Спомени от Народната република socbg.com
Пеньоарът на вафлички, парфюмът, който лъхаше на бръснарница и други ретро неща
1. ДетМаг, НарМаг, ЦУМ, РУМ, ГУМ и Кореком
%2B%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%2B%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%2B1957%2B%D0%B3.%2B%D0%B2%2B%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.jpg)
Народният, детският, централният , районният и градският универсални магазини. И още „Хранителни стоки” и „1001 стоки”. Разнообразието и количеството на магазините не бяха определящи за вида на отделните стоки. А покупките от Кореком вече си бяха чист лукс. И тези, които можеха да го постигнат, не пропускаха възможността да парадират пред другите.
В тази група попада и Хоремага – съкращението на ХОтел-РЕсторант-МАГазин, или синонима на кръчма. Имаше ги във всеки град. А бюфетите, ресторантите, пивниците и скари-бирите по гарите пък бяха под емблемата на РСВ (Ресторанти и спални вагони). Там човек можеше да хапне и пийне на народни цени.
2. Телевизор „Опера”, транзистор ВЕФ
Днес, когато плазмата е поносим лукс за много семейства, за по-малките изглежда почти невероятно, че чернобелият телевизор „Опера” е бил екстра, за която мнозина дори не са можели да си мечтаят. Имаше обаче времена, когато притежаването на телевизор бе суперлукс и повод за завист. Както и цветният „Електрон”. Модерното приложение на „Опера” днес е да бъде изтърбушен и превърнат в рамка за картина или аквариум. ВЕФ-ът е антикварна рядкост, както и фотоапаратите „Смяна”.
3. Москвич, Жигули, Трабант
Позната картина от социалистическо време беше мъж в потник, легнал под москвича си. Гордите собственици на това возило в годините, когато колите бяха лукс, му трепереха и го ремонтираха непрекъснато собственоръчно. Всеки притежател беше специалист по авторемонти. И се знаеше правилото, че прекарва повече време под колата, отколкото върху жената. Която стои у дома и чака благоверния да се насити на колата си, облечена в традиционния за соца пеньоар на „вафлички” и с ролки на главата. А децата въртяха педалите на колелото „Балканче”. (снимката към текста е на фотографа Милан Христев)
4. Одеколон „Тройной”, паста за зъби „Мечо” и „Поморин”
Един лимон, щипка сода бикарбонат и половин паста за бръснене „Каро”. Днес не можете да забъркате този лек срещу акне, защото трудно ще намерите прословутия крем за бръснене от времето на социализма. Същото се отнася и за одеколона с острата миризма, наречен „Тройной”. Съвременните деца не са опитвали вкуса на пастата за зъби „Мечо”, а бабите и дядовците им напразно ги агитират, че по-хубава паста от „Поморин” е нямало и няма да има.
5. Карамел Му, дъвка „Идеал”, „Теменужки”
Към тези лакомства от времето на социализма може да се добави и лютеницата „Хоро”. И разбира се – русенското варено. Шоколад „Кума Лиса”, „Лимонови резенки”, традиционните шоколадови бонбони „Дръвчета” и „Черноморец”. Да не забравяме и рошавите бонбончета „Снежанка”, с които като нищо можеше да си счупиш някой зъб, но пък се намираха лесно. Или онези шарени бонбонки „Детска радост”, които се връзваха заедно с малко жито и 1 стотинка в тюлче и задължително се разхвърляха над сватбарите пред райсъвета.
6. Кафе „Инка”, оранжада, „Етър”, „Алтай”
„Кооп Кола” беше социалистическият братовчед на „Кока Кола”. А представата за масов алкохол в общи линии се изчерпваше с коняк „Слънчев бряг” (за по-заможните „Преслав” и „Плиска”) и „Бадемов аперитив”. Като алтернатива на последния домакините масово бъркаха домашни ликьори, като вишновката – две кила плод се засипват с кило захар и се заливат с цял литър 45-градусова ракия (или спирт). Оставят се на слънце за 30 дни, като бурканът от време на време се кандилка. Прецеждаш и сипваш в малки чашки, като ти дойдат гости. Другата традиционна почерпка беше чинийката с домашно сладко.
