Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Престъпността при социализма

Престъпността при социализма

Най-доброто, което може да се каже за социализма е липсата на страх от бандити. Днес, през 2014-та година, престъпността в България е ужасяваща. Медиите с радост ни заливат с престъпления, наказанията стават все по-леки, а престъпниците все по-нагли.  В годините преди 1989-та година гражданите преживяваха много несгоди, но всеки българин ще признае, че се страхуваше от Държавата, а не от престъпници.

Живях 25 години в социалистическа България. Помня, че никой в нашата кооперация не заключваше дома си ако си е вкъщи. Никой не се страхуваше, че крадец може да нахлуе в дома му и да открадне каквото може. Да, имаше кражби, но те бяха извършени или от близки на семейството, или обираха домове на хора, които имаха „нетрудови доходи”. Нямаше кражби на банки, офиси, магазини или заведения. Нямаше обири по селата. Нямаше нападения над хора по улиците. Престъпността по време на социализма беше толкова ниска, че днешните охранители и полицаи, които са над 50 годишни не могат да разберат какво се случва сега в България.

Преди 30 години в София имаше няколко обира на магазини по време на обедната почивка. В новините не споменаха за нито един обир, но търговците чуха от познати милиционери и ревизори как са извършени. Скоро неутрализираха крадеца, а търговците започнаха да крият  оборота за да отидат на обяд.

Защо при Социализма нямаше висока престъпност ?

Защото българите крадяха от Държавата. Хората се пазеха да не ги хванат, че крадат от частни лица, но крадяха спокойно от държавата. Селяните крадяха от ТКЗС-то. Гражданите крадяха от Предприятията.  Някои крадяха повече и имаха повече. Съдебната система не се занимаваше с кражби от домове, а с кражби от Държавата. Стотици къщи около София са построени с откраднат бетон при строежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти.

Така беше и в провинцията. Всеки крадеше. За да не ги хванат правеха услуги.  Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в замяна нещо, което някой е откраднал от Държавата. Този вид ПРЕСТЪПНОСТ беше с ужасяващи размери !  Системата беше толкова прогнила, че Стопанска милиция очакваше всеки управител на магазин или заведение при ревизия да отчита „плюс”, а не 0 . Всеки, който отчиташе „плюс” можеше да спи спокойно, все едно е бил толкова глупав, че не си е направил ревизия и не е усвоил парите. Да, беше забранено да правите ревизия !!! Представяте ли си да имате стока за 100 000 лева, 16 души персонал и не можете да направите ревизия. Представете си го. Така беше.
Персоналът крадеше безмилостно, но те бяха защитени от ПрофПредседателя, а управителите, които отговарят за успехите на Търговията и Туризма в България нямаха никакви права. Забраната за ревизия и слабата култура на хиляди управители им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лева откраднати от Държавата.

Познавам живота на екипа в добри столични ресторанти. Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България – 1500 човека всяка вечер – се пренасяше от управителя без охрана. Всяка нощ г-н Бушев заедно със съпругата и дъщеричката си пренасяше огромни суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата сутрин се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в рибарски ботуш. Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за рибари си представят колко пари са се събирали. Когато ботушът се напълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта.  Не, всъщност, един Народен артист, комик, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда – Панчарево. Изгони всички и постави семейство кафеджии да управляват НАЙ-големият ресторант в София. Това престъпление остана скрито от медиите. Един Враг на Народа бе изгонен. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за управление на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори .

Имаше обири на търговци, но не от крадци, а от близки на семейството, което е друг вид престъпление. Хиляди управители на магазини и заведения бяха осъдени с тежки присъди за „нетрудови доходи”, но имаше малко обири на къщи и апартаменти. Присъдите на тези хора бяха на база на намерените в дома им пари в брой, злато или диаманти. В София се говореше за обири. Информацията беше малко и защото обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени за да не ги питат откъде са откраднатите пари и бижута.

Познавах бай Добрян от село Долни Богров. Бай Добрян беше голям производител на моркови и зеле. Той продаваше в София три качества моркови. С 1-во качество зареждаше добри ресторанти, 2-рото качество моркови продаваше на столове, а 3-то качество продаваше в Зоопарка. Зелето продаваше по същия начин.  Та, този човек нито веднъж не беше обран. Парите си съхраняваше в стара къща, край магистралата. Синът му беше комарджия и често отиваха в дома на бай Добрян за да изплати дълговете на сина си. Запознаха ме с бай Добрян и той ме водеше в Зоопарка да храня слоновете със зеле и моркови. Страхотно удоволствие… Много пъти сме говорили за Системата.

