Убиха я със смъртоносна инжекция

Разказът за Лиляна Бърдарова е от онези истории, които историята често подминава с няколко реда, а всъщност в тях е събрана цяла епоха – с нейната жестокост, страх и мълчание, но и с куража на едно поколение, поело върху крехките си плещи непосилна морална тежест. Лиляна Бърдарова е едва на 17 години, когато животът й е прекършен. Момиче, което не доживява младостта си, защото поставя идеалите си над личното спасение.
Родена на 23 януари 1926 година, Лиляна израства в бедно семейство. Родителите й трудно свързват двата края, но въпреки лишенията намират сили и средства да я изпратят да учи. За тях образованието е надежда – за по-добър живот, за бъдеще извън мизерията. Лиляна е добра ученичка, учи средното си образование в Плевен, град, който по онова време е и средище на нелегалната съпротива, на млади хора, търсещи отговори на несправедливостите около себе си.
Именно в Плевен тя попада в средите на комунистите. Започва да чете забранена, нелегална литература, да участва в нелегални групи. Това не е живот на героични пози и оръжие в ръка, а на тихо, упорито изграждане на убеждения – избор, който в годините на фашисткия режим е равносилен на смъртна присъда. Лиляна избира съпротивата не от авантюризъм, а от вътрешно усещане за справедливост, което не се побира в рамките на страха.
Тя става част от антифашисткото движение и е свързана с партизанския отряд „Христо Кърпачев“. Но съдбата й не е в Балкана, а в ръцете на репресивния апарат. Арестувана е, бита и жестоко измъчвана. Опитват се да пречупят не само тялото й, но и волята й. Когато не успяват да я умъртвят с побои и изтезания, я убиват със смъртоносна инжекция. Така през 1943 година, на едва 17 години, животът на Лиляна Бърдарова е прекъснат – хладно, без съд, без милост.
Трагедията й е трагедията на едно цяло поколение млади хора, които не получават шанс да пораснат. Лиляна не оставя след себе си семейство, деца или завършен житейски път. Остава споменът за едно момиче, което е можело да живее тихо и незабележимо, но е избрало да не мълчи. В това е и най-голямата й „вина“ пред режима – че е мислила, че е вярвала, че не се е отказала.

След 9 септември 1944 година името й излиза от забравата. За Лиляна Бърдарова се пишат книги, училища носят нейното име, в Плевен е издигнат и неин паметник. Една от книгите, посветени на нея, е „Двете младости на Лилка“ от Борчо Обретенов, издадена от „Народна младеж“ през 1976 година – опит да се съхрани паметта за живот, прекършен твърде рано. И до днес в Плевен улица носи името на младата партизанка от отряд „Христо Кърпачев“.
Паметта за Лиляна Бърдарова не е просто исторически жест. Тя е морално предупреждение. Свеждаме глава пред тези млади души, които поставиха съдбата на България пред собствената си. Не е достатъчно само да ги помним – необходимо е да не допускаме изродите от онези времена да се връщат под каквато и да е форма, да властват над нас, над съдбата ни и над децата ни. Защото историята на Лиляна не е само минало. Тя е изпитание за нашата памет, съвест и отговорност днес.