Пловдив помни, а тийновете се катерят и не им дреме

Тази история я оставих да отлежи, за да не я разказвам емоционално. И е част от контекста: „Оу! В Пловдив имало нацисти?! Каква изненада!“

Аз живея в квартал, който е построен на мястото на стария пловдивски затвор. Сградата на дирекцията на този затвор е запазена и сега в нея се помещава ВиК-Север и се намира точно до моя блок. На десетина метра от тази сграда има паметник на политическите затворници. Той е сложен точно на мястото на бесилката, на която са бесили комунисти преди 1944 г. според Закона за защита на държавата. Който изобщо не е фашистки. Не, разбира се.

Когато са строили нашите блокове през 60-те години на ХХ в., са изкопали доста трупове, които са били погребани там.

Та вчера отивам да отварям заведението ми и минавам покрай този паметник. И виждам как една моя съседка, на 91 години, чийто баща е убит, защото е бил комунист, призовава едни предпубертетни… няма да кажа думата, но е лоша, да слязат от паметника, на който са се покачили. Но тя е дребничка и възрастна и те й се присмиват. И се задавам аз с всичките си 175 см. и няма да казвам колко кила, но не са малко, сънена съм, още не съм пила кафе и съм вбесена от гледката. Освен това дишам с диафрагма и като си пусна гласа, се чува у Пазарджик. И изкрещявам: „Веднага да слезете от паметника!“ Едното предпубертетно падна само от силата на вика ми и избяга. Другото обаче – нагло. Вика ми: „Ние сме с госпожата, тя да ми каже да сляза.“ Намирам госпожата, тя е на 20 и малко години. И казва: „Ех пък ти, слез оттам.“ Очевидно няма представа какъв е този паметник. И защо така се гневим местните. Но накара и наглото парче да слезе.

Това е антифашистки паметник. Той е на мястото на бесилката, на която са окачвани хора заради антифашистките им възгледи. Никой да не се чуди, защо в Пловдив има нацита. Подрастващите се катерят по антифашистки паметници и не им дреме. Не й дреме и на госпожата, която ги е довела да си играят в парка.

Автор: Елена Кодинова