Бях близък със семейство от село до Дупница. Имаха автоработилница в двора. Зад къщата винаги чакаха няколко автомобила. Много работа и сериозни „нетрудови доходи”. Нито веднъж не ги обраха, а къщата им не се заключваше.
Виждал съм зеленчукови градина по селата. Никой не смееше да обере бахчата / зеленчукова градина / в което и да е българско село. В село Маринка, до Бургас е имало кражба на тикви от бостана. Видели крадеца и кмета го качил на каруца с откраднатите тикви и минал няколко пъти по улиците крещейки да видят крадеца в селото.

Преди 1989-та година циганите не крадяха така, както го правят днес. Защото бяха много, ама много по-малко и работеха. Ходеха на училище, плащаха данъци и осигуровки. Да, плащаха.

Циганските кланове имаха невероятни права и отговаряха за събиране на валута. Да, циганите събираха необходимата валута за функциониране на Държавата България. БНБ разчиташе на Циганските кланове за покупка и продажба на валута, така както днес разчита на Чейндж бюрата из цяла България.  Циганите управляваха Черната борса, валутните сделки, цветята, наркотиците, продажбата в чужбина на откраднатото от иманярите. Тази всеобхватна дейност даваше огромна власт на циганските царе и барони и те държаха мирни дори най-откачените мангали, които биха нарушили Етническия мир. След 1989-та година циганските кланове загубиха „легалния” бизнес и затова станаха престъпници. Хора от СДС осъзнаха чак след 1994-та година какво става и потърсиха помощ от хора, които познават Циганската организация. Срещнах се с няколко човека, но не посмяха да се възползват от съветите ми. Така циганската престъпност стана това, което виждаме днес. За годините на Преход циганите са се увеличили поне двойно. Това ги прави Фактор в живота ни. Никой не знае колко от напусналите Родината над 2 000 000 българи се спасяват от тях и колко от страхливите политици и слаба икономика.

По време на социализма нямаше имотни измами, поне не в тези размери, както е сега. Говореше се за измамени хора и откраднати имоти, обаче това бяха близки роднини, любовници, деца, внуци. Този вид измами нямат нищо общо с имотната мафия, която ограби десетки хиляди българи. Да, имаше кражби на имоти, но кражбите бяха облечени със законни думи. Законът не разрешаваше гражданите да имат повече от един апартамент и така верни на Партията се сдобиваха законно с откраднати имоти. Престъпление е, но беше узаконено и хиляди семейства загубиха наследени имоти. Преди 30-35 години имаше банда, която обираше скъпи вили в Бояна. Нито дума в медиите. След обира на няколко къщи на хора с власт се заговори, че ги напада ДС. Може би този слух принуди Властта да прави засади и да застреля крадците при поредния обир.

По време на социализма можеше спокойно да пътувате из страната. Ако не ви спре милиция нямаше от кого да се страхувате. Пътувал съм и денем, и нощем. Никога не сме изпитвали страх. Често с приятели сме ходили на Кемера за да пазаруваме валута и никога не сме се страхували от кражба, а от Милицията.  МВР и ДС бяха най-страшните неща след Смъртта !

Израснал съм в семейство с малък бизнес. Апартаментът ни беше и работилница. Нито веднъж не сме били обирани. Да, идвали са от МВР и са ни „страхували”, но след 1950-1960 не е имало обири на служители на МВР или ДС „В името на Народа”. В годините след  Девети септември е имало опасност да нахлуят във всеки дом и да вземат всичко, което им хареса. Написват „Разписка” за конфискация „В името на Народа” и си отиват с плячката. След 1962-ра не е имало такива посещения. Поне не са били масови, както е било преди това.
Хиляди семейства в центъра на София пазят разписки от крадци с оръжие и лента на ръкава…
След 1962-ра година в чрез престъпността се управляваше лесно европейска държава Народна република България. Не е нужно да се притиска населението с тежко въоръжени войници, лагери, масови убийства, както правят други режими. Партията е разполагала с умни и способни кадри, които да са убедили Властта да остави Народа да краде Държавата за да няма опозиция.

Почти всеки българин имаше в дома си нещо откраднато от Държавата. Нямаше как да няма. Нямаше откъде да купите важни за живота неща. Така всеки, добре, почти всеки българин притежаваше полезни предмети, които са обект на „престъпление”. Ако носите дънки или маратонки – сте прескочили Закона, защото сте ги купили на черно. Ако имате касетофон ще е купен с валута, която е купена на черно. Ако имате вила сте я построили с крадени материали, защото няма откъде да си купите законно. Да, ако имате кола и не сте чакали за нея поне 10 години значи сте платили за да прередите няколко хиляди чакащи. За ремонта на колата си ползвате крадени части.