7. Дядо Мраз и Снежанка
Днес добрият старец е пенсиониран и на негово място пъчи корем Дядо Коледа, а придружителката му, която по соцвреме по руски тертип беше предимно русокоса, е заменена от елена Рудолф. Образите на Дядо Мраз и Снежанка са непознати за 20-годишните, но неизменно присъстват в детските спомени на родителите им. Той облечен в червена мантия, тя в бяла рокля със сив отенък от дългогодишната употреба. За разлика от Дядо Коледа, който се вмъква тайно в комина, хвърля подаръците, изяжда курабийките и изпива приготвената му чаша мляко, Дядо Мраз никога не се криеше, а напротив – подрусваше на коленете си децата, а те го гледаха възхитено и се опитваха да му дръпнат брадата. Доста болезнено изживяване за него, защото тя най-често беше на ластик.
8. Сънчо, Татко Барба и Ну, заяц
Помните ли чернокосото момченце, което долита в гнездото на двете щъркелчета? Правеше го всяка вечер с песничка на уста от телевизионния екран. Или поне в годините, когато телевизорът не беше вече суперлукс. Сънчо приспиваше задължително децата, които чакаха с нетърпение епизодите и на „Семейство Барба”, „Семейство Мейзга”, а в неделя – „Розовата пантера”. Дълго време обаче най-популярният анимационен сериал беше „Ну, погоди”. Днес и той е в немилост. От екрана облъчват редовно децата с някакви японски герои, които нито изглеждат по-добре от заека и вълка, нито пък са забавни като тях. Друго емблематично предаване от времето на социализма бе „Бързи, смели, сръчни”. Някакви детски отбори на черешки, ябълки и други, които търчат напред-назад под досадните подвиквания на водещия, търкалят се, скачат в чували.
9. Гойко Митич и „Шарено котле”
По времето, когато всеки артист у нас се бореше да е заслужил или народен, аудиторията се развличаше с ограничен брой филмови и театрални персонажи. Момчетата не мечтаеха да са като Хари Потър, а се възхищаваха на подвизите на храбрия индиански вожд Гойко Митич. Днешните подвизи от екрана, при които героят стреля с неизчерпаем арсенал, а повалените злодеи могат да станат, да измъкнат ножа от гърдите или врата си и да продължат да се бият, изглеждат достоверни на фона на наивните ситуации в малкото хитови сериали. Но народът искрено им се радваше. Разнообразие даваха мюзикхолите и „Шарено котле”. За меломаните „Златния орфей” беше събитие, което очакваха цяла година. Новинарската хроника в телевизиите днес изобилства от атентати и кръвопролития. По време на соца кръв от малкия екран се лееше само в „Студио Х”.
10. „Мъжът и жената интимно”
В библиотеката на почти всеки социалистически дом присъстваше оранжевата книга „Мъжът и жената интимно”. Тя беше семейната „Кама сутра”. Задължително беше и присъствието на няколко дебели готварски книги и на рецепти за зимнина. На купчини се трупаха списание „Лада”, „Некерман”, „Прамо”, „Бурда”.
Източник: www.politika.bg
Кафето „Инка“ все още се продава (под името Inka fe) като безкофеинов заместител на обикновенното. А Дядо Мраз е много по-смислено име от Дядо Коледа, защото е пълна простотия да кръстиш полуизмисления герой на Кока-Кола на името на най-важният християнски празник. Как би звучало Баба Великден, например? 🙂 На английски е Santa Claus – Свети Клаус (или Николаус), както е името на скандинавския светец, който художника на Кока-Кола е взел за първообраз на героя си. Случайно нямате ли информация кое демократично светило преведе това име като Дядо Коледа?
