На 1 септември 1972 г. Тодор Живков лично открива музикалното училище в Широка Лъка

Стоянка Тенова е родом от Пловдив. От 31 години е учител в Музикалното училище в смолянското село Широка лъка. От 21 години е негов директор. Тази година знаковото Национално училище по фолклорни изкуства отбелязва 45-годишнината от създаването си. В чест на училището утре, на 29 април, възпитаниците му стягат безплатен пищен концерт. В училището често кърпят старите носии, много от които са от създаването.

– Госпожо Тенова, как се празнува годишнина на училище, превърнало се в марка за региона?

– Училището наистина се е превърнало в марка за региона. През всичките години на съществуването му то е било творилницата на таланти, с която всеки местен човек и всеки управник се е гордеел и е искал да го покаже на видни гости. То е открито като институция на 1 септември 1971 година. Тогава се помещава в Згуровския конак, в сградата на горското и в една част от помещенията на основното училище, освободени от тогавашния директор Манол Радичев. Първите приети ученици са 32-ма от 240 кандидатствали. Лично Тодор Живков открива на 9 февруари 1979 г. учебния комплекс, през 1974 г. е открито мъжкото общежитие,  а през 1982 г. и женското. Тогава, по постановление на Министерски съвет, се откриват няколко училища, с цел културно и икономическо развитие на региона. И в деня на обнародване на постановлението е бил обявен неработен ден – празник за целия Смолянски окръг. За създаването на училището много е помогнал директорът на пловдивското музикално училище Анастас Маринкиев, както и проф. Асен Диамандиев, проф. Паракшев Хаджиев, проф. Манол Тодоров, а първият директор на училището е Константин Шопов.

– Разказват като легенда за това как Тодор Живков е обожавал Широка лъка и е харесвал гайдаря бай Дафо Трендафилов от съседното село Гела. А той е нямал документ дори за завършено средно образование, но изкарал 21 години като преподавател в музикалното училище. Как в онези времена е било допуснато от системата хора без професионално музикално образование като бай Дафо да станат преподаватели в училището?

–   Създаването на училището е имало за цел да обучава и предоставя професионално образование на талантливи хора. След възникването на ансамблите е имало нужда от певци и инструменталисти. Затова 5 години преди Широка лъка е създадено и музикалното училище в Котел. И наистина в този устрем тогава, макар и без образование, гайдарите Дафо Трендафилов,  Михаил Калфов са станали първите преподаватели, заради уменията си. Тогава гайдата става учебна специалност. Общо около 15 души, най-вече от Широка лъка, са в основата на създаването на училището. Те са посрещали Тодор Живков, който наистина е обичал Родопите. Даже посрещайки го тук, в една от къщите, веднъж не са знаели и кой идва и са били изненадани. Той точно тогава е изказал тази мисъл, че трябва тук да бъде създадено музикално училище.  След това са искали в Смолян да бъде преместено училището, но Живков си е казал тежката дума. Много хора на Широка лъка участвали в градежа на училището. През 2004 г. по решение на Педагогическия съвет  училището прие името „Широка лъка“. Не случайно „Широка лъка“, въпреки че ни питат защо носи името на селото Но Широка лъка го е създало.

– По принцип туристи рядко са привлечени от концерти на училища, но вие сте атракция за почиващите в региона с пищните си концерти, вече дори по традиция залите са ви препълнени с туристи. Това че самото училище става атракция би трябвало да е резултат от пълната ви палитра от специалности – гайда, кавал, тамбура,  гъдулка, народно пеене и български  танци. А и сградата ви е уникална…

– Сградата е създадена специално за училище по изкуствата. Имахме наскоро семинар на директорите на училищата по изкуствата. Някои от колегите не бяха идвали и ахнаха. Базата е строена за това и е страхотна. Толкова е ценна. Архитекти и скулптори й се възхищават. Туристите идват да я разглеждат и се впечатляват, препълват залата на всеки наш концерт. Всяко пано, ъгъл и стена е произведение на изкуството от знакови автори, които заедно са създали уникална атмосфера с респект към фолклора ни. За самата сграда арх. Лилия Граматикова е получила тогава Димитровска награда. Споделяла ми е, че се е пренесла да живее в Широка лъка, за да стане сградата, докато в същото време децата й са били малки и са ги гледали родителите й.