Няма как да изброя всичко, което би ви потрябвало и като няма откъде да го купите прескачате Закона. Така Властта държеше в напрежение хората и те не се занимаваха с политика за да не ги попитат откъде са чорапите, сутиена, дамските превръзки, памперсите, макиажа, блузките, палтото, ризите, обувките и …
Учениците и студентите разбираха как работи Системата и се включваха доброволно за да ползват Държавните блага.  Партията управляваше усещанията на българите чрез посочване на различни врагове. Управителите на магазини и заведения бяха врагове. Келнерите бяха врагове. Имащите роднини в чужбина бяха врагове. Бягащите от Родината бяха врагове.
НО, артистите бяха Герои.

Артистите оцветяваха PRопагандата и затова на тях беше позволено повече, много повече. Те също купуваха от Черната борса и прескачаха Закона, но не ги наричаха престъпници, а творци. Истината е, че артистите, децата на властимащите, децата и любовниците на хора от Кариерата, барманите, управителите на хотели и заведения, частниците, келнерите и готвачите имаха неписано право да получават подаръци от чужбина или да купуват „глезотии” от Черната борса.

Системата работи и днес. Всеки, който се оплаква от НЕработещата Съдебна система трябва да осъзнае, че проблемът не е създаден днес, а по време на Отечествения фронт. Партията определяше кой може да стане следовател, прокурор и съдия. Партията създаде анонимните юристи. Следователи, прокурори и съдии се ДОпитваха до Партийният секретар, ДС, ЦК и други фактори в Държавата за да обвинят и осъдят правилните хора с правилната присъда. Законът няма никакво значение. Българите не знаеха подробности, но съзнаваха, че Системата няма нищо общо с Темида. Всеки, който е с добри връзки и/или пари може да осъди когото и да било без никакви проблеми. Така се преразпределяше голяма част от БВП и се създаваше корупция в Системата, която трябва да се бори с престъпността.
Тези, които са планирали живота след 1989-та година са знаели, че за да намразят хората Прехода трябва да ги стреснат с престъпност.  Затова още през 1987-1988 създадоха магистрални банди. Те тихо обираха преминаващите транзитно турци и натрупваха огромни състояния. С тези пари и връзки след 1990-та година бригадите PRевзеха ума на частниците и блокирраха Българската икономиката завинаги.
Това е друг разказ…
Статията ни бе любезно предоставена от нейния автор Владимир Йосифов и BriagNews.
Със съкращения.
10.09.2014.

21 Коментари

  1. С малки изключения всичко е вярно.Но тогава се живееше в пъти по-спокойно и добре.На 77 години съм с две висши образования. Участвал в проектирането и строителството на много национални обекти.Но никога не сам се чувствал по-унижен от сега. Няма вече държава България, има само територия за разпродажба.

  2. Леле, по-голяма глупост и лъжи не бях чел. Авторът лъгал, лъгал та се самозабравил. Памперси? Че то тогава нямаше памперси. Карали ги да имат излишък – ало, автора, ако ти направеха ревизия и имаше излишък се носеше наказателна отговорност. Има стотици с глоби или лежали по затворите затова! Просто някой трябва да извади делата – ама няма кой, защото не е изгодно. Държавата разчитала на циганите да събира валута – хаха, само малоумник може да повярва на тая глупост. Абе хора, започнете да мислите с главите си, а не да вярвате сляпо на такива лъжи!!!

  3. интересна стария, исвината е, че българинът винаги е крадял. абе честните и почтенни хора се броят на пръсти инамаляват …

  4. Според мен бива и е имало престъпност и ще продължава да има.Тогава може би не се е говорило много.Знаем че всичко е било толкова затворено, че едва ли е било разрешено на новинарите да говорят за хората с власт че са били престъпни и че са крадели от страната ни.Ясно е че е било в доста големи порции,имайки предвид малките заплати, а колко много заводи е имало тогава.Статията е много интересна и се радвам, че ни пишете.

  5. Естествено, че има и верни неща в статията, но като цяло по-голямата част е далеч от истината. А някои неща са тотална лъжа и глупост. Бандитите били натрупали пари с магистрални кражби. Че тия турци милиарди долари ли прекарват транзитно? Авторчето се е осрало тотално. И в никакъв случай не съм съгласен, че почти всички българи били крадци. Пълен кретенизъм. Пореден опит за манипулация и изопачаване на истината.

    • Аз лично не познавам някой, който да не крадеше от предприятието, в което работи. Някои крадяха повече и си носеха вкъщи, други през работно време и с ресурси на предприятието развиваха „часпром“. Един колега, много способен, си сглоби цял трактор от крадени части. За 80-те години става въпрос.
      Крадеше се и от частни имоти. Коли по-рядко, но масово се крадяха чистачки и гуми. На нашата жигула й откраднаха предното стъкло. Имахме вила, принудихме се да не я заключваме, защото вратата й непрекъснато я разбиваха крадци. Крадяха всичко, компоти, туршии, празни буркани, домашен сапун, чаршафи, одеала, инструменти. Откраднаха дори и едно ръждясало канче, направено от консервна кутия, което често ставаше повод за смях (малко през сълзи, като се замисли човек). Съседът ни по вила имаше кладенец – откраднаха кофата от него, а синджира и ламарината, която покриваше макарата, ги бяха хвърлили в кладенеца. Нямаше вила, която да не е обирана поне няколко пъти.

