Най – „черният” български политик

    Уважаеми читатели, в днешния калейдоскоп няма да се връщам твърде назад във времето. В годините на социалистическа България, има твърде много събития, които заслужават внимателен анализ, но днес мисля да се спра на една личност, която макар и частично създадена през стария строй, в същност е една от емблемите на демократичния преход.

Както знаете, целият екип на сайта socbg.com, старателно следим и често пъти анализираме всеки ваш коментар. В последните месеци пуснахме няколко статии и снимки свързани с Иван Костов. От реакциите, които предизвикахме, както и от личните ни впечатления се изумихме, колко мразен е този човек. Черното непрестанно се асоциира с него, особено след наложилите се прякори „Циганинът от Драгалевци” и „Мавърът”. Колцина от нашите читатели се обявяват за негови симпатизанти, а повечето му стоварват сериозни престъпления и дори морални грехове. Това ме накара да потърся някакви рационални причини, първият ми премиер от новата ни история, който е изкарал цял мандата, да бъде и най – мразеният ни политик. Снощи ми хрумна мисълта, че ако напиша статия за Ахмед ага Барутанлията (ръководителят на доспатските помаци по време на Баташкото клане) дори за него ще се намерят повече хора, които да му простят. Иван Костов обаче имам чувството, че няма да бъде реабилитиран дори посмъртно. Още по – интересен е факта, че предхождащият го Жан Виденов, по време на чието управление, страната ни изпадна в жестока криза, предизвиква повече съжаление и хората го виждат като жертва на заговори и обстоятелства.

Какво все пак превърна един потенциално успешен политик в еманация на проваления преход? Лично аз приемам два основни фактора, повлияли на неговия имидж сред хората.

На първо място поставям огромните надежди, с които неговия избор беше натоварен. Иван Костов взе властта след едни от най – бруталните протести в нашата история. Освен в София, в почти всеки един по – голям град се организираха шествия и демонстрации против управлението на социалистическата партия. Кризата беше взела брутални размери, като долара беше достигнал цена от 3000 лв., а на всичкото отгоре се оказа, че в държавата няма хлебна пшеница, което освен икономически, имаше и чисто психологически ефект сред масите. Жан Виденов изглеждаше като католически мисионер, попаднал сред туземци – людоеди, на които говори на латински за Бог, а те го виждат под формата на вкусен гулаш. На фона на неговата неадекватност, образования икономист и преподавател в УНСС Иван Костов, стоеше като сигурен водач. Той успешно яхна протестната вълна с мегафон в ръка и канализира общественото недоволство по такъв начин, че принуди старият апаратчик и номенклатурен кадър Николай Добрев да върне мандата за съставяне на правителство.

За първи път страната ни имаше водач, който не се е декларирал публично като социалист и не е от старата генерация, тясно свързана с Партията. Макар и член на БКП, след промените Костов се дистанцира от бившите управляващи, а младостта му създава впечатление, че той е носител на нещо ново. Той първи застава зад напълно пазарния модел на управление на икономиката и развя знамето на тоталната промяна. Предишният син премиер Филип Димитров, не успя да развие идеите си поради задушеното си още в зародиша си управление. Иван Костов, обаче получи 4 години, в които да положи основите на пазарната икономика у нас. И се провали…С гръм и трясък! Приватизацията, която беше флага на либерализацията, се превърна във фарс и то не без солидното участие на правителството. „Мистър Десет Процента” се лепна като етикет, върху промишленият министър Александър Божков, а няколко от сделките близо 20 г., след като са завършени, все още се смята за скандални.

Жан Виденов попари българите финансово. Инфлацията и банковите фалити по онова време изсмукаха и малко останали спестявания на хората. Повечето инвестираха във финансови пирамиди и обречени банки, опитвайки се да играят с парите, по начин вдъхновен от филма „Уолтстрийт”. В крайна сметка се оказаха единствено с по някой наследствен имот и без нито стотинка в джоба. Хората нямаха пари, но имаха надежда. Управлението на Костов отне вярата, че нещата може да се случат по нормален начин, което доведе до абсурдната вяра в чудеса, а от там до още по – абсурдното избиране на НДСВ. Всичко рационално в българския избирател си замина с провала на първият и единствен истински експерт, сядал на премиерския стол. Всички останали, преди и след него са или бутани насила партийни кадри или харизматични лидери, които намират начин да обещаят всичко и след това да се оправдават блестящо.

По тази причина гневът на хората, подсъзнателно се концентрира върху Иван Костов. Не върху създателят на прехода Луканов, не върху неизтрезняващият Сакскобурготски, а върху този, който единствен знаеше, поне на теория, как България да поеме по пътя на нормалния капитализъм.

Втората грешка на най – мразеният ни политик беше, че се опита да бие БСП (БКП+ДС) в тяхната игра. Характерно за родният преход беше, че той се извърши изцяло под контрола на властимащите. Тук включвам и контрола върху организираната престъпност. Българската мафия, наследи по право контрабандните канали и приходите от тях от ДС, която ги контролираше до 10.11.1989 г. . Основите върху, които стъпиха, покровителстваните от червените правителства гангстери, бяха поставени десетилетия преди това от хора опитни в конспиративните действия. Всеизвестна истина е, че приходите от престъпна дейност са сериозно перо в бюджета на всяка управляваща партия. Не случайно след смяната на властта се сменя шефа на митниците, полицейските началници и започват разстрели на престъпници. Иван Костов започна да гради свои успоредни структури, като за целта издигна до ранг на голям престъпен бос, един охранител от дискотека „Рила ” в курорта „Боровец”. Чрез него се опита да овладее това, което беше в чужди ръце, вероятно преди още да бъде роден. Опитните шахматисти обаче вкараха в игра „царя” и „топа”. „Царят” дойде и детронира „Командира”, а топа отстреля Самоковеца в Амстердам.

Това, което обърна обаче либералният му електорат срещу него е опита му да установи тотален контрол върху него и партийните структури. Имитирането на тоталитарната власт му донесе предателство от най – близките му.

В крайна сметка стана така, че Иван Костов загуби народа си, убивайки надеждата и разума му, а партията си, опитвайки се да изневери на нейната основа – либералния модел.

 

Автор: Стоян Гълъбов