България – в ляво или в дясно

  Щастлив съм човек съм, щом мога да живея в толкова интересна страна и в толкова интересни времена. Надали някой от бащите – идеолози на някоя от действащите политически системи е успял да си представи докъде са стигнали днес, теоретичните му трудове. В крайна сметка нито „лявото”, нито „дясното” приличат на първоначалния си замисъл. По принцип въвеждането на двете понятия няма много общо с това, което разбираме под тях. В крайна сметка, в днешното общество се приема, че зад „ляво” и „дясно” се крие съответно силно социалната държава, контролираща и преразпределяща благата, така, че да създаде равенство и управление, което разчита тази работа да се свърши предимно от „невидимата ръка на пазара”. Привържениците на едната идеология вярват, че естествените пазарни закони водят до изкривяване на обществото и до огромно неравенство, а другите „анатемосват” държавната регулация, обвинявайки я за създаването на саморазрушаваща се бюрократична система.

Е, на теория разлика между теория и практика не трябва да има. Но на практика има. Така е и в този случай. Размиването на левите и десните идеологии води до там, че понятията да се заместват от термините „демокрация” и „диктатура”. Никаква представа си нямам от това, как защитниците на свободата, равенството и братството решават, че еманация на техните мечти са различни диктатури по света. Какъв социализъм (или комунизъм) виждат хората в путинска Русия или Северна Корея? Аз лично единственото, което съзирам са еднолични режими, облечени в религиозен култ към някакви утопични идеи. Какво социално може да се намери в олигархичен модел на управление, който на всичкото отгоре вместо диктатура на пролетариата, изповядва диктатура на големите корпорации, развиващи се с държавна подкрепа?

Ако пък обърнем поглед на запад, уж би трябвало да видим някакви могъщи пазарни сили, слагащи ред в иначе хаотичния пазар. Нищо подобно. Европейския съюз представлява точно копие на социалистическата държава – планово стопанство и огромна бюрокрация. Дотации, помощи, квоти, преразпределение на ресурси и всичко това управлявано от апарат с огромни разходи и съмнителна ефективност. Резултата се вижда нагледно в съседна Гърция и няма нужда от коментари.

Ако прелетим над Океана, трябва вече да кацнем на земя, създадена от мечтите на Айн Ранд. Просто няма начин. И наистина, тук има демокрация, има и свобода на предприемачеството. Няма масова бедност, все още съществува т.нар. средна класа, а стандарта на живот надминава, която и да е било друга страна по света. Теорията твърди, че държавата се намесва сравнително малко в стопанския живот на САЩ. Вярно е, както е вярно точно обратното. Бизнесът контролира по най – фин начин и обществото и държавното управление. Звучи ужасно, ако не беше уникалния стил, с което това се прави. Никъде другаде, средствата за въздействие върху масите, не се използват толкова успешно. Всички възможни психологически трикове карат хората да възприемат модел за поведение удачен за бизнеса. От своя страна корупционните практики са толкова изкусно усъвършенствани и прикрити, че дори се измисля специален термин „лобизъм”.

До тук успях да го докарам до три вида диктатури: Еднолична, бюрократична и пазарна. Страх ме хваща като си помисля, че за поне относителна свобода можем да говорим в много малко държави. Вероятно бих могъл да сложа в това число Швейцария, скандинавските страни и нещо като Кралство Бутан. Всички други страни са възприели пирамидалната обществена структура, при която върха потиска масата. Въпрос на исторически избор е кой точно вариант ще се случи на дадена страна.

От горното, стигам до заключението идеологията служи само за „покривало на пирамидата”. Нещо като различни оправдания на един и същ управленски механизъм.

Къде бих сложил Народна република България? В този период, страната ни се намира в сферата на съветското влияние. Господстващият управленски модел се основава на извратен през погледа на Сталин (в последствие и на други „велики умове”) ленинизъм. Ленинизмът, от своя страна, е някакъв особен прочит на Маркс и неговата критика към капитализма. Тази амалгама от различни теории и ориенталски практики вкарва страната ни в особен вид строй, който науката нарича „тоталитаризъм”. Една страна, с една партия и само един лидер. Тотален контрол върху стопанския и обществения живот на индивидите. Това са основните характеристики на този тип управление. От икономическа гледна точка, по – съществената собственост е държавна (за разлика от Северна Корея, където дори жилищата са собственост на правителството) и цялостното бизнес развитие е централно планирано. Колкото и парадоксално да звучи, този модел се оказва златната среда за една страна, излизаща от третата си национална катастрофа. Нито една партия, подчиняваща се на съвременната популистка демокрация, не би могла под строй да индустриализира страна, с преобладаващо селско население. Тласъка, който получаваме е несравним с нищо, с изключение на годините между двете световни войни, макар техния ефект да се стопява доста бързо.

След края на този период, всички очакваха, че ще поемем пътя на американския модел. Вероятно много хора са си представяли, че предприемчивия българин, ще започне да трупа капитал, който от своя страна, ще дава тласък на държавната политика. В същност бизнеса остана в ръцете на властимащите, които от време на време се сменяха. Това, което се случва в момента може да бъде наречено диктатура на чуждите интереси. Малка страна, получаваща заповеди от политически субекти, намиращи се далеч от нейните граници, подчиняваща контролирания от нея уж частен бизнес, на политики съчетаващи в себе си популизъм и противоречащи си геополитически интереси.

Автор: Стоян Гълъбов