Спомени от Народната република socbg.com
Не познавах лично актрисата, но разпознавах гласа й. Колко приказки съм изслушала само с този глас! Действаше ми някак терапевтично – аха да се отпусна, и се появява някаква метална нотка. Но само за малко и пак – спокойна, пълноводна река, която ме успокоява с майчинска ласка.
Така и не я гледах на театралната сцена, за което съжалявам. Но съм изгледала повечето й филми. Бях по-запозната с творчеството на звездния й съпруг – големият Николай Бинев. Няма да използвам клишето за успелия мъж и жената зад него. Защото съм убедена, че в случая трябва да се каже “жената до него”. За пореден път забелязвам, че във виртуалната реалност е много лесно да намериш информация за някой, който си е отишъл, но не и за същия човек приживе. Не, не за премиери, награди, а за живота му – какво го кара да се усмихне, какво го кара сутрин да стане и да тръгне, какво го натъжава, за какво мечтае. Ще се опитам да припомня някои моменти от зрелите години на обичаната актриса Домна Ганева, без непременно да напомням чия съпруга е била. Но знам, че няма как да пиша за нея, без да спомена и Бинев. Та те са били като скачени съдове, като гърнето и похлупака – търкулнали се, намерили се и всички ги възприемат като едно цяло.
Бъдещата “майка” на Младежкия театър е родена на 27 юни 1935 г. в София. Учила е в 7-о училище. От моята майка знам, че в онези години не е имало голям избор на “извънкласни” занимания. В зависимост от уменията си младежите са се насочвали към участие в хорове или драмсъстави. За разлика от сега, почти всяко училище е имало своите самодейци, които са развивали активна дейност.
В едно от малкото интервюта, които открих, Домна разказва: “Не можех да го понасям. Слабичък, мъничък, а командваше всичките си съученици. И си казах “Един ден на това мъниче ще му хвърля голям бой!”. Аз бях в един драмсъстав, той – в друг.
Конкурирахме се на фестивалите на художествената самодейност и хич не се обичахме, защото ту те печелеха конкурсите, ту ние. Имах му зъб”. Не знам какъв зъб му е имала, но си спомням, че преди години така се показваше, че харесваш някого – момчетата дърпаха плитките на момичетата, а те ги гонеха и се опитваха да ги хванат. И така от дума на дума се създаваха приятелства.
А често приятелството прерастваше в нещо по-голямо – както при Домна и Николай. Приятелството им продължило през времето на цялото следване – на порция кюфтенца и бутилка вино се водят безкрайни разговори и спорове – за роли, за пиеси, за приятели. И непрекъснато се дразнят и предизвикват. Докато стигат до момент, в който няма връщане назад – Николай заявява:
“Виж какво, ако един ден се оженя, ще се оженя само за теб. Ама сега ме остави на мира и си намери любовник”
Домна Ганева и Борис Арабов в „Платено“ по Йордан Йовков, 1960 г.
Мисля си, че не са много жените, които биха преглътнали тези думи. И Домна не ги преглътнала и послушала “съвета”. Разминали се – той заминал за Русе, тя – за Варна. Но както е казал народът – “Каквото е писано на човек, на камък не отива”. И Домна решила да вземе нещата в свои ръце – обадила се по телефона и направила официално предложение на Николай. След като чула заветното “Да”, заявила: “Тогава във вторник ще говорим като съпрузи!” и затворила телефона. Така се ражда звездното семейство, което 50 години беше символ на безусловната любов.
Приятелката й Жана Стоянович споделя в интервю за в. “Дневник”: “Домна Ганева е един от най-благородните, най-великодушните, най-добрите, с усмихната душа хора, които съм срещала. Въпреки че съдбата й отредила един изключително тежък, пълен с изпитания живот”. Независимо от успешната си кариера в театъра и в телевизията, актрисата има отворена рана, която няма как да се затвори – големият й син е неизлечимо болен.