В началото е средно музикално училище за народни инструменти и пеене.

Този образователен модел се създава по образ на класическите училища, в годините се усъвършенства и започва да се прилага към фолклорното училище. През  2000 г. открихме специалност „Български народни танци“ и от 2004 г. училището прерасна в Национално училище за фолклорни изкуства. Така получи облика си и вече 17 години доказва успешен модел за изграждане на таланти за фолклора ни.

–  Колко ученици имате от създаването на училището до сега. И как са се реализирали?

– 1270 са възпитаниците на училището досега, от всички краища на страната. Имаме много известни имена, които са представителни за фолклора ни както в страната, така и по света. От Широка лъка са тръгнали диригентът на ансамбъл „Филип Кутев“ – Георги Андреев, Нели Андреева, Недялко Недялков, който е кавалджия в оркестъра на БНР, Костадин Атанасов – в ансамбъл „Филип Кутев“, Петьо Кръстев – диригент на оркестъра на ансамбъл „Пирин“. Както и хабилитирани преподаватели като проф. Костадин Бураджиев, Стоян Пауров, Донка и Николай Колеви, Васко Бебелеков и Мария Бебелекова в САЩ и много други. Георги Кичуков, който почина, бе диригент на ансамбъл „Родопа“ . Певицата Златина Узунова и всички в ансамбъл „Родопа“ са възпитаници на училището. Има доста наши ученици и из цялата страна. Тази година в училището има 80 ученици на възраст от 14 до 19 г.

– Как стои въпросът с финансирането на такъв тип училище, стига ли ви?

– Финансирането не стига. Въведеният преди години делегиран бюджет не се отразява добре на училищата, в които има по-малко ученици. Държи се изключително на количеството, а не винаги това е знак за качество. Започват да се чуват гласове да се премахнат делегираните бюджети, защото не трябва децата да ги превръщаме в подвижни дебитни карти или ваучери. Това особено се отнася за такъв тип училища като нашето. В страната има такива 23 училища – 9 са музикални, от които 2 са фолклорни, а другите за изящни и приложни изкуства. Сега наскоро най-накрая се заговори за качество, а ние винаги сме държали на качеството. При нас учениците влизат с конкурсен изпит и след всяка година държат изпит, без който не могат да преминат в следващ клас. Едва в гимназиалния етап на образованието се виждат пропуските в началното училище. С правописа са зле, с езиковата култура, защото животът не е само тест, за да заградиш отговор „А“ или „Б“. Необходимо е да се научат да мислят, да носят отговорност за своите постъпки .

Трябва да си пазим традициите и в образованието. Ние отдавна сме част от Европа. И не само ние, но и тя може да се учи от нас.

– За фолклора и сценични изкуства обаче се изискват и още повече средства за концерти, носии. През годините правихте не една кампания за набиране на средства за закупуване на носии?

– Носиите, които има училището, основно са на по 40 години от създаването му. Най- издръжливи са родопските и учениците още се обличат с тях на концерти. Но за другите е нужно подновяване, а без дарители нямаме възможност сами да ги купим, това са скъпи облекла. Тази година участвахме в кампанията „Избери, за да помогнеш“. Спечелихме проект, чрез който можахме да си позволим да поръчаме шопски женски носии. Те за първи път ще бъдат облечени на концерта ни за 45-годишнината на училището на 29 април. За 40-годишнината на НУФИ фондация „Майка България“ на бизнесмена Стефан Шарлопов ни дари северняшки носии и озвучителна уредба. Християн Христов от Шумен ни дари тогава 5000 лева за добруджански носии. Много ме изненада и Емил Босев, който има къщи за гости в Широка лъка и дари 1000 лева за носии.

