Отиде си от рак едва на 38, а беше едно от популярните лица от екрана

Преди 42 години се простихме с актрисата Северина Тенева, отишла си съвсем млада.

Северина Тенева е едно от онези лица, които оставят следа не само с таланта си, но и с личната си съдба. Родена в интелектуално семейство, тя израства сред книги, изкуство и разговори за култура, които формират у нея изтънчено чувство за естетика и самостоятелност. Баща й известен журналист и изкуствовед, често я води на премиери и изложби, а майка й е спокоен, но силен характер – жена, която й дава усещане за устойчивост и дисциплина. Още от малка Северина е различна – обича да рецитира, да имитира хора, да наблюдава. Във ВИТИЗ я помнят като красива, интелигентна и леко дистанцирана, с едно почти загадъчно излъчване. Колегите й разказват, че никога не е била шумна или суетна, но влизала в стаята така, че всички погледи се обръщали към нея.

След като завършва, започва работа по провинциалните театри, където бързо се превръща в любимка на публиката. Има особено чувство за роля – дори най-обикновените думи излизали от устата й с убедителност. В началото на 70-те години се връща в София и се присъединява към трупата на Сатиричния театър, където намира своята сцена и своите хора. Там се запознава с журналиста Асен Агов, с когото по-късно се жени. Двамата са сред най-обсъжданите двойки в артистичните среди – красиви, интелигентни, независими. Говорело се е, че между тях има силна връзка, но и напрежение – два темперамента, които не винаги успявали да намерят общ ритъм. Северина била чувствителна, понякога мълчалива, докато Агов – амбициозен и обществено активен. Приятелите им казват, че тя му била не само съпруга, а и вдъхновение – неговата критика и опора, но и човек, който не се примирява лесно.

Животът им не бил безоблачен. Северина страдала от това, че професионално не получава толкова внимание, колкото заслужава. В театъра често й поверявали второстепенни роли, а тя била актриса, която можела да изнесе цял спектакъл. Въпреки това не се оплаквала, а се вглъбявала в работата си. Известно е, че е имала и трудни периоди в брака си – силният й характер понякога се сблъсквал с амбициите на съпруга й. Говори се, че в края на 70-те двамата временно са се разделили, макар и да запазили уважение един към друг. Тя била обичана от колегите си, но и трудно разбирана – с чувство за хумор, което можело да бъде едновременно остро и чаровно. Имала приятелства, които пазела ревниво, и не търпяла фалшиви хора около себе си.

Последните години от живота й били белязани от болестта, която настъпила тихо и неочаквано. Въпреки диагнозата, Северина продължавала да играе и да се появява в театъра, сякаш отказвайки да се предаде. Казват, че до последно запазила достойнството си – нито жалба, нито самосъжаление. Нейни близки си спомнят, че обичала да седи до прозореца и да пуши, потънала в мисли, и че винаги изглеждала елегантно, дори когато болестта вече я изтощавала. Смъртта й през 1983 година оставя много хора в шок – млада, красива, талантлива, на прага на най-зрелите си години.

Северина Тенева остава спомен за жена, която съчетава силен ум, вътрешна култура и тиха страст към живота. В един свят, в който артистите често биват забравяни, тя остава символ на онази епоха, в която талантът не е бил въпрос на шум, а на присъствие.

ВИЗИТКА

Родена е в град София на 30 септември 1945 г.

Дъщеря е на Драган Тенев (1919 – 1999), български юрист, белетрист, журналист и изкуствовед, познат и от предаванията му по Българската национална телевизия. Внучка е на Северина (Ружа Драганова Тенева (1882-1953), първата българска поетеса, завършила Сорбоната. Дядо й Димитър Тенев е художник.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. със специалност актьорско майсторство. Работи в Пловдивския театър (1967?1969), Пазарджишкия театър (1969 – 1972) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1972 – 1980). Член на САБ (1967).

Съпруга на журналиста Асен Агов.

Дублира Йете Дайбелшмид в българския дублаж на детския сериен филм „Призраци в блока“ за Българската телевизия.

Северина Тенева умира на 38 години на 12 ноември 1983 г. в гр. София от рак.