Бялото мраморно цвете на Враца

През месец април 1948 г. „Държавно автомобилно предприятие” – клон Михайловград, разкрива своя база във Враца. Тя започва работа с осем товарни автомобила /„ЗИС-150” и „Шкода”/ и един автобус „Шкода РО”. По същото време е открита и влиза в редовна експлоатация първата във Врачански окръг автолиния Враца – Вършец – Берковица – Лютаджик. Малко по-късно са получени още два автобуса и е открита втора автолиния Враца – Борован – Бяла Слатина. Канцеларията и чакалнята на първата автобусна станция са разположени в две постройки на площад „Благоев”. От месец септември 1949 г. в базата се обособяват две станции – товарна и пътническа, а автопаркът се увеличава съответно на 30 товарни автомобила и 8 автобуса. Първият началник на базата, а впоследствие и на образувания през 1950 г. клон на ДАП във Враца, е Карло Яначков. Врачани получават и първия си нов автобус – „Шкода”.

В края на 1953 и началото на 1954 г. започва строителството на гараж и административна сграда в северната част на града. Новите постройки влизат в експлоатация през юли 1954 г. Същите разполагат със сервизна работилница с четири клетки, мивка и гресировъчно отделение. Четири години по-късно, 26-те автобусни линии в окръга се обслужват от 60 автобуса. Броят на пътниците достига до 4 000 на ден. Разкриват се нови линии по направленията Враца – Главаци и Враца – Криводол – Лесура, а маршрутът на автолинията от Плевен до Враца е удължен до Вършец.

През 1959 г., съгласно 135-то ПМС, в ДАТ–Враца са разкрити още две направления – лек и товарен таксиметров превоз, с предоставени от СП „Комунални услуги” автомобили ГАЗ-М-20, „Победа”, „Варшава М-20”, „Волга М-21” и „ГАЗ-51”. През следващите десет години, с цел пълното задоволяване нуждите на населението от пътнически превози, значително се увеличава броят на автобусите – 205 /предимно „Шкода” и „Икарус”/ и на леките таксиметрови  автомобили – 148 /„Волга” и „Москвич”/. На територията на Врачански окръг се обслужват 37 автолинии.

Необходимостта от построяването на нова автогара в окръжния град става неотложна. В началото на 1968 г. се анонсира предстоящото й изграждане, на мястото на старото предприятие „Дъб”, в близост до железопътната гара. Предвижда се да има покрити перони, хотел-ресторант с просторна тераса за 150 пътника, спални помещения за дежурните транспортни работници, стол за шофьорите и обслужващия персонал, гардероб, всички удобства за майки с деца, модерна уредба за информация, самотаксуващи апарати и просторна чакалня с осем гишета за билети.

Строителните дейности стартират през април 1970 г. и продължават до края на 1973 г. Модерният за времето си архитектурен ансамбъл е проектиран от арх. Сава Савов от районната проектантска организация – Враца и конструкторите инж. Борис Козарски и инж. Анатоли Тодоров. Изграден е от врачанските строители и монтажници със средства на ДСО „Автотранспорт” – София.

Според изискванията на плановото задание и функционалните особености, сградата е решена в две двуетажни тела, обединени от покрити перони – едното, предназначено за автогара, а другото – за окръжното управление на ДАП. Конструкцията на сградата е монолитна, стоманобетонна. Покриването на чакалнята е извършено чрез специален гъсторебрен таван, окачен на параболична стоманобетонна форма, като по този начин са избегнати колоните пред входа на чакалнята и перона за таксиметровите коли. Изпълнението на „дъгата” на Автогарата се оказва сложно и удължава срока за завършване на обекта.

На първия етаж на завършената през 1973 г. сграда на автогарата във Враца са разположени всички помещения за пътниците. Чакалнята, обзаведена с удобни канапета, декоративни пана по стените и оригинални полюлеи от ковано желязо, заема площ от 360 кв.м и е предназначена за 300 души. Има гишета за билети и абонаментни карти, салон за събрания, багажно и гардероб, стая за майки с деца, диспечерски пункт, таксиметрова и информационна служба, бюфет и столова. Капацитетът на автогарата е съобразен с перспективното ? развитие – пропускателна способност от 8 000 до 10 000 души на ден при 12-14 часа работа. Осигурени са 12 перона, които могат да се използват едновременно. Създадени са всички удобства както за пътуващите, така и за шофьорите и работещите в района на автогарата.

На втория етаж е показан атрактивен макет на видеоелектронна система за управление на автогара – Враца, дело на младежкия колектив за техническо и научно творчество при ДАТ – Враца, с ръководител инж. Лазар Симеонов. Макетът печели редица награди на окръжни и национални изложби.

В другото самостоятелно тяло има 13 стаи за администрацията на управлението на ДАП и стол за около 150 души.

На 9 март 1974 г. потеглят първите автобуси по 60-те маршрутни линии във Врачански окръг и извън него.

Новата автогара във Враца, наречена „Дворец на автотранспорта”, е открита тържествено на 13 юни 1974 г. в присъствието на министъра на транспорта Васил Цанов.

Утвърдените и новоразкрити автобусни линии, свързват всички населени места във Врачанско и поддържат директни връзки със съседните окръзи и столицата. За първи път, през 1975 г., е открита регулярна автолиния Враца – Мездра и обратно с интервал на движение на автобусите от 20 минути. Година по-късно са открити такива и до Бяла Слатина, Червен бряг, Оряхово, Михайловград и Вършец. През 1975 г. по всички вътрешни окръжни и междуокръжни линии е въведено пълно безкондукторно обслужване.

Кокетната, с оригинално архитектурно решение автогара, е ценна придобивка и гордост за врачани, едно от „белите мраморни цветя” на Враца.

Христина Христова, уредник в отдел „Най-нова история”, Врачански исторически музей