А ти какво си се загрижил как точно се казва Рождество Христово? Нали вие комунистите не вярвахте в Бог, а само в Партията, Ленин, Сталин, Г. Димитров?
Пък и сега е демокрация – кеф ти си празнуваш Коледа, кеф ти – Нова година… Защото при соца май не беше така… 😉
Кафето Инка беше най-големият боклук, който комунистите можаха да измислят за заместител на кафето…
То затова и при лекар и началник се отиваше с кафе „Арабика“ от Кореком 🙂
Било безкофеиново кафе – пич – то изобщо не беше кафе :)))
не беше въобще кафе,а напитка от цикория.
Дядо Коледа има отпреди 9-ти септември.
@ AnonymousSeptember 28, 2014
Що пък реши че съм комунист и изобщо какво правиш тука, като не те кефи миналото и комунистите? Иди в някой сайт който обсъжда предимствата на демокрацията… А! Ами то няма такива :))) Защо ли, а? Защо сайтове като този никнат като гъби, а никой не се сеща да похвали чудния живот, който живеем сега?
Хейтърите, дето идвате да пишете тук сте като ония нещастни хорица, дето си купуват примерно 15-годишен раздрънкан опел и после ходят във форума на ауди, да обясняват на „загубеняците“ там, как са се минали, купувайки си тия скъпи боклуци. Всички знаят че не са прави, дори и те, но продължават да го правят. Защо ли? Отговора – при личния ви психиатър :)))
Защо хейтъри – констатират ИСТИНАТА. Дядо Мраз няма, не забравяйте да го кажете на детето си!!!
Не е толкова важно как се именуват празниците.По- важно е че тогава празниците бяха наистина празници,бяхме весели и щастливи , а сега празник е просто една дата/от календара разбираш че е празник-без да ти е празнично..
И бяхте едни млади, а сега сте едни дърти… как да ви е весело и щастливо 😀
Бяхме млади,да…
Сега сме на по 40 и пак по ни бива от младите…
Не се интересуме само от фейса,дрога и кинти…
Бяхме млади,да…
Сега сме на по 40 и пак по ни бива от младите…
Не се интересуме само от фейса,дрога и кинти…
Опс,забравих Азис,кичек,циганийка,чалга,и тн.
Ето тук е разковничето – когато си млад всичко е весело… Дори скуката по комунистическото време!!!
Вестник / списание „Паралел“ също беше на почит в нашия дом. Още помня главната корица.
Нищо не помниш,казваше се „Паралели“
давам мило и драго за една кутия шоколадови бонбони „Черноморец“ !!!
Че те се продават все още!
Те и простор се продават, но нямат нищо общо с онзи вкус.
И аз…..И едно „Родопче“ моля!
kapi, ето ти бонбони черноморец http://www.pobeda.bg/bg/node/Produkti-4/Bonboni-107/Bonboni-Chernomorets-181.aspx че и с разнообразен асортимент.
„Република“ пичове 😉
I marcipan!
Имаше и вестник “ Старт “ със снимки на отбори.Голямо колекциониране и размяна на отборите имаше.
Тези VEF-чета още ги продават в Рига а като разбраха че сме българи ни попитаха дали нямаме случайно цигари Стюардеса,БТ или Родопи.Отешихме ги с бутилка „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“.
…бонбони „Белмекен“ 🙂
А книгата ,,Мъжът и т.н “ не е кафява,а бяла.Случайно се сетих,че я имам,потърсих я и видях.
… бонбони „Фини млечни“
По “ студио Х “ гледахме страхотни филми,помните ли филмите „Полицията търси помощ“ или „Честни сини очи“?
От чиста носталгия скоро гледах „Честни сини очи“. В спомените ми това беше супер, култов сериал… Какво да ви кажа- от днешна гледна точка доста наивничко, но в интерес на истината, все още може да се гледа…
Шоколади Кума Лиса още ги има, но си спомням за шоколад „Чар“ на който бях луда фенка. А от музикалните предавания култово беше „Мелодия на годината“. Заместители на кафето бяха ръж и леблебия смлени. Баба ми пиеше такива.
