Спомени от Народната република socbg.com
Голямата актриса и любимка на няколко поколения Ванча Дойчева почина на 75 години през 2017 година.
Ванча Дойчева е една от емблемите на Народния театър, където дебютира в „Под игото“, когато е едва на 9 години. Има над 250 роли в театъра, киното, телевизионния театър, радиотеатъра. Сред най-известните й превъплащения на театралната сцена са като Рада Госпожина в „Под игото“, Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в „Братя Карамазови“ по Достоевски, Дездемона в „Отело“ и Регана в „Крал Лир“ на Шекспир, Лизистрата в едноименната комедия на Аристофан, Елена в „Деца на слънцето“ на Горки, Адела в „Домът на Бернарда Алба“ на Лорка, Инес в „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, Мег в „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона, Савина в „Елегия“ на Павловски, Еленка в „Почивен ден“ на Камен Донев и др.Награждавана е многократно. Носителка е на Голямата награда на община Карлово на името на Васил Левски за нейната обществена дейност.
Нейн съпруг бе именитият ортопед проф. д-р Димитър Шойлев, с когото имат дъщеря Анна. Колоритният хирург и заклет левскар си отиде от този свят през 2009 г., което беше тежък удар за актрисата.
„Мъчително ми е, че през всичките 38 г. на нашия брак професорът всяка вечер ме чакаше след представление.
Липсва ми и все очаквам да го видя как стои под прозореца на гримьорната с Анчето – дъщеря ни, или с кученцата пред служебния вход“, казваше приживе Ванча.
За любовта между атрактивния и духовит лекар и шармантната актриса и досега се носят легенди.
Предлагам ви един етюд за Ванча Дойчева от наш разговор преди 20 години.
„Израснах сред портретите на Левски
и разказите на татко за Апостола”, спомня си Ванча. Баща ?, писателят Любомир Дойчев и главен редактор на „Лов и риболов”, посвещава 60 години от живота си на Дякона, написва десетки книги и студии за него.„Когато почина, цяло Карлово се събра да го почете.”
Ванча говори с благоговение за родителите си и споделя, че днес много липсват… А те забелязали още в 4-годишната си дъщеря страстта към танца. „Отначало всички мислеха, че в мен се е родила балерината. Но майка ми, която бе много разумен човек, тактично ме посъветва това да бъде по-скоро мое хоби.” Дъщерята се вслушала в съветите.
Артистичният темперамент обаче бил толкова изявен, че на 9 години като възпитаничка на драмсъстава на Пионерския дворец стъпва на сцената на Народния театър в ролята на една от Радините ученички от „Под игото”. И не слиза от нея 40 години, в които изиграва не само всички женски роли в най-българската пиеса и в класическия репертоар на първия ни театър, но и се окичва с лаври, за които може да мечтае всяка почитателка на Мелпомена. И днес по улиците поздравяват Ванча като „Казаларската царица”, а в читанките доскоро стоеше снимката с Васил Стойчев като класически образи на Рада и Бойчо.
„Не се чувствам прима
не съм се възприемала като звезда, дори като красавица.” Ванча твърди, че това не е поза, а вътрешно убеждение. Но признава, че чувствала обичта на хората и възхищението от красотата. Дори не крие гордостта си, че била любимка не само на Тодор Живков, но и на многобройните си почитатели.„Днес някои манекенки надценяват красотата си и поставят преграда между себе си и останалите”, като че ли с тъга споделя актрисата, която дълги години беше вкарвана от режисьорите в различните образи на лирична любовница.„Чувствеността, еротичността трябва да е загатнатата. Ако е натрапваща се, тя отблъсква зрителя”, смята актрисата, макар да съжалява, че навремето отказала да покаже прелести пред публиката в „Нощем с белите коне”. Постановчикът Асен Шопов поискал, докато подиумът се завърти, тя само да се преоблече в дъното на сцената. Тя го приела като ненужен външен ефект. „За онова време съм била права, но днес си казвам:„Защо ли толкова спорихме за нещо съвсем невинно?”Ванча като че ли иска да затвори тъжните страници на миналото си, не иска и да си спомня за последните три години преди 10 ноември 1989 година, когато беше председател на Съюза на артистите.„Сигурно след време ще намеря сили да разкажа за тези най-тежки за нашата интелигенция години.” А те, каквото и да са били, не са попречили на артистичния свят и днес да я уважават.
