Спомени от Народната република socbg.com

Българската армия е в тотален упадък и направо ми се насълзяват очите, докато пиша това. „Велик е нашият войник“ остана само тъжна метафора. Истинска гавра е! На Софийската стокова борса отново са обявени за продажба резервни части за камиони, джипове УАЗ, войнишки манерки, камиони, палатки, полеви кухни и какво ли не. Това продължава вече години наред. Всички тези неща от ...

Балнеосанаториумът в Хисаря беше достъпен за всички, пееше ни Лили Иванова При социализма имаше грижа за човека, лекувахме се в профсъюзни станции с минерална вода Вглеждайки се в катастрофата на сегашното здравеопазване, си спомням с носталгия времето на толкова несправедливо отричания днес социализъм. Тогава страната беше покрита с балнеосанаториуми, където хората можеха да си отпочинат и да лекуват болежките си. ...

Двойка кебапчета и бира „Люлин” в хотел „Щастливеца”   Днес в целия район на Витоша цари разруха Наскоро се случи така, че попаднах в местността, близо до хижа „Алеко“. Останах потресен от разрухата, обхванала района. Още се виждат руините на някогашния хотел „Щастливеца“. В него сме прекарали толкова много съботни и неделни дни и лете, и зиме. Това беше едно ...

Дънки „ориджинал“ конкурираха корекомския „Райфъл“ Не че и сега няма битаци покрай всички по-големи български градове, но тържищата от този тип избуяха във времето на социализма. Някои мурафети ги копирахме от Ориента, други – от Полша. Битаците бяха народният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата икономика, където и с трън да се завъртиш, ...

Автор: Олга Даскалова Голяма част от пловдивчани все още помнят прожекциите в кино „Комсомол”, блясъка на магазин „Молдавия” , играчките в ДЕТМАГ „Снежанка” и руската книжарница на Главната улица. Хората пазят спомени и за други емблематични сгради в града, част от които са разрушени, а други просто занемарени и изоставени. Предлагаме ви една разходка в недалечното минало в град, който ...

Започнал съм да се трудя от много малък. Най-тежка ми беше на жътвата. С баба ми Донка спяхме на нивата, сутрин ме будеше в пет часа, хапвахме нещо малко и започвахме. Двамата с баба ожънвахме 10 декара! Робски труд! Когато влязох в спортния техникум, времето за тренировки ми се видя недостатъчно и реших да тренирам два пъти на ден. Там ...