Спомени от Народната република socbg.com
Съвсем наскоро бе взето решение за саниране на група блокове в ж.к. “Здравец” в Ловеч. В процес на тази намеса ще бъдат премахнати две от трите мозаечни композиции, част от триптиха “Човекът и труда”—един от редките мозаечни триптиси у нас.
Мозайките, разположени върху калканите на трите блока при входа откъм Плевен, са били проектирани за тогавашния ж.к. “Маркс-Енгелс”* (днес “Здравец”) от колектив с ръководител художника Боян Димитров, в състав Васил Димитров и консултант скулптора Любомир Гуляшки. Проектът за целия жилищен комплекс е дело на архитект Росица Гондова (с колектив), а строителните дейности са продължили от 1967 до 1978г.
Самото произведение, замислено през 1974г. като част от програмата за монументална украса в града, е изпълнено за две години (1976-1978), поради мащабността му и вниманието към детайла. В изпълнението му са взели участие десетина доброволци, художници и специалисти.
Мозайките в триптихът представят идейно смислени композиционни търсения: оригинално построени и свежи по графично виждане, наситени със символи на съзиданието, науката и техническия прогрес. С тяхната “плакатност” присъства едно ярко смислово въздействащо художествено решение (неслучайно ръководителят на проекта е отличен за постижения в приложното изкуство през 1975г.) Първото пано отляво е посветено на съпротивителното движение, последното вдясно – на строителите и поколението, съградило съвременния дух на града. А централната мозайка, в абстрактно-конструктивен език, издигаща се като пирамиден поток от енергия и знание, действа като апотеоз на съвременната наука. И трите, изпълнени в пастелна и земна палитра, която едновременно ги вписва органично в околната среда, без да ги прави прекалено наситени или натрапчиви.
Относно предложението, направено от независимия общински съветник Красимира Дренчева, мозайките да бъдат внимателно отделени от калканите и съхранени, в статия на БТА е цитиран Мирослав Йонков от ПП-ДБ: “С парите, които биха били нужни за това [грижа към произведенията], спокойно можем да си доставим от ‘Лувъра’ някой експонат, за да му се насладим за един месец.”
Подобно сравняване е изключително неуместно, защото не може да се противопоставя нещо, което ще присъства за няколко седмици, на друго нещо, което ще остане на мястото си за поколения. Още повече, че облагородяването на едно пространство не може да се приравни на временна изложба, без значение дали съдържанието й е безценно.
Не бива с лека ръка да се променят интериорни и екстериорни решения, без разбиране за тяхната стойност и без адекватен анализ в полза на културното и естетическото наследство. Гордеем се с това, че възстановяваме пораженията, нанесени от времето върху средновековни произведения, например, а в същото време допускаме да се унищожават цялостни художествени решения от времето на модернизма, при това плод на колективни талант и усилия?
—
Художници Боян Димитров (ръководител) и Васил Димитров
Скулптор Любомир Гуляшки (консултант)
Архитект Росица Гондова
1976-1978г.
гр. Ловеч
—
(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization
