През 1963 г. до ДС достига сигнал за мъжеложство в голям наш манастир. Заловени са няколко монаси, а наказанията са сурови.

По строго секретен доклад, разсекретен едва в края на 90-те години, през 1963 година в Гложенския манастир се е разиграла една от най-необичайните операции на Държавна сигурност.

Гложенският манастир, кацнал на ръба на Тетевенската планина, винаги е бил обвит в тишина и благоговение. Но през есента на 1963 г., тази тишина е нарушена от приглушени стъпки и сенки, които не принадлежат на монаси.

Държавна сигурност, по сигнал, получен от „патриотично настроен гражданин“, стартира тайна операция. Според документа, носещ кодовото име „Операция Светилник“, органите на ДС започват разследване след анонимно писмо, изпратено до Окръжното управление на МВР в Ловеч. В него се твърди, че зад стените на иначе святото място се случват „плътски събирания с извращен характер“, организирани от монаси и външни лица. Също така там е описано, че  манастирът е станал сварталище на „монашеско братство с хомосексуални и девиантни уклони“.

След тримесечна подготовка, агент под прикритие, с псевдонима „Игнатий“, е внедрен сред монашеството под претекст, че търси духовно убежище след „криза на духовното съзнание“. Агент Игнатий става доверено лице на игумена и бързо навлиза във вътрешния кръг на манастира. Внедрен е в монашеския живот с фалшива биография на вдовец и бивш железничар, като започва да събира свидетелства. В докладите му се появяват имена на духовници от различни епархии, някои с високи протекции, други — бивши богослови, изгонени за „нравствени отклонения“.

Докладите му описват събития, които за времето си са звучали немислимо: среднощни разгулни събирания в старата изба, тайни пароли и литургии, които нямат нищо общо с правата вяра. Най-голямо впечатление прави описанието на т.нар. „празник на безгрешната плът“ – ритуал, съчетаващ елементи на древна мистичност с открита хомоеротика. Една от записките гласи: „В нощта срещу Архангеловден, отслужиха ритуал, който нарекоха ‘Възкресение на телесното“. Монасите се целуваха по устните, а двама от тях се държаха за ръце, рецитирайки ‘песен на чистата обич между мъже’…”

През нощта на 4 ноември 1963 г., манастирът е обграден от въоръжени части на МВР. Заловени са 6 монаси и двама „гости“ от София – единият, според записките, е бивш студент по богословие, а другият – диригент в столичен хор. Те са хванати в момент на „непристойна групова близост“. Арестът е документиран с фотографска техника, но лентите са иззети и по-късно изчезват от архива.

На последвалото съдебно заседание, проведено при закрити врата, групата е обвинена в „антидържавна дейност, морално разложение и подривна духовна дейност“. Присъдите са произнесени светкавично — без възможност за адвокати, без свидетели. Наказанието е „превъзпитание чрез принудителен труд“ в тухларната абрика, където днес е Южният парк в София. Един от духовниците умира там само три месеца след пристигането си, а друг по-късно твърди в показания, че е бил принуден да се отрече вярата си и да сътрудничи на ДС срещу обещание за амнистия.

Докато досието „Светилник“ потъва в архивите на историята, в селата край манастира още се носят легенди за случая, както и за агент Игнатий, който никога не се завърнал в цивилния свят.

из архива на МВР