Спомени от Народната република socbg.com
През 70-те и 80-те години на миналия век, през юли и август социалистическият труженик масово ходеше на море. Това ставаше обикновено с карта от предприятието, в което работи, цената беше символична, а почивката в станция на Китен или Приморско за 14 дни. Условията на летуване не бяха кой знае какви, но пък морето беше достъпно за всички.
И докато обикновения българин се примиряваше с това, което му предоставяше държавната почивна база, защото друга и нямаше, то за управляващите, които уж ни водеха към светлия комунизъм нещата стояха другояче. Освен построената още по царско време резиденция в „Евксиновград“, където по времето на соца почиват обикновено членовете и кандидат-членовете на Политбюро, през 70-те комунистическият елит си построява луксозни бази за отдих край курортите „Златни пясъци“ и „Дружба“.
„Дом № 7“
През 90-те години базите на елита са приватизирани от новопоявилите се незнайно откъде бизнесмени. Те ги придобиват буквално за жълти стотинки, а днес са превърнати в луксозни ваканционни селища.
хотел „Империал“ днес
Бляскавият днес хотел „Империал“ част от ваканционния клуб „Ривиера“, някога е бил почивна база на правителството на НРБ „Дом № 7“. Ваканционната постройка приютяваща най-висшият ешелон на властта е завършен през 1976 г. Там са почивали само най-висшите служители на Министерския съвет и техните семейства, както и високопоставени чуждестранни гости на БКП. До 1989 г. достъпът до него е бил забранен за простосмъртни.
Почивната база на ЦК на БКП през 80-те
„Слънчев ден“ се намира в най-северната част на курорта Свети Константин /преди Дружба/ и представлява затворен комплекс от 4 хотела (бивши почивни бази на ЦК на БКП). Най-големият от тях е „Палас“(белият хотел вдясно на снимката). През социализма се води Дом № 6 и там са отсядали само членове на ЦК и чуждестранни гости на БКП. В останалите 3 почивни дома та,м са имали достъп всички служители на ЦК, вкл. готвачи, чистачи и шофьори. Днес комплексът е собственост на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. На 7.04.2015 г. точно там единият от четирите хотела при разрушителни дейности се срути и премаза няколко черноработника.
„Слънчев ден“ днес
Това, че морето било достъпно за всички въобще не е вярно. Достъпно беше главно за две привилегировани групи в тогавашното общество – основно за работниците и донякъде за служителите. За човек БЕЗ връзки обаче беше изключително трудно да се снабди с карта – например за моите родители, които бяха „обикновени“ учители – една категория хора, които в последните 200 години никога не са долюбвани от нито една българска власт.
@Fanturino
Стига си писал глупости….
На това са го научили родителите му… да пише, респективно да говори глупости! Не казва обаче колко са горди родителите му с връзките, които са имали и използвали, за да се докопат до това или онова през „онези“ години…
Странно майка ми и рода ми са учители и са почивали НАВСЯКЪДЕ из нашето черноморие- баща ми бе военен и можеха да почиват и на най-южното. За там е вярно че не можеха всички. Но това че учителите не можели да почиват е ГЛУПОСТ
Подкрепям първия коментар, като син на двама родители инженери (единият дори директор на отдел в завод), имахме „привилегията“ да ходим в някаква почивна станция на завода, която беше на поне 2 километра от плажа и беше пълна мизерия.
Когато посещавахме Златни пясъци или Слънчев бряг/ без да почиваме там, а само да ги разгледаме/ бяхме със чувството, че всеки момент ще ни изгонят. За нас това беше някакъв извънземен свят, достъпен само за богове. А всъщност там са почивали треторазредни западни туристи. На българите се гледаше като на досадни навлеци, които априори с малки изключения са бедни, нямат валута и респективно не оставят бакшиши. За нас бяха бунгалата, квартирите и къмпингите по южното Черноморие, цаца, бира и царевица на плажа и лятно кино вечер. Или карта за ведомствената станция, която посещаваш за не знам кой път вече / ако вашите успяват редовно да се докопат до карта, защото няма за всички/.Толкова за достъпното море. За гръцките,турските и прочее курорти бяхме чували само от научнопопулярните филмчета на Симеон Идакиев „Един мъж, един автомобил, една камера“
В „Дружба“, в частта, която другарите от ЦК бяха заграбили за себе си, сиреч в „Слънчев ден“ по новому, имаше безплатно голямо лятно кино само за тях. Да, на някои дните бяха доста слънчеви. За останалите топла бира и чаршафа от кревата от мизерното бунгало, опънат на четири колеца, да им пази сянка на плажа.