  6. 1. Тогава не можеше да има кражби чрез приватизация на обществена или кооперативна собственост, чрез външната търговия, банките и застрахаването които бяха държавен монопол. А това са главните канали за кражба сега.
    2. Кражбата на обществена собственост беше престъпление и доста директори и министри бяха осъдени за такива кражби.
    3. Битовата престъпност беше ниска защото нямаше безработни, бездомни и социално изключени. Сега по-официални данни 50 % от населението е под границата на социално изключване.
    4. Основните политически и криминални престъпници бяха разкривани бързо и неутрализирани навреме с адекватни на заплахата мерки – от предупредителни беседи до реални присъди.

  7. Хайде де нямало кражби, кого заблуждават с това троловете сектантски? Това ще рече , че господ е бдял а хората са постили. имали логика? С това само на лудите да го обясняват!

  8. Дрогата оставя трайно увреждане в съзнанието на хората, дори когато те са малко над средно интелигентните и си позволяват да пишат псевдо аналитични разкази за отминали десетилетия, на базата на разкази на двама дядовци – бивши затворници по политически причини и няколко баби, вкарани насилствено в ТКЗС.

  9. Да много от написаното е вярно но няма и не е имало по приемлива социална система от социализма.Тогава имахме държава и сравнитлно спокоен живот, а сега какво,несигурност,анархия а като че и ликвидция на българщината а и на България.

    • Кое ти е било „спокойното“ бе, драги? На кой свят си живял, че имаш такива „спомени“?
      На теб в училище не са ли ти взимали стотинките за закуска по-големите? На мен и на мои приятели – най-редовно.
      Когато бях по-малък, ако попаднех в непознат квартал, веднага ме наобикаляха местните тарикати и почваха да ме джобят и/или да ме бият/гонят.
      Майка ми два пъти я нападат в парка и я обират, единият път бях с нея, но бях дете и само можех да пищя – 70-те години.
      По едно време живеехме до циганската махала в града – най-редовно ставаха сбивания между цигани и българи (юмручни или с камъни), веднъж и милиционери пострадаха.
      Спокоен бил… Сигурно си паднал от небето, и то на главата си.

  10. Черен Петър

    Много интересно, че авторът не смята, че т.нар. нетрудови доходи и придобиването им за престъпления ,каквито те бяха по смисъла на социалистическото законодателство 🙂

  11. Ами всъщност престъност си е имало, даже тежките престъпления са били малко повече от тези в днешно време. Но по-малко се е говорело и пишело. А и не е имало толкова медии (напр. само първа и втора програма, които не са излъчвали цял ден.). Може да е имало отделни вестници или списания (по-скоро специализирани и с по-малък тираж). Данни може да видите тук: http://kiselec1.blogspot.com/2018/05/7.html
    А пък примери за отделни криминални случаи от бюлетини на МВР от това време може да видите тук (Данните са на А.Тодоров): http://kiselec1.blogspot.com/2018/07/10.html

  12. И да не забравя – не е можело да се пътува свободно навсякъде. Например в зоните до 30 км от южната граница (вражеската) не е можело да се пътува свободно, изисквал се е т. нар. “открит лист“. Това е било с цел да се предотврати навлизането на „диверсанти“ в страната, както и ….. бягството на наши граждани навън.

    • От диверсанти не са се бояли бъди сигурен само за да не бягат. Аз съм живял в погранична зона пази се за да не избягат и появили се джипка с цивилни вътре до ден два съобщават за застреляни при опит за бягство. Дефакто си оправяха сметките и то не с криминални 100%.

  13. Престъпност имаше.Кражби и измами много,но от държавата.Битовата престъпност и убийствата в пъти по малко сравнено в наши дни.

  14. Тогава,както в наши дни,затворите бяха пълни с кокошкари.Тия които краднат на ангро са на свобода, потриват се по корема и си казват „Ех,че е хубав живота“.

  15. Написаното в статията е вярно.Не се даваше гласност на извършените престъпления.

  16. Да,в затвора влизах кокошкарите и тези които крадяха без да знаят как се краде.
    „Майсторите“ се разхождаха на свобода и се кефеха на живота.

  17. Влизаш в сайта, четеш за цар Киро по соца и разбираш настоящата статия е писана от милиционер. Толкова! Четеш корупция гледаш баш майстора и виждаш че дори и в киното след цензора пак си я има. Четеш статистики виждаш че даже е била по голяма в някой престъпления от сега.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //