Заплата 150 лв. (1986 г.), кило „Петрохан“ – 10 лв. Ето това беше социализмът – 15 кила салам месечно, по половин кило на ден. Да не говорим, че беше дефицит и не се намираше лесно.
Трайните колбаси не се произвеждаха в големи количества. Те бяха по-скъпи и не се купуваха масово. Повече се купуваха малотрайни колбаси и най-вече карантия,която беше най-евтина .
Всеки месокомбинат зареждаше ежедневно с продукция столицата. За там се изпращаха предимно трайните колбаси,както и малотрайните ,в т.ч. и кремвирши. Можеше в окръжният геад да бяма достатъчно месна продукция,но за София трябваше да има. Най-слабо беше зареждането по селата.
Спомням си,че при командировка в София ходехме в Централни хали,за да си купим кренвирши,а ако бяха свършили ходехме в Правец. Там винаги имаше.
Спомени от Народната република socbg.com
Заплата 150 лв. (1986 г.), кило „Петрохан“ – 10 лв. Ето това беше социализмът – 15 кила салам месечно, по половин кило на ден. Да не говорим, че беше дефицит и не се намираше лесно.
Ми като си тъп, толкова ще ти е заплатата, моята беше 220 лв и то със малък стаж и не висше образование
Трайните колбаси не се произвеждаха в големи количества. Те бяха по-скъпи и не се купуваха масово. Повече се купуваха малотрайни колбаси и най-вече карантия,която беше най-евтина .
Всеки месокомбинат зареждаше ежедневно с продукция столицата. За там се изпращаха предимно трайните колбаси,както и малотрайните ,в т.ч. и кремвирши. Можеше в окръжният геад да бяма достатъчно месна продукция,но за София трябваше да има. Най-слабо беше зареждането по селата.
Спомням си,че при командировка в София ходехме в Централни хали,за да си купим кренвирши,а ако бяха свършили ходехме в Правец. Там винаги имаше.