Книжката на Таня Савичева! Помните ли я?

На 23 януари 1930 година в село Дворище в района на Гдов (Псковска област) е родена Таня Савичева, ленинградската ученичка, която по време на блокадата на Ленинград си води дневник, в който фиксира дните и часовете, когато умират близките й.

Заедно с по-големите си сестри Евгения и Нина и братята си Леонид и Михаил момиченцето израства в Ленинград. Баща й умира през 1936 година и в началото на войната семейство Савичеви живее в блок №13/6 на 2-а линия на Василиевския остров.

В края на май 1941 година Таня завършва трети клас на училище №35. През лятото Савичеви се канят да отидат при роднини, но не успяват — започва Великата отечествена война. Останали в Ленинград, семейство Савичеви работят в тила и правят всичко възможно, за да помагат на Червената армия. На 8 септември 1941 година започва блокадата на Ленинград, жителите на който, по замисъла на Хитлер, трябва да умрат.

Един ден Таня намира тефтерче, забравено от по-голямата й сестра. Именно в него тя записва кратките, страшни редове, от които сърцето ти замира:

• Женя умря на 28 дек. в 12.00 часа сутринта 1941 г.
• Баба умря на 25 януари в 3 ч. през деня 1942 г.
• Льока умря на 17 март в 5 часа сутринта 1942 г.
• Чичо Вася умря на 13 април в 2 ч. през нощта 1942 г.
• Чичо Льоша на 10 май в 4 ч. през деня 1942 г.
• Мама на 13 май в 7.30 часа сутринта 1942 г.
• Савичеви умряха
• Умряха всички
• Остана само Таня

Воденето на дневника помага на Таня да се справя с тревогата, страха и загубите. Под натиска на глада, постоянните обстрели и бомбардировки, гибелта на близките листът хартия и моливът се превръщат в начин за утеха и подкрепа.

След смъртта на майка й тежкоболната Таня живее в детски дом, който през август 1942 година е евакуиран в Горковска област. Почти две години момиченцето се бори за живота си. През март 1944 година Таня се оказва в дома на инвалидите в село Понетаевка с костна туберкулоза, скорбут, дистрофия, нервно изтощение и слепота. Измъченият й организъм не издържа.

Таня Савичева си отива от този свят на 1 юли 1944 година. Тя е само на 14 години.

От цялото семейство в блокадата оцеляват само сестра й Нина, смятана за изчезнала, и брат й Михаил, който воюва в партизански отряд. Именно Нина, завърнала се в Ленинград, намира дневника на Таня.

През 1946 година той за първи път е представен на публиката на изложбата «Героичната отбрана на Ленинград», а през 1953 година е предаден в Музея на историята на Ленинград (Санкт Петербург), където се съхранява и до днес.

Дневникът на Таня Савичева е едно от многото покъртителни свидетелства от Великата отечествена война за престъпленията на нацистите и нечовешките изпитания, през които преминава съветският народ. Таня става символ на истинското мъжество и трагедията на блокадния Ленинград.

28.12.1941 г.: Таня Савичева започва своя дневник на смъртта

Книжката на Таня

Таня Савичева – седемгодишна.

Таня, твоята книжка чета.

Тя е мъничка, мъничка книжка,

като тебе – със седем листа.

Първи лист:

Свирят немски гранати,

до оградата падна човек.

Втори лист:

Днес погребахме тате.

Трети лист:

Днес убиха Олег.

Четвърти лист:

Убиха и баба.

Пети лист:

(как ли сила събра

да напише ръчичката слаба):

Днес

мама

умря.

Шести лист:

Много Савичеви бяха,

вече никого няма дома.

Седми лист:

Ето, пак загърмяха.

Аз останах сама.

Таня

Таничка, седемгодишна –

все такава стоиш пред света.

Аз се свеждам над твоята книжка.

Таня,

уча се да чета.

Аз на ум я повтарям полека,

колко лесно запомня се тя.

Нека всички опитаме, нека –

тя е малка,

от седем листа.

Дванадесетгодишната ленинградчанка Таня Савичева е започнала да пише своят дневник дори по-рано от  Ана Франк, жертва на Холокоста. Те са били връстници и са писали за едно и също – за ужаса на фашизма. Тези две момичета са загинали, без да дочакат победата: Таня – през юли 1944, Ана – през март 1945 година. „Дневникът на Ана Франк“ е бил публикуван след войната и разказал за своят автор по целия свят. „Дневникът на Таня Савичева“ не бил издаден, в него имало само 7 ужасяващи записи за смъртта на нейното голямо семейство в блокадата на Ленинград. Тази малка книжка е била предявена в Нюрнбергския процес в качеството си на документ, обвиняващ фашизма.

Днес „Дневникът на Таня Савичева“ е в Музея за историята на  Ленинград“ (Санкт Петербург), а неговото копие – във витрината на Мемориала на Пискаревското гробище, където почиват 570 хиляди жители на града, умрели по времето на 900-дневната фашистка блокада (1941-1943 год.)
и на Хълма на поклонението в Москва.

