„Аз да не съм ти Мистер Сенко“

На 26 юли 1987 г. в София си отива човекът, превърнал невъзможното в професия. Евстати Христов Карайончев, когото цяла България познава като Мистер Сенко, умира на 82 години, след повече от шест десетилетия, прекарани на сцената. Малцина българи са оставили такава следа в езика ни. Изразът „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“ и днес звучи, когато някой поиска нещо почти невъзможно. Да се превърнеш в нарицателно е признание, което не могат да дадат нито ордени, нито титли.

Евстати е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Баща му Христо е ветеринарен фелдшер, а майка му Райна се грижи за трите им деца. Семейството се мести в Хайредин заради работата на бащата, но скоро съдбата нанася тежък удар – той умира, а Райна остава сама да издържа домакинството, като тъче черги. Евстати завършва едва пети клас. Парите не достигат, но природата го е дарила с изключителна сръчност и бърз ум – качества, които скоро ще се окажат по-ценни от всяка диплома.
Едва тринадесетгодишен той заминава сам за София и започва работа в цирк „Колизеум“. Метял арената, носел реквизита и вършел всичко, което му възложат. Един ден клоунът Сенко се разболява и не може да излезе пред публиката. Момчето го заменя. Така случайността променя живота му. Псевдонимът остава завинаги, а Евстати Карайончев се превръща в Мистер Сенко.
Дори майка му и сестра му трудно приемат, че момчето, което някога е метяло цирковата арена, вече е световноизвестен артист. За тях той винаги остава Статко, независимо че името му вече се споменава далеч извън България.
Още в края на 20-те години започва самостоятелни спектакли под афиша „Мистериозният Сенко“. Постепенно създава собствена трупа от десетина души и обикаля цялата страна. Не пропуска нито малките градове, нито селата. Изнася представления за работници, сираци и болни, а много от спектаклите му са безплатни. Дарява средства на фронтоваци, гръцки бежанци, семействата на загинали граничари и за обществени каузи. Репутацията му на голям артист върви ръка за ръка с тази на човек с огромно сърце.
Фокусите му се превръщат в легенда. В номера „Електрическият стол“ издържа напрежение, което според зрителите би убило всеки човек. В друг разрязва жена с циркулярен трион, а асистентката му излиза невредима. Най-голямата му гордост обаче е номерът „Сваляне на главата“, измислен лично от него. За изпълнението му художникът Ненко Балкански и скулпторът Иван Мъндов изработват специална восъчна глава. Именно този номер му носи второто място на престижния конкурс в Париж през 1939 г., а години по-късно е представен и пред холивудски знаменитости. През 1961 г. Американската асоциация на илюзионистите в Индианаполис го отличава със специална награда именно за това изпълнение.

След 9 септември 1944 г. Мистер Сенко остава сред малкото артисти, които успяват да запазят огромната си популярност. Властта го обсипва с най-високите отличия – званието „Герой на социалистическия труд“, ордените „Георги Димитров“, „Народна република България“ – I степен, и „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен. Въпреки славата той не спира да играе в читалища, провинциални театри, болници и домове за сираци. А през телевизионната поредица „Четвъртото измерение“ милиони българи успяват да видят магията му и от малкия екран.
Десетилетия по-късно обаче става известна и една друга, непозната страна от живота му. От архивите на Държавна сигурност става ясно, че между 1948 и 1963 г. той е разработван под кодовото име „Семка“. В продължение на петнадесет години десетки агенти събират сведения за него. Най-вероятната причина са честите му контакти с Франция, Германия и САЩ – връзки, които тогавашната власт приема с подозрение.
Въпреки това международното признание не закъснява. Сенко става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ, получава престижния орден „Робер Худен“, обявен е за почетен гражданин на Париж, София и родната Враца, а благодарение на него България влиза в Европейската и Световната организация на илюзионистите.

Малцина български артисти могат да се похвалят с подобно признание.
До последните си дни живее в дома си на столичния булевард „Черни връх“. След смъртта му историята на тази къща не приключва. През 1989 г. тя е купена от друг голям български илюзионист – Астор, който я превръща в ресторант и магичен театър. А през 2014 г. там отваря врати първият „Замък на магията“ в България.
Мистер Сенко си отиде преди близо четири десетилетия. Но магията му остана. И всеки път, когато някой възкликне: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, той сякаш отново излиза на сцената – с усмивка, тесте карти и още един фокус, който изглежда невъзможен.