Проклятието на разрушения храм

…. или разказ за зимата на нашата духовност

26 октомври 1975 година. Димитровден. Народът напомня, че Св. Димитър носи зимата. Така преди 50 години Св. Димитър донася зимата на българската духовност в Русе.  В ранната празнична утрин на християнския празник Русе е разтресен от грохота на булдозери. Нищо неподозиращите русенци остават без своя храм. Неочаквано някакъв сняг от фанатизъм и бездуховност започва да вали над града. Църквата „Всех Святих“ е поругана и съборена от комунистическия режим. Няколко месеца преди тая дата в храма са забранени всички богослужения, ценни реликви са изнесени и обречени на унищожение.

Храмът „Всех Святих“ е построен в края на ХIХ век с дарения. Той е първият, построен след Освобождението на България. Разрушената катедрала е била архитектурен шедьовър на Едуард Винтер от 1884-1898 година. Вътрешното оформление на храма се извършва през 1930-те год. след ръкополагането в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил (1927). Русенци възлагат работата по иконописите на професор Стефан Иванов, ученик на И. Мърквичка. Декоративната работа е довършена от професор Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г. Витражите са били изработени във Виена. Водосвет в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили  митрополитите Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.

В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да ликвидира гробищата и освободените площи да се превърнат в парк, а идеята за църквата е да се превърне в храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Българската патриаршия с писмо до митрополит Софроний казва „Св.Синод в заседанието си на 7 октомври 1964 година одобрява решението на епархийския съвет да разреши на русенския градски народен съвет да използва храма „Всех Святих“ в Русе за пантеон на възрожденците, като гробовете на блаженопочиналите Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил се запазят в храма…“

В кондиката се чете:

На 25 октомври 1964 година митрополит Софроний отслужи Св.литургия в храма „Всях Светих“ и обяви на християните, че в този храм няма да се извършва повече богослужение, понеже се предава на Градския съвет в Русе, за да се използа като пантеон, в който да се съхраняват костите на починалите в Русе възрожденци.  На 12 януари 1965 година се предаде храмът „Всях Светих“ на градския народен съвет, след като предварително се демонтира и пренесе в „Св.Троица“ целият му инвентар“.

През 1975 година идеята църквата да стане пантеон неясно защо е позабравена. Почти десетилетие „Всех Святих“, както си спомнят очевидци, е оставена на произвола, руши се, а стенописите под влияние на атмосферни влияния и скверни ръце се унищожават. През април 1975 година в „Св.Троица“ са пренесени тленните останки на митрополитите. Всъщност това, което е пренесено, не са само кости. Тялото на митрополит Григорий, отслужил първият водосвет във „Всех светих” е напълно запазено, в продължение на 76 години. Всички които присъстват на отварянето на гроба са изумени. Тръгва мълва за чудо, която ражда първата градска легенда за храма. Русенци смятат, че бог е запазил тялото на митрополита, за да опази църквата си…

Окръжният комитет на БКП настоява църквата да се отчужди. Митрополията отстъпва по ясни причини.

На 26 октомври 1975 г. се случва това, което тегне над поколения русенци – в стахановски срокове, само за една нощ, църквата е съборена и изравнена със земята. Действа се бързо, за да не се събуди народното недоволство. По сметката на църковното настоятелство в ДСК са преведени като стойност на съборената сграда – църквата и стенописите в нея – сумата 64 008 лв.

Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото светотатството протича при строги мерки за сигурност. Със събарянето на църквата вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух.

Три години след като храмът е съборен с багери, властта издига пантеон, в който се полагат изровените от близкото гробище кости на Баба Тонка, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев и други национални герои.

 На 28 февруари 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението на България, е открит Пантеонът на възрожденците в Русе. Той е построен точно на мястото на разрушения храм „Всех Святих“. Лично първият секретар на комунистическата партия и държавен глава Тодор Живков присъства на откриването, но остава разочарован от вида на Пантеона и не произнася предвидената реч, а след това и не награждава с очакваните държавни отличия проектантския колектив. Той задава въпроса дали не трябва нещо да се промени във външния вид на сградата, за да стане тя в унисон със старата русенска архитектура. И до днес русенци приемат с противоречиви чувства огромната сграда със златен купол и странен външен вид, за която, казват, дори Тодор Живков възкликнал: „Каква е тази турска баня!”

Скоро русенци започват да коментират първите жертви, предават се от уста на уста разкази за първите, които са измръзнали от студ и затрупани от лавината на бездуховността. Божието възмездие настига някои от най-активните разрушители на църквата. Легендата разказва, че в живота им идват нещастия и зловещи истории. Единият умира и в гроба си е застигнат от кълбовидна мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява. Синът на един от управниците /Керчо Джамбазов/, взели решение за събарянето на църквата, се самоубива. Друг внезапно приключва с политическата си кариера, трети умира от нелепа смърт.

 Нещастия преследват и другите пряко и непряко ангажирани с оскверняването на храма.

През  годините в крайдунавския град свързват събарянето на „Всех Святих“ с редица нещастия, които връхлитат Русе. Според мнозина проклятието на разрушения храм е отворило най-зловещата страница в новата история на Русе – хлорните обгазявания от комбината в Гюргево. Продължилият с години химически терор прокужда цели семейства от града и стотици поемат към вътрешността на страната, за да спасят децата си от задушливия отровен газ. Но дори и след тази трагедия икономическият живот в града не потръгва и безработицата прогонвамного русенци да търсят препитание в чужбина. Градът започва да запада, губи натрупания през ХІХ и началото на ХХ век престиж. Според народните вярвания на мястото на съборения храм остава да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Един от най-съвършените феномени на България, Ванга, казва преди време – „Докато не построите църквата, Русе няма да се възроди“. На въпроса „Кой ще я построи?“ – тя отговаря „Вие“.

Смяната на политическата система в България след 1989 г. връща официално темата за поругания и разрушен православен храм. Първата статия в местния печат е от 1991 г. и е на журналиста Боян Драганов. На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата „Всех Святих“. После общинският съвет гласува решение, с което отрежда терен за възстановяване на храма в Парка на възрожденците. Създава се и инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм, което се оказва много трудна задача.

На 29 октомври 1998 г. в Русе се отбелязва 100-годишнината от смъртта на митрополит Григорий. Българският патриарх Максим води литийно шествие от църквата „Света Троица“, което достига до мястото зад спирка „Воден“ (където вече се издига новопостроената сграда на новия храм „Всех Святих“). Там Негово Светейшество, в присъствието на тогавашния кмет на града Димитър Калчев и множество русенци, благославя мястото и полага основния камък за възстановяване на църквата. Реалните строителни дейности обаче започват чак през 2007 г. До есента на 2012 г. сградата на храма и камбанарията са построени и външният вид на църквата е почти завършен. През 2016 г. църквата „Всех Святих“ отвори врати.

Източници: http://legends-ruse.weebly.com; www.monitor.bg; meteff.blog.bg; rusenskicurkvi.alle.bg

12.04.2012.