Спомени от Народната република socbg.com
Не си спомням кое от тези четири момичета се е класирало още по-нагоре и кое от тях е спечелило от тях мечтаната титла „Мис Пловдив“. През 70-те години все по-често чувахме думата „мис“, която бе в основата на всички конкурси за красота.
Тогава на градския плаж всяко лято пловдивчани избираха своята първа красавица. Нямаше купени конкурси, нямаше силикон, нямаше недомлъвки и съмнения. Конкурсите за „Мис Красота“ бяха един от малкото свободни от идеологически щампи празници по онова време.
Юли 1981 г.
В края на 70-те и началото на 80-те години все повече пловдивчани се осмеляваха да газят табута и да кривнат от примерното поведение на социалистическия труженик по време на ваканция.
Повече дами на плажа се осмеляваха да захвърлят сутиените, дойде ерата на монокините. Плажовете от Адамови и Евини се превърнаха в смесени. Със смях бяха възприемани бабите, които се кръстеха като пред края на света при вида на голи мъже и жени, пляскащи безгрижно във водата.
Юли 1986 г.
Една от най-големите соцатракции на Пловдив – плаж в центъра на града, до Новотела. Той буквално пукаше по шевовете в почивните дни. Скоро обаче раят свърши – за огромно съжаление на пловдивчани плажът бе съборен и заменен с бетонни магазини и гаражи.
Юли 1986 г.
И по времето на соца беше популярно къмпингуването на палатка край морския бряг. Други пък предпочитаха да събират мечтания тен в планинските курорти.
Юли 1985 г.
Планините бяха любимо място за отмора и преди десетилетия. Тогава имаше стройна организация за планинско екскурзионно летуване чрез БТС. Базите бяха достъпни за всеки, а цените за спане символични – от 70 стотинки до левче. Популярно беше да се качиш на планина направо от морето или обратно.
Юли 1980 г.
Къмпинг „9-и километър“ – най-големият около Пловдив. В ония години той предлагаше плаж, ресторант, къмпинг и 3-4 басейна. В почивните дни гъмжеше от народ, имаше и атракционна програма. Билетът беше 2 лева, входът – 30 ст. След време всичко рухна.
Източник:marica.bg
