Това е самолетът излетял за пръв път преди 60 години и бил на въоръжение във ВВС на повече от 10 страни по света

Самолетът МиГ-25 (кодово име в НАТО: Foxbat) е трябвало да бъде отговор на заплахата от американския свръхзвуков бомбардировач В-58 и неговите усъвършенствани модели, способни да преодолеят противовъздушната защита и да извършат ядрена атака. Изтребителите, с които разполага Съветският съюз по онова време, не са в състояние ефективно да противодействат на тези въздухоплавателни средства по скорост и височина на полета. Това са изтребителите МиГ-21 и Су-15 нямат никакъв шанс срещу стратегическия бомбардировач Valkyrie XB-70. Конструкторите на МиГ-25 успяват да „ускорят“ самолета до 2897 км/ч и да го накарат да достига пределна височина от близо 23 км, което го прави сравним с характеристиките на „Валкирия“.
При все това съдбата решава двата самолета така и да не се изправят един срещу друг, тъй като американският бомбардировач не влиза в серийно производство.

Конструкцията на фюзелажа на МиГ-25 е нещо напълно ново в създаването на бойни самолети. Самолетът има квадратни въздухозаборници с хоризонтална входна рампа, два вертикални стабилизатора на опашката и тънки крила, трапецовидни и наклонени надолу спрямо корпуса.
Двата двигателя са разположени в задната част. Тази геометрия му позволява да достигне рекордни за времето си скорости и да има авангардна маневреност за самолет от своя клас. Бордовото електронно оборудване позволява за първи път самолетът да бъде насочван към целта в полуавтоматичен режим, което е от съществено значение предвид очакваните скорости: с нормалните си рефлекси човек не може да реагира достатъчно бързо.
Тъй като може да вдигне скорости 2,5 числото на Мах (3087 км/ч), самолетът се загрява значително, достигайки температури от 300-400 градуса. Поради това не е възможно да се използват традиционни материали при производството на фюзелажа.
Една от опциите е титанът, избран от американците за техния самолет. Въпреки това руските инженери залагат на стоманата, която в крайна сметка представлява 80% от общото тегло на самолета. Титановата и термоустойчивата алуминиева сплав се използват за останалата част от самолета.

Разработването на МиГ-25 и неговата изпитателна програма се изпълняват в строга тайна. Той е представен за първи път на света на 9 юли 1967 г. с нисък полет по случай Деня на ВВС на летище „Домодедово“, в покрайнините на Москва. Четири изтребителя прелитат ниско над трибуните. Коментаторът съобщава, че е това е нов изтребител, който може да достигне скорости от 2897 км/час.
За Запада това е голяма новина и то не от добрите. В резултат се свикват извънредни заседания на Конгреса на САЩ.
На тях се гласува да започне работа по нов клас изтребители-прехващачи и това е началото на създаването на самолетите F-14 и F-15. И двата самолета имат двойна опашка, също като МиГ-25, но не могат да достигнат напълно ефективността му по скорост и максимална височина на издигане.

През септември 1976 г. старши лейтенант Виктор Беленко открадва един МиГ-25П от въздушна база в Далечния изток и стига до Япония, на остров Хокайдо, където иска да му бъде дадено политическо убежище.
Самолетът е демонтиран и проверен от американски специалисти, но е върнат разглобен месец и половина по-късно по искане на съветското министерство на външните работи.
Дезертирането на съветски офицер е тежък удар за Съветския съюз. В същото време обаче има и положителен аспект: проправя пътя към постигането на по-добра бойна ефективност на МиГ.
Цялото електронно оборудване на самолета, който е бил в серийно производство, е подменено, защото предишната система е била видяна от потенциален враг. В резултат изтребителят получава по-съвременни системи за локализация и преследване на целите и ново име – МиГ-25ПД.

МиГ-25 има 29 световни рекорда. Сред тях един и досега не е подобрен – това е рекордът по достигната височина от самолет с реактивни двигатели. На 21 август 1977 г. съветският летец-изпитател Александър Федотов се издига на височина от 37 650 метра.