Детската ръка, загубила сили от глада, е писала неравно. Крехката душа, поразена от непоносими страдания, вече не била способна на истински емоции.Таня просто е фиксирала реалните факти от своя живот – трагичните „посещения на смъртта“ в родния си дом. И когато четеш това, тръпнещ: „28 декември 1941 година. Женя умря в 12,30 през нощта, 1941 година“

„Баба умря на 25 януари в 3 часа, 1942 година“

„Лека умря на 17 март в 5 часа сутринта, 1942 година“

„Чичо Вася умря на 13 април, в 2 часа през деня, 1942 година“

„Чичо Леша, 10 май в 4 часа през деня, 1942 година“

„Мама – 13 март в 7.30 часа сутринта, 1942 година“

„Всички умряха. Остана само Таня“

Тя е била дъщеря на пекар и шивачка, най-малката в семейството, любимка на всички. Големи сиви очи под руси ресници, моряшка блузка, чист, звънък, ангелски глас, обещаваш певческо бъдеще.

Всички Савичеви били музикално надарени. Дори майката, Мария Игнатиевна, създала малък семеен хор: двамата братя – Лека и Миша, свирели на китара, мандолина и банджо, Таня пеела, останалите поддържали хора.

Бащата, Николай Радионович, умрял рано, и майката въртяла домакинството, за да вдигне на крака петте деца. В Ленинградският  дом на модата шивачките имали много поръчки и тя печелела добре. Изкусните й бродерии украсявали дома на Савичеви – завески, салфетки, покривки.

В детските си години бродирала и Таня – само цветя и цветя…

През лятото на 1941 година всички Савичеви се събрали в село до Гдов, до Чудското езеро, но само Миша успял да си тръгне. Утрото на 22 юли, донесло войната, променило плановете. Сплотеното семейство на Савичеви решило да остане в Ленинград, да е заедно, да помага на фронта. Майката – шивачка шиела дрехите на бойците. Лека, заради лошото си зрение не попаднал в армията, но работел в завод, сестрата Женя правила загражадения за мините, Нина била мобилизирана в работата по защитата на града. Василий и Алексей Савичеви, двамата чичовци на Таня, случили в отбраната.

Таня също не седяла със скръстени ръце. Заедно с другите деца тя помагала на възрастните да копаят окопи. Но кръгът на блокадата бързо се свивал – според плана на Хитлер Ленинград е трябвало „да умре от глад, да се изтрие от лицето на земята“. Един ден Нина не се върнала от работа. В този ден имало силен обстрел, у дома всички се безспокоили и я чакали. Когато минали всички срокове, майката дала на Таня, в памет на сестра й, нейното малко тефтерче, в което момиченцето започнало да води своите записки.

Женя умряла във фабриката.Работила в продължение на две смени, след това е трябвало да дарява кръв, силите й не стигнали. Скоро погребали в Пискаревското гробище и бабата – сърцето й не издържало. В историята на Адмиралтейският звод има такава записка: „Леонид Савичев работел много добре, дори и когато бил изтощен. Един ден той не дошъл на смяна – в цеха съобщили, че е умрял.“

Таня все по-често отваряла своята книжка – един след друг починали нейните чичовци, а после и майка й. Накрая момичето записва и страшното: „Всички Савичеви умряха. Остана само Таня.“

Таня така и не разбрала, че не всички Савичеви са загинали, техният род се е продължил. Сестра й Нина била спасена и върната в тила. През 1945 година тя се връща в родният град, в родният дом, и сред голите стени, парчета и мазилка, намерила книжката с Танините записки. След сериозно раняване на фронта се завърнал и брат й Миша.

Таня, губеща съзнание от глада, била открита от служители на специалните здравни екипи, обхождащи ленинградските домове. Животът едва се крепял в нея. Заедно с още 140 други, изтощени от глада ленинградски деца, момичето било евакуирано в Горковска, сега Нижегородска област, в село Шатки. Жителите му носели на децата кой каквото можел, хранели и сгрявали душите на сирачетата. Много от децата укрепнали и се изправили на крака. Лекарите в продължение на 2 години се борили за живота на младата ленинградчанка, но гибелните процеси в нейният организъм се оказали необратими. Ръцете и краката на Таня треперели, мъчили я ужасни болки в главата. На 1 юли 1944 година Таня Савичева починала. Погребали я в гробището на селото, където тя почива под мраморен паметник. Наблизо – възпоменателна плоча с барелеф на момичето и страничките на нейният дневник. Танините записки са изрязани и на сив камък на паметника „Цветът на живота“, под Санкт – Петербург, на 3 км. от блокадният „Път на живота“.

Таня Савичева е родена на  25 януари, в деня на Светата мъченица Татяна. Останалите живи Савичеви, техните деца и внуци, непременно се събират на обща трапеза и пеят „Балада за Таня Савичева“ (композитор Е. Дога, текст В. Гина), която за първи път е прозвучала на концерта на Едит Пьеха: „Таня, Таня, … твоето име – като сигнал на всички наречия“

Сърцето не трябва да спира да си спомня, иначе се прекъсва нашият човешки род.

Източник: Непридуманньiе рассказьi о войне

PS. Не претендирам за точност в превода. Опитах се максимално точно да преведа историята на Таня, която някои от нас може би помнят от училище. Лично аз помня стихотворението. Набило ми се е в главата… Може би заради трагедията на Таня.

Нека не позволяваме това никога повече да се случва тук или където и да е…