Той е изключително интелигентен, с невероятно чувство за хумор, с разностранни интереси. Никога не е задавал въпроси за болестта си, въпреки че е обречен. “Жана, всеки ден се сбогувам с него”, споделя Домна с най-добрата си приятелка. В края на дните му майчиното сърце се разкъсва, защото тя не иска синът й да осъзнае, че ако продължи да живее, ще остане в болницата, на легло. И няма да може да пише, няма да може да пее, няма да може да живее своя щастлив живот.
Съдбата все пак показва милост към Домна – обрича първородния син, но я дарява с друг, който тръгва по пътя на родителите си. Никой не знае цялата истина, но “майката на трупата” споделя: “Няма майка и баща, които да са били толкова взискателни към детето си. Толкова да не са го хвалили. Когато ни питаше за някоя роля, ние все казвахме: Добре присъстваш. Как веднъж не похвалих това момче?!”. Казват, че сцената много често е мащеха за децата на известните и обичани актьори.
След като разбира, че театърът не е “неговото”, Велизар Бинев решава да даде шанс и на друго изкуство – от години е много търсен за участие в чуждестранни филмови продукции. Той е единственият български актьор със сериозни роли в над 100 западни продукции.
Едно от нещата, които отличават артистичното семейство, е любовта им към театъра и към професията. И двамата са прекрасни професионалисти и прекрасни хора, които никога не са били част от някакви групички, клики.
На върха на пирамидата на техните ценности е поставено приятелството
Всички ги боготворят, защото домът им е отворен. Те обичат млади хора, обичат да се веселят, обичат купоните. Едно нормално семейство, което се отличава с любовта към приятелите, с потребността да дава любов.
Още се разказват легенди как в апартамента им от 72 квадрата, в който живеели 3 поколения, всяка вечер се събирали “още 32 приходящи”, повечето с лични ключове. Там всеки приятел можел да отиде, да си отключи, да хапне, да подремне. С присъщото си чувство за хумор актрисата разказва пред в. “Новинар” интересна случка, която илюстрира “пропускателния режим” в семейния дом.
“Дванайсет ключа от дома ни имаха различни хора. Майка ми правеше салата в специални легени и готвеше направо в казан, всички ядяха тук. Имаше една пощенска раздавачка, Дафинка. Веднъж един от нашите приятели дошъл, нас ни нямало, само Боян си лежал на миндерчето. Влязъл човекът, навел се направо над тенджерата и започнал да яде. Тогава влязла и Дафинка, а той й казал:
“Друго няма, другарко. Ако искате да ядете, отворете хладилника и си изпържете яйца”
Стопанката на дома ставала винаги в четири часа сутрин, ошетвала къщата, оправяла я, после пак лягала да спи до 10 часа. Тя, която живеела с проблемите на другите, никога не е била от тези, които занимават хората със себе си и със своите проблеми.
Домна Ганева се оттегля от сцената на много ранна за една актриса възраст. Вследствие на голямото напрежение тя започва леко да заеква, почти незабележимо. И когато разбира, че не може да бъде на 100% на сцената, моментално взема решението.
“През 1991 г. се разболях и през 1992 г. ме пенсионираха по мое желание. Заекваща, не можеща да ходи, с изкуствена става и трепереща… всяко излизане на сцената за мен беше ад. И казах: “Не! Под равнището си няма да падна”. Не се сравнявам с никого. Само със себе си. Мечтаех да умра на сцената и мислех, че така ще бъде. Толкова бях амбициозна и не можех да си представя, че приживе ще се разделя със сцената
А то… сама се отказах”, споделя актрисата.
След раздялата си с любимия Николай Домна Ганева и синът й изживяват незабравим момент – театърът, на който Бинев е останал верен докрай, вече носи неговото име. А жената, която беше неизменно до рамото му, с гордост казваше: “50 години редихме един пъзел – с любов, с театър, музика, с приятели, с деца, с радости и трагични мигове. Цялата ни любов мина в романси и дуети. Щастлива съм, че живях и съпреживявах света на Николай Бинев!”.
Обичаната актриса отива при своя любим на 20 декември 2012 г. на 77 години.
Мариана ПИЩАЛОВА
Снимки – личен архив на семейството
Източник:blitz.bg