Ванча се омъжва за 15 минути
Стъпила здраво на земята, тя признава, че времето изисква и „здрав гръб”. А нейният е мощен не само като физика, но и като присъствие – съпругът е известният хирург и футболен спец професор Димитър Шойлев. „Той е широко скроен човек, но като всеки трънчанин е ревнив…”, залива се в смях благоверната на професора. Той възприемал естествено любовните роли в театъра, но и до ден-днешен я чака след представление, за да си я прибере вкъщи…
Срещнали се преди 27 години, когато Ванча, готвейки поредната си роля, отива при свой приятел да помогне за превода на „Братя Карамазови”. По това време Митко вече е утвърден хирург в Полша, сгоден за богата мома, с която се кани да живее в Америка. „Бяхме цяла компания. Вдигнахме наздравица за неговата успешна кариера и аз казах: „Колко хубаво би било, ако останете тук. Бихте били по-полезен в България.
”Като че ли съм пророкувала, защото не можех да си представя, че на другия ден той ще ми предложи женитба”, реди спомените си покорителката на мъжките сърца. Прострелян от емоцията, хирургът взима решението си в мига, в който вижда синеоката красавица. След това отлита за Полша, където като с хирургически скалпел урежда раздялата с полската си изгора. „И досега не я познавам. Можете ли да си представите колко съдбовно е било това негово идване в България да се сбогува с родителите си, преди за замине за Германия и оттам за Америка? И изведнъж оставя и богатство, и годеница…”
Ванча се смее: „В живота се случват такива чудеса. И за двама ни тази среща бе истинско щастие
С Митко съм спокойна.
Той е строг и взискателен в клиниката, но вкъщи е безкрайно чаровен и любвеобвилен. Много е забавно с него, защото всъщност артистът в семейството е той.” Разликата им с Ванча е само седем години, но той се държи с нея като с дете, чиято крехка психика и ранима природа трябва да съхрани. В семейството бурите минават като летен дъжд, защото жената бързо пламва и бързо угасва, а хирургът философски заключава: „С нея не мога да се скарам.” Даже и на любовната им тръпка може да се завиди. „Още съм влюбена в него. Когато му чуя гласа или го видя да застане на вратата, изпитвам особено чувство, някаква тръпка, която не се е променила от първия път. И при него е същото. Страшно е допадането ни!” Очите на Ванча се навлажняват, а аз не вярвам на ушите си… Как я лекува докторът, ако нещо я заболи? – питам с надеждата да открия ключа за семейната магия.
„С целувки ме лекува”
не на шега отговаря Ванча. За професора болежките на жена му са нещо дребно в сравнение със сериозните операции, направили го известен по цял свят. Уплашил се обаче по Архангелов ден, когато Ванча стъпва накриво и счупва крак. Било неделя, клиниката му не работела и той я отвежда в „Пирогов”. Там обаче забранява на който и да е от лекарите да се доближи до нея. Сам я гипсира. Гипсарят наистина се гипсирал, поклонил се и стоял мирно, докато хирургическото светило намествало крака на любимата си. Целият екип на болницата се събрал. С неизменното си присъствие на духа проф. Шойлев им изнася лекция за това счупване, на което той бил един от най-големите специалисти в Европа.
„Защо точно аз трябваше да бъда обект на тази негова лекция?”, пита през смях Ванча. Покрай мъжа си актрисата станала и футболен фен. Най-интересно било да се слуша в къщи негов коментар за мач. Иначе тя си падала по леката атлетика. Двойката прекарва заедно вечерните часове, в събота и неделя заедно разхождат кучетата – Бенджи и Джеси, заедно пазаруват. Кухнята обаче е нейна територия. „Дори когато готвя, аз си рецитирам. Не си поставям за основна цел подреждането на дома или посрещането на гости. Важно е кои хора ще дойдат, а не какво ще ядем. Лустрото не ме впечатлява. Затова мразя суетата, приемите, макар че професията ми го изисква”, обяснява разминаването си с показността хубавицата. Не я впечатляват лъскавите тоалети, прическите и гримовете, защото години наред се налагало да сменя по 5-6 рокли на спектакъл.
А как гъделичка женското в себе си? „О, то е дълбоко в мен, толкова силно е зало- жено, че просто не мисля за него”, издава същността си някогашната Дездемона, чиято несбъдната мечта е неизиграната Жулиета…
28 март 1998 г.
