Спомени от Народната република
Начало / 1970-1979 / Край Русалка, 70-те

Край Русалка, 70-те

 

6 Коментари

  1. Когато бях малък, едно лято дядо ми заведе мен и брат ми на разходка до Русалка. Когато стигнахме до входа на комплекса ни посрещна спуснатата бариера и служител, който обясни че не може да влезем. Дядо ми поиска просто да се разходим по алеите, да идем до плажа и след някой час да си тръгнем, но отново получихме отказ. Служителят вежливо каза: „Забранено е за българи, курортът е само за чужденци.“ Почувствах се като парцал, въпреки че бях още дете. Да не мога за се разхождам в собствената си родина?!! Тук у дома да има място за чужденци, а за мен – човекът втора ръка да е забранено.
    Тръгнахме си с наведени глави, бяхме просто „обикновени българи“. А над Русалка гордо се вееше френското знаме…

    • Нормално. „Русалка“ е направена за да се печели валута от чужденците. Сега има хиляди затворени комплекси по черноморието и по планинските курорти, в които не можеш да влезнеш нито като българин, нито като чужденец. По-добре ли се чувстваш?

    • Затворените комплекси за които говориш са комплекси с апартаменти – частна собственост. Нормално е да не мога да вляза ако не съм собственик или поканен от някого на гости. А Русалка е курорт. Ти ще се изкефиш ли да те спрат на входа на Златни пясъци и да ти обяснят, че понеже си българин не може да влезеш в курорта?

    • Няма нужда да ме спират на входа на Златни пясъци или Слънчев бряг. Вече сам ги заобикалям, защото не мога да си позволя 200лв на вечер за хотел, 5 лв за кафе или 10 лв чадър на плажа. А по времето на соца съм почивал и там и на Албена, без никакви проблеми, и то с съвсем нормални заплати на родителите ми. Определено нещата са много по-неприятни сега. Морето е кеф само за хората с много пари

  2. Пич, малко преди бариерата има черен път за коли към резервата. Караш около два километра, стигаш им до конюшните на франсетата, събличаш се по вносни плувки и смело тръгваш първо към детския им плаж, а след това и алеите и къщичките и накрая към готиния магазин и ресторант на полуостровчето. Ако някой те заговори казаваш едно „Бонжур“ и черта. Май не сте проявили достатъчно инициатива… и няма да се отчайваш – както тогава, така и сега – хубавите неща стават по-трудно 😉

    • Сигурно този начин е работел, щом го споделяш. Но… разбираш ли, не мога да се примиря с факта че трябва да се крия и/или да се правя на „франсе“ за да получа това право, което чужденците получаваха по рождение. Не съм съгласен с това, че ни третираха като по-долно качество хора.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //