Спомени от Народната република socbg.com
Удавяна не веднъж в кръв и страдания, горена и посичана, след победата партията застана начело на народните маси в околията, за да пресече пътя на реакцията и да потърси отговорност за избитите 52 борци за свобода, за изпратените 195 в затворите, за концлагеристите, за изгорените къщи, за осиротелите деца, за майките и сестрите с черни забрадки.
През месец януари 1945 г. беше утвърден състава на Народния съд за Кюстендилска околия с ръководител Стефан Апостолов и членове: Сотир Хлебаров /Звено/, Любен Першанов /БРП/ , Димитър Разсипийски /БЗНС/ и Владимир Стойков /безпартиен/. За председателстващ съда е назначен юристът Борис Попов от София.
Работници, селяни трудова интелигенция, всички борци за народна свобода, млади и стари, посрещаха с голямо удовлетворение това. Търпеливо и задълбочено се събираше обвинителния материал, против 164-те задържани да отговарят за своите противонародни деяния.
Освен постъпилите писмени материали срещу обвиняемите, бяха призовани да бъдат разпитани още 400 свидетели. На основата на тази задълбочена и грижливо извършена работа по подготовката на обвинителния материал против арестуваните, Околийският комитет на ОФ издаде свой бюлетин под името „Народно единство“, в който под рубриката „Невинност и факти“ третираше подробно хода на подготовката на материалите от страна на Народния съд. Още тогава стана ясно, че воденето на целия съдебен процес ще бъде публично и при открити врати. Редовните заседания на Народния съд започнаха през м. февруари 1945 година.
.
25 март 1945 година
.
Градският площад е украсен подходящо – лозунги, плакати и знамена окичваха фасадите, прозорците и балконите на околните сгради. Градският часовник отмери девет удара. На площада започнаха да се изсипват хора по единично и на групи за митинга. Едни пристигаха пеша, други с каруци и камиони – всички с плакати, лозунги и портретите на убитите в антифашистката борба. Мъже и жени, възрастни и младежи, ученици, деца и старци са изпълнили не само площада, но и градинката пред съдебната палата и всички съседни улици. Внушителна картина. Клоните на околните дървета са надвиснали като гроздове от накачилите се по тях любопитни малчугани. Балконите и прозорците на сградите около площада също са препълнени. В полукръг, обърнат към централния балкон на читалището са изведени и заели първите редици жените с черни забрадки, тия, чийто синове, братя и мъже не се върнаха да вкусят от плодовете на извоюваната свобода. Всяка от тях държеше на скъпата за нея и непрежалима загуба. Зад тях са редиците с плакатите и лозунгите, които категорично зовяха към строги но справедливи присъди към виновниците за дадените свидни жертви: „Смърт на убийците на Каляшки, Лудев, Шекерджийски“, „Върнете синовете ни!“ и редица други…
Народът от задните редици започна да напира напред и губейки търпение поде лозунги за отпочване четенето на присъдите. Хорово започна да се скандира: „Дайте ни убийците!“ Народът от задните редици разкъса предните, предварително добре построени. За възстановяване на реда се намесиха милиционери. Шум, гълчава, викове, които не можешда разбереш. Стотици, хиляди лица, очи, които не можеш да различиш, възбудени, неспокойни. Площадът приличаше на бойно поле, чийто въздух беше изпълнен с народното негодувание, мъст и безпощада към подсъдимите. Всяка непредвидена искра може да възпламени тази атмосфера и да я насочи към жестока саморазправа с виновниците за смъртта на десетките народни синове от нашата околия. Влизам макар и за малко в залата на читалището. Времето напредваше, народът настояваше, а съдът все още се бавеше.
Въздухът в залата е спарен и не достига. Сцената е заета от членовете на Народния съд. Долу в ляво и дясно са обвиняемите. Всички места за публиката са заети. Тук бяха болшинството от свидетелите по процеса и много от ръководителите на околийските масови и стопански организации, партизани, ятаци, политзатворници. Часът за прочитане на присъдите беше съобщен от диктора на високоговорителите. Площадът зашумя, народът веднага отреагира застрашително.
.
Говореше Стефан Апостолов…..
.
„Заради провеждането на тази противонародна и катастрофална политика за България, заради избитите синове, заради грабежите и мъченията, на които беше подхвърлен нашият народ по време на управлението на фашистката власт, подкрепяна, насаждана и активно осъществява на практика от тук присъстващите обвиняеми, аз, господа народни съдии, в името на българския народ искам всеки един от обвиняемите според доказаните и извършените от него противонародни деяния да отговаря, като изтърпи следната присъда:
1. Искам да бъдат осъдени на смърт с конфискация на имуществата и максимална глоба – по чл. 2, т.7 и 8 от Наредбата закон 57 подсъдими, а именно: П. Хр. Годев, Тодор Н. Панов, Кирил Бурилков, Величко Кознички, Ал. Славов, К. Бързачки…
2. Искам да бъдат осъдени на доживотен затвор, конфискацията на имуществата, глоба и лишаване от права завинаги 19 подсъдими: Б.Г. Попиванов, Ас. М. Долбински, Кр. Василев, Ст.Богдаицалиев, Йордан Хараламииев, Вл. А. Стоименов…
3. Тежко наказание с конфискация на имуществата, глоба и лишаване от права на 22 подсъдими: К. Ат. Буховски, Кр. П. Славов, Енка Мазнева, Димитър Стоименов…
4. Чувствително наказание с конфискация, глоби и лишаване от права на 39 подсъдими: Д. Маршавелски, Вл. Константинов, К. Н.Периклийски….“
.
