Спомени от Народната република socbg.com

“Антон Динев Тодоров е роден на 19.08.1966 г. в град Раднево, окръг Стара Загора. Българин, с българско гражданско, неженен. Произхожда от работническо семейство.” Това са първите изречения в СПРАВКА, изготвена от службите в момент, в който водачът на листа на ГЕРБ за тези парламентарни избори Антон Тодоров се е сторил някому оперативно интересен, с която “Терминал 3” разполага. Умишлено цитираме ...

  Сандански има голям късмет, а жителите му са щастливци защото като град в Пиринска Македония остава в пределите на свободна България и българите в населеното място не са денационализирани, за разлика от Вардарска Македония където те са избити и прогонени, а голямата част са македонизирани на антибългарска основа. В периода 1943/4 г. в непосредствена близост до града е построен ...

* 36 години извършвах смъртното наказание в НРБ. * За всеки ликвидиран получавах пари, които ми затваряха устата. * Първата ми съпруга мислеше, че съм обикновен надзирател. * Вързвах смъртниците за дървен стол, а после един куршум в тила решаваше нещата завинаги. * Дори не помня броя на жертвите си. Бай Христо Димитров би могъл да бъде легенда, телевизионен любимец, ...

Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които спокойно си купувахме баничка, боза и нещо сладко. Ето какво можехме да си купим по времето на социализма само с един лев: обикновени вафли „Чайка“ – 0.12 лв., кутия цигари „Арда“ – 0.60 лв., баничка – 0.18 лв., боза – 0.10 лв. Общо – 1 лев. За два лева: билет ...

Войната на таралежите. Днес сред децата и младежите (и не само) са много популярни военните и екшън компютърни и PlayStation игри. По времето на моето социалистическо детство бяха популярни едни малко по-други „екшън“ и „военни“ игри. Те не се водеха с мишка и джойстик във виртуалното пространство, а в реалната действителност – сред блокове, градинки, строежи, улици, коли и т.н. ...

Средата на 80-те на миналия век. Бяхме се събрали здрава компания за това пътуване, момчета и момичета, повечето бяхме съученици. Решихме да отидем на гости на наша позната в Пловдив, хем да разгледаме града, хем да си направим купона и густото. По това време основният транспорт на обикновения българин, ученици и студенти, беше БДЖ. Но това не беше днешното БДЖ ...

Преди няма и месец бях на село (като едно време – точно за „лятната ваканция“) и с невярващи уши чух как едно момченце минава през съседните къщи и вика приятелчетата си. Не, то не им пишеше есемеси, не се бяха разбрали във вайбър или фейсбук. То ги викаше. С глас. Монотонно и заучено. Иванчооооуу, Иванчоууу. След това – Владииии, Владиии ...

  Някога живеех близо до днешния Национален дворец на културата (тогава още „народен”). Мястото му преди години се наричаше „Баба Неделя”. Бе пазарно място, заселваха го зеленчукови сергии. Наоколо се извисяваха полуразрушени от бомбардировките къщи, устроена бе неголяма лятна естрада,  в общи линии теренът пустееше. Единствената по-стабилна постройка започваше от сегашните пилони на НДК и завършваше до паркинг бариерата. Бе ...