Това беше училището от соца, нищо общо с днес! Ако щете вярвайте…

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Какво беше училището от соца? Нищо общо с днес!

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак.

Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от сградата на училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

А сега каква анархия е по училищата, всички знаем. За респект към учителя вече дори не може да се говори. А родителите масово са нагли и агресивни и дори детето им да има куп нарушения или лошо поведение, обвиняват за всичко учителите. Така и не разбраха, че липсата на възпитание вкъщи не може да се компенсира с нищо.

Татяна Апостолова