Спомени от Народната република
Начало / Author Archives: socbg (page 232)

Author Archives: socbg

Преди 9-ти септември българите са се скъсвали да ходят в чужбина на екскурзии… Кого лъжете?!

Преди ден фейсбук страницата „Исторически дневник“ излезе с публикация, видите ли как поданиците на Царство България са се късали да ходят по екскурзии. Намерили някакви рекламни материали и решили, че преди 9-ти септември 1944 г. българският народ, от които над 85% селяни едва свързващи двата края, редовно са ходели на почивки в САЩ или на Лазурния бряг. Кого заблуждавате бе ...

Вижте повече »

След като гледах „Всичко е любов“ споменът за онова мрачно и безперспективно време ме депресира

„Започнах тази сутрин да гледам “ Всичко е любов“. Може би беше твърде рано през деня. След 20-тина минути се почувствах толкова депресиран, че се наложи да спра. Депресия, която няма нищо общо със смъртта на Иван Иванов. Споменът за онова време ме депресира. Онова мрачно и безперспективно време, по което толкова хора въздишат.Героят на Иван се казва Радо. Живее ...

Вижте повече »

Не фалшифицирайте историята, още помним как се живееше през соца!

Не помня да са ми мазали филията с мас, както говори господин екс-премиерът. С мас се готвеха някои манджи. Баба ми стоеше до печката и въртеше гювеч, или телешко със сини сливи, или пиле яхния с много лук. Миришеше божествено! И беше вкусно, облизвахме чиниите. Дори картофената й супа беше супер. А най-много обичахме копривената каша – с много масло ...

Вижте повече »

Чаках 5 часа на опашка за маратонки в ЦУМ

Напоследък синът ми на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на социализма. И понеже тези младежи няма как и да са помирисвали годините на всенародно добруване, явно е, че са слушали за това от своите родители и близки. Ето какво разказах на сина си. През 80-те години живеех в София, в квартал ...

Вижте повече »

Едно време, когато София беше още чиста и спокойна…

Едно време, когато София беше още чиста и спокойна… по това време вече търчах към училище. Свиркам на Марианка, тя се появява и тъгадък-тъгадък, да не закъснеем за гимнастиката в двора. Мрианка беше с много гъста, червена коса, с лунички и вечно усмихната и рошава. Търчането с нея винаги беше много весело. Кривим се от смях, защото миячите на улицата ...

Вижте повече »

Когато битакът беше градският мол (СНИМКИ)

1988-а. Последните хубави дни от последните години на „битако“, както го наричаха шопите. Ако неделният ден е слънчев, каква по-хубава разходка за столичани от тая да се пошляят на битака?!Така си прекарваха уикенда много софиянци по време на соца. Нямаше молове и големи вериги, а фолк търлите пееха в народни носии. Както зрелището, така и „промоцията“ бяха най-сигурни на битака.Голям ...

Вижте повече »

Филм от 1977 г. за празниците и делниците в бобовдолския затвор.

документален филм, България, 1977 година, 42 мин.режисьор: Георги Стоев – Джекисценарист: Христо Илиев – Чарлиоператор: Милан Огняновхудожник: Атанас Згалевскизвук: Георги Пенков – Джони, Людмила Махалнишка продукция на СТФ „Екран“, Главна редакция за документални филми при БТ Празници и делници в Бобовдолския затвор. Интервюта на хора с различни присъди, фестивал на художествената самодейност в затвора, приготовления за Коледа, слизане в мините ...

Вижте повече »

Едно време в училище момичетата трябваше да са с вързани коси, а момчетата късо подстригани

Да бъдеш първокласник беше толкова вълнуващо! Получаваш чисто нов буквар с прекрасни картинки, седиш на старите дървени чинове, на които седалката и писалището са свързани и по време на родителските срещи родителите едва успяват да се сместят… По време на час трябва да пазиш тишина, ако искаш да кажеш нещо трябва да вдигнеш ръка с две пръстчета като зайче, за ...

Вижте повече »

Изчакайте поне очевидците да измрем и тогава говорете колко било лошо

Чета днес някакво писание за Людмила Живкова, как катастрофа отключила лудостта й. И се замислям за жълтопаветните грантояди, които заради едните пари са готови да си плюят на физиономията и да изкривят истината като тирбушон, за да заслужат похвалите на господарите си. Но пък и не го правят особено умно. Все още има живи очевидци на онова време, които не ...

Вижте повече »
// //