Последната нощ на една тв звезда от 80-те преди загадъчната й смърт

Според разказа на сестра й, в нощта на убийството няколко души са чакали Татяна Титянова в собствената й кухня. Те я извеждат насила от дома й, като тя е с тримесечното си бебе. Жената е жестоко пребита и удушена, след което тялото й е върнато зад блока, в който живее. Детето е оставено само в апартамента.

При огледа в моргата става ясно, че по корема на Татяна липсва кожа – обстоятелство, което навежда на извода, че е била влачена по земята.

Преди трагедията тя е планирала да замине при роднини в провинцията, докато тече бракоразводното й дело. Това пътуване обаче е осуетено, защото сестра й ражда в същия момент.

По шията на Татяна са открити следи от удушаване – синини от три пръста от едната страна и от палец от другата.

В телефонен разговор с адвокат Силва Китанова вечерта на 21 септември 1988 г. Татяна казва:
„Те са тук, те искат да ме унищожат.“

Разговорът се провежда след концерт под патронажа на Добри Джуров, на който Татяна е била водеща. Тя е телевизионна говорителка и художничка. В този момент планира още на следващия ден да напусне София заедно с тримесечното си бебе Глория и по-голямата си дъщеря Краси, която е на шест години и половина.

Причината за желанието й да напусне жилището си е продължаващото бракоразводно дело със съпруга й Георги Иванов – високопоставен служител в Държавна сигурност. През последните три месеца Татяна получава системни заплахи за живота си и търси помощ от най-известните адвокати в страната.

Въпреки тревожните й сигнали, адвокатите не приемат опасенията й сериозно. Журналистката дори прави опит да се срещне лично с Тодор Живков, за да потърси и от него защита.

В ранните часове на следващия ден тя не успява да замине, тъй като сестра й Антоанета Титянова – също известна журналистка – получава родилни болки и е приета в болница, където ражда момче.

Татяна отлага пътуването си за събота, 24 септември. До този ден обаче тя не доживява – намират я мъртва.

Тридесет и седем години по-късно Антоанета си спомня за последната си среща със сестра си на 14 септември, когато Татяна празнува 28-ия си рожден ден, както и за последния им телефонен разговор на 22 септември. Тя разказва и за изключително тежкия живот, който сестра й е имала със съпруга си.

Антоанета си спомня, че на рождения ден на Татяна двете са си говорили как ще се разхождат заедно с бебешките колички в градинките. Тогава Таня е била силно притеснена, тъй като хората, които я заплашвали, не спирали да го правят. Всичко започнало три месеца по-рано – през юни. По това време съпругът й бил в Сирия. Тя се опитала да потърси подкрепа от неговите роднини, но те отказали да й помогнат. Всички те били свързани с Държавна сигурност.

На 22 септември, в деня, в който Антоанета ражда сина си, двете сестри разговарят по телефона, без да подозират, че това ще бъде последният им разговор.

Антоанета описва вечерта поетично – луната надничала през прозореца с ледена красота. След като я върнали от родилното отделение, цялата болница я заобиколила, защото искали да видят сестрата на известната телевизионна водеща. Тя копнеела за усамотение, но била засипана с въпроси. Споменала, че и Татяна наскоро е родила и има тримесечно бебе. Голямата й дъщеря била първокласничка. В свободното си време Таня рисувала и подготвяла изложба. Поради майчинството си водела само по-престижни концерти и спектакли.

Антоанета успяла да стане от леглото само веднъж и отишла до външния телефон, за да се чуе със сестра си. Татяна звучала много развълнувана и й казала, че е герой, защото е родила момче, и че се гордее с нея. Обяснила, че няма да може да дойде пред болницата, защото децата са болни – бебето било с температура след ваксина. Обещала обаче, че на следващия ден ще дойде.

Антоанета усетила тревога в гласа й, но била толкова изтощена, че затворила телефона. По-късно тя си казва, че ако е знаела какво ще се случи, би говорила с нея много по-дълго.

След това погледът й отново се спрял на луната и спомените я върнали в детството им в Алжир, където двете лежали на верандата и си представяли, че докосват небето. Тя си спомня разговор, в който Татяна се чудела защо в приказката за Спящата красавица именно най-красивата, умната и талантлива девойка трябва да бъде прокълната и да умре, и казвала, че това не е справедливо. Тогава Антоанета осъзнава, че сестра й прилича на Спящата красавица.

Още като дете Татяна била изключително умна и будна – рецитирала, рисувала, пеела, била артистична. Като ученичка я избрали за участие във филм. През ваканциите работела като екскурзовод. Владеела няколко езика, рисувала изключително добре и дори успяла да влезе в Художествената академия. Паралелно следвала и журналистика. Работата в националната телевизия й осигурявала финансова независимост и я превърнала в една от най-известните млади жени в България.

Съпругът й обаче не бил „принц“, а човек, който системно я биел и тормозел. Той работел за Държавна сигурност, ползвал се с протекции и бил практически недосегаем. Занимавал се с паспорти. Когато се родило второто им дете, дори не я поздравил. В онази нощ Антоанета се чудела защо точно такива натрапчиви спомени я връхлитат.

На 24 септември рано сутринта лекар извиква Антоанета в коридора и й съобщава, че са намерили сестра й мъртва и че тя трябва да открие родителите им и да им съобщи новината. След това си тръгва, без дори да я погледне. Антоанета се вцепенява, онемява и започва да плаче неудържимо. Светът за нея спира. Денят, в който е родила сина си, остава последният истински щастлив ден в живота й.

На 24 септември до милицията постъпва сигнал, че зад блок, на паркинг, е открита жена, легнала върху пеньоара си и изглеждаща сякаш спи. Въпреки това на мястото пристигат десетки служители на МВР. Очевидци твърдят, че човек от ДС показва служебната си карта и контролира действията на разследващите. До тялото са открити обувките на Татяна и част от колана на пеньоара й. Другата част липсва. Медиците заснемат синини по ръцете и шията й.

Всички на място са убедени, че става дума за жестоко убийство. Впоследствие обаче делото е трансформирано в такова за самоубийство.

Известно е, че Татяна Титянова се омъжва за Георги Иванов през 1981 г. През февруари 1982 г. ражда първата си дъщеря Краси. Когато бебето е на три-четири месеца, една нощ около 1 часа милицията я откарва в дома на родителите й – тя е със счупен нос, обезобразена, и държи детето си на ръце. Съпругът й я е пребил, а съседите са извикали органите на реда след като чули виковете. Тя подава молба за развод, но скоро я оттегля. По-късно споделя със сестра си, че едри мъже от ДС са я заплашили – щели да се явят в съда, да се представят за нейни любовници, да я изкарат развратна и да й отнемат детето.

Татяна владеела отлично английски, френски, руски и испански език. Мечтаела да води новини на различни езици по телевизията, но нямала необходимите връзки. Въпреки популярността си, животът й с мъжа й бил мрачен и изпълнен с насилие. По време на делата множество хора свидетелстват, че многократно са виждали как Георги Иванов я бие на улицата.

Съседка разказва и за случай, в който той я намушкал с нож в ръката. Пред роднините си обаче обяснил, че тя се е порязала, докато белела картофи.

По-късно става ясно, че Татяна е криела всички тези ужаси от семейството си.

Текстът е изготвен въз основа на журналистически материал, публикуван в 168 часа

Източник на снимките: 168 часа