Когато Добрич беше Толбухин

Няколко десетилетия по време на социализма днешния Добрич носи името на маршал Толбухин. Градът се оформя като икономически и културен център на Южна Добруджа. При социализма той се превръща в значителен промишлен център с предприятия за ремонт на трактори, за селскостопанска техника, за акумулатори, за калибриране на царевица и фуражни смески, за вълнен и памучен текстил, модерен месокомбинат и голям млекокомбинат. Построени са още заводи за високоволтова апаратура и корабни детайли, за радиатори, за медицински прибори, за стартерни акумулатори, за електронни елементи, за контейнери, за готово облекло. Международна известност получава заводът за детски обувки “Добрич” – икономическата визитна картичка на града. Добре развита е и хранително-вкусовата промишленост. Толбухин и окръга са център на богат селскостопански район, даващ 20 % от пшеницата, фасула и зърнените фуражи на републиката. Между 1960-те и 80-те години на миналия век е обновен цялостно жилищния фонд, построени са много от днешните жилищни райони на града (жк.Балик , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител ,жк.Добротица), както и много административни, стопански и обществени сгради. Градът се слави още с красивия си градски парк, който е един от най-големите градски паркове в България, хубавият и широк център, обновен по повод посещението на дипломатическия корпус в града, както и с добре заредените със стоки магазини в годините преди 1989 г. В навечерието на тържествата по повод “1300 години България” е открит голям паметник на хан Аспарух – създателят на българската държава. Към 1989 г населението на Толбухин е над 110 000 души. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото му име Добрич.

В парка на града

Стадион Дружба

Кв. Дружба

КАТ