Той загина изпълнявайки служебния си дълг

На 14 март 2014 г. един от най-смелите и всеотдайни служители на реда в България — Емил Шарков — загуби живота си, докато изпълняваше своя професионален и човешки дълг. Този ден остана в паметта на колегите му, близките и всички, които разбраха за трагедията от Лясковец, като болезнено напомняне за риска, който носят на плещите си хората, стоящи между обществото и хаоса.
От няколко години местният жител Петко Петков живееше барикадирал се в дома си в северния български град. Той не само отказваше да излиза навън, но и многократно отправяше заплахи към деца от близкото училище, които според него го дразнели с шум и присъствие. Училищното ръководство неведнъж алармира полицията за тревожни писма и предупреждения, в които Петков твърдял, че ще стреля по играещите деца.
Преди години властите са планирали операция, за да изземат оръжията му, но тя е била отменена. В дома му се намирали четири огнестрелни оръжия – две ловни пушки и две карабини, чиито разрешителни били изтекли.
В ранните часове на 14 март е насрочена нова акция. Специализиран отряд, сред който е бил и Емил Шарков, се отправя към дома на Петков с ясна мисия – да обезвреди заплахата, да прибере незаконните оръжия и да защити невинните. Около 6:00 часа сутринта служителите на МВР обграждат имота и призовават мъжа да се предаде.
Но отговорът не е предаване — той е огън срещу тях.
При първата престрелка Емил Шарков е улучен фатално в шията. Той умира на място. Още трима негови колеги са тежко ранени в опита си да овладеят ситуацията, която за секунди се превръща в истински кошмар. Петков успява да се барикадира още по-здраво, като държи майка си в дома като заложник, преди по-късно да бъде ранен при повторен опит за задържане и откаран в болница под охрана.
В дните след трагедията цялата страна говори за случилото се в Лясковец – за смелостта и саможертвата на един човек, който не се спря пред нищо, за да защити другите, и за въпросите около операцията, довела до трагичния край. Случаят предизвика сериозен обществен дебат и доведе до проверки на системата за издаване и контрол на разрешителните за огнестрелно оръжие.
В крайна сметка Петко Петков е признат за виновен за убийството на Емил Шарков и за опит за убийство на други служители на реда. Съдът му налага най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна.
След смъртта на Емил Шарков негови колеги, приятели и граждани нееднократно отдават почит към паметта му. В Лясковец е поставена паметна плоча в негова чест, а всяка година хората си спомнят за трагедията и за смелостта на човека, който загина, изпълнявайки дълга си.
Историята на Емил Шарков не е просто трагичен инцидент от новинарските хроники. Тя е история за куража, за цената на службата в защита на обществото и за хората, които всеки ден са готови да рискуват живота си, за да могат останалите да живеят спокойно.
Поклон пред паметта на Емил Шарков – баща, син, командос и герой, който никога няма да бъде забравен.