва да пише история.

Второто място в класацията също е унгарско – „Неотон фамилия“ с незабравимия дискотечен хит„Дон Кихот“ (Don Quijote). Песента е от албума „Маратон“ (1980 година) и през следващото десетилетие властваше в дискотеките не само в социалистическия лагер. Разбира се, „Неотон фамилия“ има и други хитове, този избор е малко субективен. Първият албум на групата излиза през 1977 година.

Третото място е за една малко позабравена съветска, всъщност украинска група – „Земляне“. Бандата е създадена през 1968 година в Харков, а записва абсолютния си хит „Трава у дома“(„Тревата край родния дом“) през 1982 година. Песента се превръща в нещо като химн не само на космонавтите, но и на емигрантите и се сдобива с наистина световна популярност. Чуйте я и вие.

 Четвъртото място също е съветско – за изгрялата на „Златния орфей“ Алла Пугачова. Алла Пугачова има множество хитове, но за тази класация избрах „Миллион алых роз“ („Милион червени рози“, 1983 година). Песента има световна популярност и присъства в репертоара на множество караоке барове по цял свят. С тази песен е свързана и една моя любопитна лична история. През 2002 година в град Окояма, Япония, домакините ми пуснаха в един караоке бар тази песен, пееха я с неистово старание и ме убеждаваха, че тази песен е българска. Не им казах, че не е. 🙂

На пето място, даже ми се струва, че е малко подценено, е Владимир Висоцки. Може да е с коя да е песен, но тук избрах „Протопи ты мне баньку хозяюшка…„, понеже е емблематична. Ако разбирате руски, ще разберете защо. Във всеки случай влиянието на Висоцки в бившия Съветски съюз, а също и в България беше огромно. Макар да имаше и официално издадени плочи с приемливи за режима песни, нелегалните му изпълнения се разпространяваха в пиратски копия в наистина чудовищни тиражи. Почина през 1980 година.

Шестото място е за една малко позабравена сръбска (по-скоро югославска) група – „Сребърни криле“. Те станаха много популярни през 80-те години, включително в България, а най-слушаната им песен е „Ана“. Лично аз харесвам повече една друга – Sreo sam ljubav iz prve pjesme („Срещнах любовта от първата песен“). Въпрос на вкус. Момчетата от „Сребърни криле“ са продали 12 милиона екезмпляра от албумите си – едно наистина заслужаващо уважение постижение.

Седмото място, макар че за мнозина това може да изглежда като подценяване, при това с основание, е за едни великани на рока, също от бивша Югославия – „Бело дугме“. Представям ги с песента A i ti me iznevjeri („И ти ми изневери“) в концертно изпълнение от Загреб, Хърватия, 2007 година. Вижте сами за какво става дума. „Бело дугме“ е легендарна група, оказала огромно влияние не само в Югославия и социалистическия лагер, но и в цяла Европа. От нея започва кариерата на Горан Брегович, който по-късно завладя света с наистина тоталните си хитове. Вижте и един от тях – „Калашников“. 

Една такава класация няма как да мине без Карел Гот. За някои може да звучи малко сладникаво, обаче той беше истинска звезда не само в родната си Чехия, но и в Германия и Австрия, а също и в Америка, където е изнасял концерти в края на 60-те години. Чуйте и вие неговата песен Kdy? mu? se ?enou sn?d? (не знам как се превежда, нещо като „Когато мъж и жена са заедно“).

 Деветото място е за групата „Карат“ от ГДР. Няма вече такава държава, но момчетата от „Карат“ продължават да пеят. Чуйте и вижте едно изпълнение от 2007 година – ?ber sieben Br?cken mu?t du geh’n („През седем моста трябва да преминеш“).

През 1987 година няколко български студенти бяхме в една дискотека в Дрезден, тогава в Германската демократична република. Свиреше някаква полска група. Музикантите разбраха, че сме чужденци и опитаха по оригинален начин да разберат откъде сме. Първо изсвириха чешка мелодия, след това – сръбска, а накрая направиха инструментална версия на „Моя страна, моя България„. Песента на Емил Димитров е от малкото разпознаваеми български песни на запад от Драгоман. Създадена е през 1970 година по музика на Емил Димитров и текст на Васил Андреев, аранжиментът е на Митко Щерев. Песента е позната и в Европа, където е известна под името „Моника“. Според мнозина песента е писана за българските емигранти, прогонени от страната си от комунистическия режим. Идиотското е, че комунистите си я присвоиха и я използват в предизборните си кампании. Това обаче не я е прави по-малко хубава. В най-добрите си години Емил Димитров е пял в Русия, Чехия, Франция, Полша и е продал 55 милиона копия само в Съветския съюз. Той беше истинска звезда, може би най-голямата, която България някога е имала.