Спомени от Народната република socbg.com
50-те години на миналия век. Светът се намира в разгара на Студената война, а в България е започнал процеса на засилена урбанизация. Доскорошните селяни се отървават от селските нрави и стават граждани на младата Народна република. Българските държавници, в стремежа си да покажат висока урбанизираност на населението, масово обединяват села и махали в нови градове или присъединяват към градовете околните села. С бригадирски труд изниква дори цял нов град – Димитровград. За комунистическите управници обаче това не е достатъчно. За да демонстрират висока градска култура, градска икономика и градски начин на живот, е решено да се създаде нов град от… градове. Така възниква идеята за обединението на градската агломерация, включваща Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец, заедно със село Арбанаси на хълма в центъра на агломерацията, под който е трябвало да минава тунел.
Макар че особеното географско разположение ограничава възможностите за разширяване на Велико Търново, близостта на трите града според тогавашните властници е позволявало да бъдат съединени с обща инфраструктура и да се образува едно голямо Триградие. А и нали там където свърши на единия град тротоара, започва тротоара на другия.
Новият град, със съвкупно население от 130 000 души, в градския фолклор става популярен с хипотетичното название Търголяс. От първите три букви на включените в него обединени градове. А, за да се подчертаеводещата роля на областния град, полунашега, полунасериозно е можело да бъде наречен дори с гръмкото Велики Търголяс.
За добро или зло обаче, проекта за голямата градска агломерация остава само на приказки, понеже е съмнително дали го е имало и на хартия, а жителите на триградието така и не можаха да се нарекат търголясници. В края на социализма пък има проект за свързването на Горна Оряховица и Лясковец с тролей, но превозните средства така и не тръгват, а днес няма и помен от тази идея.
Половината ми род е от град Лясковец… Като малък помня железните стълбове и тролейбусните жици, по трасето, по което трябваше да вървят тролейбусите между градовете Горна Оряховица и Лясковец! Днес стоят само железните стълбове! Поне като пишете статии, не разчитайте само на Гугъл, а вървете и проверете на място… Така се прави, а не само по Интернет!… Сърдечни поздрави!
Имаше и Златопич (Златица, Пирдоп, Челопеч)
Златица и Пирдоп си бяха един град (поне на хартия) – Средногорие
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)
Е то Гниляне и Курило също ги обединиха. Но се видя, че ГнилКур е неподходящо име и затова стана Нови Искър 🙂
Извън шегите, би било добре. Вижда се, че и досега тези градове поддържат добри икономически връзки и като минимум задържат на едно ниво икономическото развитие в региона.
Щяло да е уникална агломерация с население 130 К души – има няма колкото Люлин 😀 Добре поне че не са се хвърлили излишни пари, за да се съединяват тези селца.
Типично в стила на този сайт, посредствено анонимно писание, с жалък опит за сарказъм.
Идеята за агломерация на трите града – нова столица не е лоша – в Търново да са държавните и културните институции, Горна оряховица и Лясковец да са индустриални райони и трите части да се свържат със скоростен релсов транспорт.