Голямото наводнение в София от 1983 г. взема две жертви

На 29 юни 1983 г. София се изправя пред едно от най-тежките природни бедствия в съвременната си история. Проливен дъжд, изсипал се само за няколко часа, залива ключови части от града и оставя след себе си разруха, човешка трагедия и важни уроци.

Късният следобед е белязан от внезапни и интензивни валежи в южната част на столицата. Почвата се насища бързо, а канализационната система, проектирана за по-ниски дебити, не успява да поеме водата. Малките реки около Южния парк – като Дреновишка и Боянска река – преливат и се вливат в Перловската, която започва да придобива мощта на придошъл планински поток.

Привечер водата се устремява по посока на ключови пътни артерии, превръщайки булевардите „Петко Тодоров“, „Пенчо Славейков“, „Ернст Телман“, „Витоша“ и „България“ в течащи корита. В района на бул.“Младежки проход“ кални маси нахлуват в мазетата на жилищни блокове, унищожавайки имущество и причинявайки паника сред жителите. Свидетели си спомнят как калта достига до коленете, а в някои входове – и по-високо. По улиците автомобили буквално „плават“, пленени от напора на водата, която на моменти надхвърля един метър. Павета се откъртват от настилката и се търкалят по течението, образувайки опасни наносни трупове.

В района на пресечката между булеварди „Пенчо Славейков” и „Ернст Телман” се случват най-тежките инциденти. Докладва се за двама загинали, повлечени от мощния воден поток. Макар официална подробна статистика тогава да не е публично оповестена, загубата на човешки животи превръща бедствието в трагедия.

„Спомням си как калта влезе в мазето ни за секунди. По „Младежки проход“ колите вече не се движеха – те просто се носеха. Някои хора стояха по балконите и гледаха уплашено дали водата няма да достигне първите етажи“, разказва един от очевидците.

Друг жител споделя: „По тъмно паветата вече ги нямаше – сякаш някой ги беше изтръгнал едно по едно. Миришеше на мокра пръст и страх.“

В нощните часове пожарникари, военни и доброволци участват в евакуации и разчистване. Улиците се затварят, а щетите са оценявани дни наред. След бедствието започва мащабно укрепване на речните корита и частична модернизация на канализационната мрежа.

Наводнението от 1983 г. се нарежда сред значимите водни бедствия в София, редом с по-ранното от 1951 г. и по-късното от 2005 г. То подчертава, че столицата е уязвима при обилни валежи, особено в райони с праволинейни корита и ограничен отток.

Събитието разкрива слабости в инфраструктурата и нужда от по-добро планиране на градоустройството с оглед на климатичните рискове. Специалисти подчертават, че ако подобен дъжд се повтори днес, рискът от нови сериозни щети остава реален.

Бедствието отпреди 42 години е повече от водна катастрофа – то е момент, в който София се видя уязвима. И макар водата отдавна да е оттекла, спомените за калта, за плаващите автомобили и за тишината, след като стихията отмина, остават. Градът помни – и трябва да помни – за да не бъде изненадан отново от дъжд, който започва тихо, а завършва като предупреждение.

АВТЕНТИЧЕН РАЗКАЗ НА ОЧЕВИДЕЦ ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ НА 29 ЮНИ 1983 г.

ГОЛЯМОТО НАВОДНЕНИЕ
СОФИЯ, юни 1983 г.
Когато водата тръгна по булевард ВИТОША, аз вървях от центъра към квартал ИВАН ВАЗОВ.
Пред НДК реката по булеварда беше до под коленете. Бях облечен в отличен нов костюм, защото се връщах от тържество в Софийската градска библиотека на площад СЛАВЕЙКОВ.
Коли към квартал ИВАН ВАЗОВ все още вървяха, но никой не пожела да спре и да ме вземе.
Синът ми беше на една година, бурата беше ужасна, електричеството в София спряно, аз трябваше да стигна до апартамента си, който се намира на булеварда срещу читалище ПЕТЪР БЕРОН.
В началото завратих крачолите до над коляното, влязох в средата на булеварда и бавно, крачка по крачка, тръгнах срещу водата. Имаше още трима четирима мъже като мен.
Когато стигнах до моста над булевард БЪЛГАРИЯ, водата вече беше до кръста ми. Останал бях сам, не видях къде са отишли другите трима. Вместо човеци, около мен плуваха три четири леки автомобила…
В момента, като възстановявам от паметта си този спомен, леко ме побиват тръпки, защото зрително виждам тежката мътна вода, която стигаше до под мишниците ми. Течението в големия преход през моста обаче не беше прекалено силно и бързо, понеже вода изтичаше и странично върху булевард БЪЛГАРИЯ.
ИЗКЛАТИХ се, защото такава беше формата на моето движение и влязох нагоре по булевард ВИТОША в квартал ИВАН ВАЗОВ.
Широко разкрачен, в състояние на непоклатимо и концентрирано СПОКОЙСТВИЕ, аз метър по метър стигнах до сградата на днешния бар НЕРО, която е на три метра от моя блог и входа в него.
Влязох в тъмния вход, но живея на дванадесетия етаж. И чак в този момент усетих, че силите ми са изчерпани, а трябва да катеря стълбите нагоре в тъмнината.
Стъпало по стъпало, някъде си помагах и с ръце, за близо половин час време стигнах до вратата на апартамента, влязох и видях сина ми спокоен, неуплашен от бурята и тъмнината.
Излязох на балкона, запалих цигара и се прекръстих.
Бях на 42 години, мъж и баща в разцвета на своята сила. (из блога lik.blog.bg)

Снимки:forum.gtsofia.info