След прочитането на обвинителният акт започна разпита на свидетелите. Първият разпитан свидетел беше тогавашния председател на Околийския комитет на ОФ д-р Георги Василев от БЗНС. Направи ми впечатление спокойният тон и самоувереността на този човек, когато изброяваше конкретните факти за престъпленията на отделните обвиняеми. Обвини престъпника Ст. Гашаров, който като отявлен защитник на фашистката власт е стоял начело на всяко мероприятие, провеждано в града от фашистката власт. Много факти и примери д-р Василев изброи пред съда за антинародната дейност на ръководителя на фашистката организация „Отец Паисии“/Бързачки/, който изпраща верноподанически телеграма до великия фюрер Адолф Хитлер от името на общобългарския комитет и всебългарския съюз „Отец Паисий“.
„Душата на фашистите, заключи своето изказване д-р Василиев обаче беше Славов“. За същия престъпник бяха изнесени безброй факти, които говореха, че този фашизиран фанатик е подбуждал фашизираната младеж към издевателства над мирните трудови хора от града и особено против прогресивната младеж.
И така всеки ден от 8 часа сутринта до 18 часа след обяд се изкачваха на трибуната майки с черни забрадки, партизани, политзатворници, ятаци, концлагеристи, за да докажат като свидетели неизброимите престъпления, извършени от подсъдимите…
На трибуната застана и един от ръководителите на кюстендилския партизански отряд Драган Кортенски. С присъщия нему ентусиазъм и разпаленост, той разказа живо, подробно и образно за престъпленията на главореза майор Годев, за зверствата, извършени от него и поверената му жандармерийска част над четиримата партизани, заловени в местността „Черенец“ на 3 август 1944 година. Всяка дума на Драган Кортенски нажежаваше обстановката, за да стигне до взрив от възгласи: „Смърт“!, „Смърт!“, „Смърт!“ за престъпниците.
Когато ръководителят на съда Ст. Апостолов нареди да въведат обвиняемия Бурилков, публиката се размърда и заплашително заропта. Бившият Околийски началник Бурилков стоеше неуверено и с наведена глава, от предишното му самочувствие не беше останало и помен. Апостолов го попита прочел ли с обвинителният акт и признава ли се за виновен. Бурилков мълчеше. От публиката изскочи напред Стоян Костадинов (Чернев), бивш партизанин и с боботещ глас попита:
– Защо мълчиш, бе, мръсник? Говори! Господа съдии, върху неговата съвет тежат невинните 17 партизански живота отнети край с. Еремия, върху него тежат“.
Апостолов удари звънеца рязко и продължително.
– Моля, седнете си на мястото! Запазете спокойствие!
.
? ? ?
.
Часът за прочитане на присъдите беше съобщен по високоговорителите. Площадът зашумя. Дикторският глас се разнесе отчетливо и отмерено: „Присъдите ще се четат от члена на Народния съд Сотир Хлебаров“. Площадът притихна.
.
„В името на българския народ, Кюстендилският народен съд в състав: председател Борис Ив. Попов и членове: С. Хлебаров, Вл. Стойков, Д. Разсипийски и Л. Першанов, в присъствието на народния обвинител Ст. Апостолов по наказателно дело 1 от 1945 година, след като извърши от 9 февруари тази година до днес съдебното дирене, свободно, по разум и съвест на основание член 10 от Народния закон за съдене на виновниците, за въвличане на България в Световната война срещу съюзниците и за злодеянията извършени и свързани с нея присъди:
1. На смърт 33-ма!
Броят на осъдените на смърт от народния съд не съвпадаше с броя на предявените от народния обвинител на 57-те смъртни присъди.
– Смърт!… Смърт! Смърт! Искаме, отплата. Върнете синовете и братята ни! – се носеха гласовете на жените с черните забрадки.
Четенето на присъдите продължаваше. Гласът на Хлебаров по високоговорителите не секваше. Когато беше произнесено име го на майор Годев, че се осъжда на смърт по чл. 2, т.7, народът отреагира: „За кучето – кучешка смърт!“
Сотир Хлебаров завърши четенето па смъртните присъди и започна четенето на присъдите на доживотен затвор като съобщи цифрата 12. И тази цифра не съвпадаше с цифрата 19, предявена от народния обвинител. Площадът отново заприлича на бунтуващо се море. Портретите на убитите партизани, ятаци и помагачи бяха издигнати високо. Жените бяха свалили черните си забрадки и ги развяваха над главите си. Разклащаха се заканително лозунги, плакати и знамена. Народът отхвърляше решенията па Народния съд. Той не одобряваше, той отричаше и отново настояваше… Прочитането на другите присъди се удавяше в невъобразимия шум на народното възмущение. Преваляше пладне…
Под дулата на милиционерските шмайзери някои се опитаха да измъкнат престъпниците, но до саморазправа не се стигна. Охранителния кордон на конвоя издържа. Подсъдимите бяха натоварени в затворнически коли. Площадът постепенно затихна. Народът на групи и поединично се разотиваше. Беше затворена още една страница от най-новата история на България.
.
Васил Лесички
Вестник „Антифашистки зов“, бр. 2 от 07 февруари 1992 г.
.
Автор: probuzhdane
