В ковчега му имаше повече останки от самолета

31 ГОДИНИ БЕЗ НЕПРЕЖАЛИМИЯ ИВАН ДАЕВ – ЗАГИНАХА И ЧОВЕКА, И САМОЛЕТА… ЗА МИГ-29 ДАЕВ ГОРЕШЕ!

Пилотът-командир на авиобаза Равнец загина току пред 16 октомври – празника.
Символично? Зловещо! Загинаха от най-доброто, което имаме – и Човека, и Самолета.
Символично-зловещо – Иван Даев загина, според експертите, поради нарушаване на тренинга му. Местопроизшествието бе недалеч от „Нефтохимик“ – Бургас. Там, два дни по-рано Иван Даев се молеше пред вратите му, висеше да проси пари за авиополка, за да летят! Иван Даев със сълзи на очи изплакал отчаянието си, пълната мизерия на родната авиация и унизителния жизнен стандарт на летците.
Как се нарича това?
Като доказателство за хала на българската авиация гибелта на Даев бе излишна, напълно излишна. Но, оказа се че тя е била и неизбежна. Оказа се, че от випуска на Даев са останали двама-трима, другите ги нямало. Не само в авиацията. НЯМАЛО ГИ ВЕЧЕ И В ЖИВОТА.
Подп.Даев летеше в Равнец от 1976 г. С жена си Рени имаха три дъщери. Живееха в авиогарадока на Равнец. После се преместиха в Бургас. Смятаха го за много добър, отлично подготвен пилот. За МиГ-29 Даев гореше! Каваше, че е върхът! Риташе футбол с децата на Равнец. И хвърляше въдица в Мандренското езеро.

Мечтите на Даев? Да летят пилотите му поне два пъти седмично, защото формата им бе спаднала под драстичния минимум. Затова и отиде до „Нефтохим“ и висеше пред вратите му, за да проси пари за авиополка. Същият този авиополк трябваше да охранява „Нефтохим“ – денонощно. Пародия.
Посмъртно го произведоха в полковник… Това бе цялата държавна отплата. Загина на 29 септември 1994 г. в 16,35 часа. На 1 октомври в продължение на три часа близките му, приятелите му, другарите му го погребваха. Генерал Михов плачеше пред ковчега, в който имаше повече останки от самолета… Шествието прекоси Бургас. И никой, никой от бургаските управници не излезе да се поклони пред ковчега му. Имало телеграми от държавници, от военни началства. Но ги нямаше в Бургас тея началства…

Цветан Цаков, 20 век българска авиация – Триумфи и катастрофи – 1998 г.,