Една жена от страната, която няма никаква връзка с музиката, ни дари един топ шаяк.

Друга ни изпрати чилета за бродиране. И една от прислужничките в училището, която е шивачка, вече уши две носии с тях. Правим от нищо нещо. Учениците с учителката по български танци сами си изработват косичниците за шопските носии. След всеки концерт носиите се изпират задължително и много от тях се налага да ги кърпим, особено лошо е състоянието на ризите. Имаме постоянно нужда от носии. Имаме нужда от пирински носии, тракийски мъжки носии…

– Какво е една пловдивчанка да остане да живее в Родопите?

– През 1985 г. дойдох от Пловдив. Започнах по разпределение. Бях студентка, а нямаше учители по пиано. Дошла съм да се реализирам професионално, но се реализирах и емоционално – станах невеста на Върбово, живеем в Широка лъка. И въобще не съжалявам, защото успях да си възпитам детето в ценностите , които са ме възпитавали моите родители. Сега то е в Пловдив, живее там. Емоционално човек се съхранява по-добре в по-малкото населено място, учи се да уважава природата. Хранили сме се цял живот с чисти продукти – краве мляко и масло. Много често си слизам до Пловдив, много си го обичам, но моята максима е, че човекът прави мястото, а не мястото – човека. Когато започвах тук имаше като цяло доста проблеми с кадрите. Сега за съжаление се връща това време в цялата страна. В училището няма засега проблем с кадрите, но професията не е атрактивна, тъй като учителят за всичко и на всички е виновен.

В екипа от учители има както утвърдени с дългогодишен стаж, така и млади хора – възпитаници на училището, което е доказателство за приемственост – Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Стефка Гайдева, Мария Урилска, Тома Карапаунов, Васка Христова, Калин Бочуков и младите Ганчо Гавазов, Антония Кетенева. 

– Преди години прилагахте и нестандартен метод за обучение – диплома „Магаре“ за мързеливите ученици, още ли е валиден?

– Магарето е символ на ината – ако го домързи, се заинатява. Ако някой дойде с неподготвен материал, го предупреждавам, че ако не се е потруди, ще получи „дипломата“. Инатът и мързелът са много разпространени. Изкуство не се прави насила, а така с усмивка си правим забележка, тъй като на никой не му е приятно да го отъждествяват с магаре. В последно време няма много носители, децата са добри. Но и формулата за успешно обучение е търпението и партньорството. Най –важните за нас са децата и техните родители, които са ни гласували доверие да се грижим за възпитанието и професионалното им образование.

– През 2009 г. японският принц и принцеса Акишино посетиха училището. Това ли е най- височайшето посещение, което сте имали?

– По техните традиции той няма право да посети втори път място, на което е бил. Наистина много паметно посещение. От президентството тогава искаха японската делегация да видят истинско стадо и обичая „предой“. Вкарахме стадо от овце и кози във вътрешния двор на училището. Гостихме ги с домашно сирене и мляко, а принцесата пожела да си има здравец и й подарихме саксия със здравец. Впечатлих се, че принцът ми поиска разрешение да снима с фотоапарата си. Всички управници през годините са водили най-видните си гости в училището. Зорка Първанова доведе и всички съпруги на посланиците и у нас.  През 2012 г. на юбилея ни почете Пловдивският митрополит дядо Николай. Три пъти сме гостували в Брюксел по покана на Кристалина Георгиева, първи бяха поканени в инициативата „Голямото българско хоро“. Преди това кметът на Брюксел ни бе поканил и на церемонията по запалване на новогодишната елха. И в Москва сме били, в храм „Христос Спасител“, който има огромна зала за 1500 души под земята.

За 45 години художествените състави на НУФИ “Широка лъка“ имат многобройни концерти в страната, чужбина, участия във фолклорни фестивали и конкурси и др.

Интервю на Петя Гайдарова, в. „Марица“

Снимки: Автора, Личен архив