И в петък вечер „Голубой огонёк“!
Развитието на техниката може да се забави но не може да спре!
„Байкалче“ и кутия бонбони „Лаката“ и съм в Рая! 🙂
А „Ехо“ и „Сен-Сен“? Невероятно детство.Бяхме здрави деца. Сега почти няма дете без проблеми…какво ядат та да са здрави. Ние бяхме с филии в ръка и навън….
Като си помисля колко пари на родителите си съм изхарчил за списание „Дъга“ ми става неудобно, обаче беше наистина добре направено и интересно.
Снимката с Трабантчето е от Пловдив ул. Константин Стоилов нагоре по ул.Криволак .
А Гойко Митич бе героя преди Алнолд ШВАРЦНЕГЕР и Силвестър СТАЛОН
A помните ли полското парфюмче ( или тоалетна вода) „Бич може“ ? Продаваше се, ако не бъркам, в магазина на Полския културен център. А лятно време на морето полякините продаваха по плажовете крем „Нивея“. Каква тръпка беше да си купиш тези неща!
Когато имаше поморин,колко души имаха пародонтоза????имаха тези дето не си миеха зъбите!когато даваха Ну погоди и Татко Барба,колко примери имаше за детско насилие и сега колко са ?Шоколада се правеше от какао,а не от какаово масло.Електроните или по точно някои бяха с кинескоп тошиба,не че ми липсват,просто констатирам.Но бяха по-спокойни времена пък.
Държа да отбележа, че съм на 23 и все още си спомням доста от тези неща. Престанете да слагате всички млади под общ знаменател. Ей те младите никога няма да раберат какво било това, какво било онова. Също така спрете да обяснявате на младите какво е аудио касета или как едно време имало видеотеки, а пък сега си сваляли филмите. Със същатата сила едно време са събирали 14 годишни момчета за армията и те никога повече не са се връщали, това означава ли, че и сега така трябва да се прави, щото ония дни били еди какви си?
ЕЙ ВИЕ МЛАДИ ХОРА НЕ СИ МИСЛЕТЕ Ч..Е СЕГА КАТО СТЕ МЛАДИ ЩЕ БЪДЕТЕ ВЕЧНО МЛАДИ .И НИЕ БЯХМЕ КАТО ВАС МЛАДИ И НИ БЕШЕ ХУБАВО .ТО КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ . И ВИЕ ЩЕ ОСТАРЕЕТЕ.
За мое удовлетворение, бонбони „Теменужка“ има и до ден днешен! Обаче, май няма „Оризон“!?
Имаше и едни кръгли, въздухарски топчета, като царевични пръчици, обвити в шоколад, но не помня как се казваха!?
Най-странни ми бяха едни анасонови семенца, обвити в разноцветна захарна обвивка, като на „Снежинка“ бонбони. Оказва се, че това е традиционно индийско лакомство.
Любими списания: “ Космос“, „Паралели“.
Помните ли абонаментите за руски и български вестници в училищата, бяха задължителни? Също така кореспонденцията с „руско другарче“? Помня с умиление колко много се вълнувах и радвам, когато получавах ответното писмо-пратка, пълно с красиви картички, снимки, картинки, етикети и прочие…
Естествено имаше и твърде строги, крайни мерки в училище, като летвата с надпис“аз напомням“, всеки забравил учебник или домашно, биваше налаган през дланите от своят съученик по чин, и рязане на коси имаше, аке не си с прибрана коса.
Като цяло имам хубави спомени от детството си, шляенето по улиците с колелетата, приятелството и игрите до късно под някоя улична лампа или трансформатора в парка, „шмайзер“ и „замръзванка“ ми бяха любими
…
„Squid game“ от така нашумелият корейски сериал всъщност е еквивалент на „шмайзер“
…
Много хубави времена бяха, ама добре че свършиха и дано никога не се върнат!