Спомени от Народната република socbg.com
Той беше в ролята на хана в знаменитата трилогия-“Хан Аспарух-Фанагория, Преселението и Земя завинаги“(1981) на режисьора Людмил Стайков и по сценарий на Вера Мутафчиева.
„Хан Аспарух“, е най-скъпият и мащабен проект в историята на българското кино,като при подготовката му e използван целият финансов,творчески
и технически ресурс на България.
Зрителският интерес няма аналог,като трите части са гледани от над 10 милиона българи,което е абсолютен и ненадминат рекорд-свидетелство за високото качество на творбата,сътворена, за да подхрани националната ни гордост и в чест на тринадесет вековния юбилей на Българската държава…
Стойко Пеев е роден на 12 ноември 1956 година в село Генерал Киселово, Варненско. Израснал е в семейство на обикновени хора – баща му бил земеделец, а майка му учителка в местното училище. Детството му преминава спокойно, сред полетата и животните, в среда, в която трудът и образованието се ценели високо. Още като ученик проявявал интерес към изкуството – участвал в училищни пиеси, декламирал стихове и впечатлявал с присъствието си. Учителите му казвали, че има „спокойни очи и тежка дума“ – качества, които по-късно ще го направят толкова убедителен на екрана.
След като завършва средното си образование, Пеев избира инженерна специалност и известно време работи по нея, но не се чувства удовлетворен. Винаги е имал вътрешна потребност от сцена и изразяване. Кандидатства във ВИТИЗ, приет е в класа на проф. Анастас Михайлов и завършва през 1981 година. Тъкмо тогава получава предложение, което ще промени целия му живот – ролята на хан Аспарух в едноименния исторически филм на режисьора Людмил Стайков.
„Хан Аспарух“ е най-мащабният проект в историята на българското кино. Създаден по сценарий на писателя Вера Мутафчиева, филмът е посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Продукцията обединява усилията на десетки творци, стотици актьори и хиляди статисти. Снимките започват през 1980 г. и продължават повече от година. Реализирани са в различни точки на България, включително в старопланински проходи и по Дунавските равнини, а част от баталните сцени са заснети дори в Казахстан, където са намерени подходящи открити пространства, напомнящи за прабългарските степи.
Филмът е заснет в три части, с обща дължина над пет часа, и е с огромен бюджет за времето си. В снимките участват около 20 000 статисти, а сцените на сраженията са подготвяни месеци наред с помощта на армейски каскадьори и специалисти по бойна координация. Използвани са над 2000 коня, исторически оръжия, ръчно изработени костюми и реални лагери, изградени специално за продукцията.
Изборът на Стойко Пеев за главната роля не е случаен. Той е избран след серия проби, като решаващо се оказва не само излъчването му, но и физическата му подготовка – занимавал се е с парашутизъм и алпинизъм, умеел да язди, а присъствието му било уверено и естествено. Людмил Стайков споделя, че още при първата им среща е видял в младия актьор „вътрешно достойнство и тишина“, които подхождат на владетел. За ролята Пеев преминава специални тренировки по езда и оръжейна работа, както и исторически консултации, за да усети духа на времето.
По време на снимките актьорът преживява тежка лична загуба – сестра му загива в пътен инцидент. Въпреки шока, той продължава работата си, като споделя по-късно, че това му помогнало да вложи в образа дълбока емоционална сила и осъзнаване на отговорността, която носи хан Аспарух. Колегите му разказват, че на снимачната площадка бил тих, съсредоточен и винаги готов за сцена, дори когато физически е изтощен.
След премиерата през 1981 г. филмът „Хан Аспарух“ се превръща в културно събитие. Гледан е от милиони зрители, прожектиран е в СССР и редица социалистически страни, а по-късно е излъчен и на Запад, в съкратена версия под заглавие „The 681 AD: The Glory of the Khan“. За своето време това е българският еквивалент на исторически епоси като „Бен Хур“ или „Спартак“ – с огромен мащаб, сложни батални сцени и дълбок исторически контекст.
Участието на Стойко Пеев в този филм го прави разпознаваем и уважаван актьор. Лицето му се превръща в символ на държавотвореца Аспарух, а самият той признава, че ролята му дава не само популярност, но и чувство за дълг към професията и към историята. Години по-късно споделя, че когато гледал реставрираната версия „Ханът и империята“, не успял да сдържи сълзите си – не само заради младостта си, а и заради времето, в което киното е вярвало в големи каузи.
След този успех Пеев продължава активно да работи. Играе в множество филми и десетки театрални постановки, остава дългогодишен актьор на Театър „Българска армия“. В личния си живот е сдържан човек, далеч от медийното внимание. Женен е, има син, с когото поддържа близка връзка, но избягва да говори публично за семейството си.
Днес живее между София и Етрополе, където прекарва много време сред природата. Поддържа форма, интересува се от обществените процеси, но рядко дава интервюта. Колегите му го описват като тих, последователен и изключително почтен. За него актьорството никога не е било средство за слава, а начин за общуване с хората и за съхранение на националната памет.
Без излишна показност и шум, Стойко Пеев остава едно от онези лица на българското кино, които не остаряват на екрана. „Хан Аспарух“ продължава да се гледа и днес, а образът му в ролята на великия владетел е част от културната памет на няколко поколения зрители – не просто като герой от филм, а като олицетворение на един достоен, трудолюбив и почтен човек, останал верен на себе си и на изкуството.
