„Джулая“ – българският принос в хипарията

„Идеологическа диверсия” и „групи на нездрава основа” са само част от определенията, с които социалистическата власт в България през 80-те години нарича хипари, битници, пънкари, уейвове и метъли. Названията са допълнени и от определения като „разложени елементи”, „неформали” и „дегенерати”. А младежите тогава са искали просто свобода и достъп до западните музикални течения.

2-ри отдел на 6-то управление в ДС се занимава с младежта

Тогава 2-ри отдел на 6-то управление на Държавна сигурност (ДС) се занимава с младежта по принцип. Там са се събирали и документи на Комсомола. Комсомолът е бил натоварен от Комунистическата партия да отговаря за политиката към младежта, да наблюдава нововъзникващите феномени и да обмислят начини как да се борят с тях. Целта е била да се запази т.нар. монопол върху българската младеж.

50-те и 60-те години са годините на джаза. В България тази музика се е смятала за упадъчна. Приемала се е и за форма на идеологическа диверсия. Този феномен така и не получава публичност у нас, защото репресивният апарат тогава е бил по-силен, отколкото през 80-те.

От друга страна, през 60-те години е имало алтернативни форми и групи като например обособен кръг от алпинисти, планинари. Контактът с природата тогава се е възприемал като вид алтернативна форма на живот. Но това са тенденции в обществото, под повърхността.

1968 г. – навлизането на контракултурата у нас

„Това, което се случва след Пражката пролет и след 9-тия Фестивал на младежта и студентите през 1968-ма година в София е важна хронологическа граница. Именно от тази година нататък, тези музикални вкусове и течения, се оформят в България като контракултури и субкултури”, казва историкът доц. Михаил Груев.

„Ние сме се опитали да обхванем основните групи – хипарите, битниците, рокерите и метълите. В България за битници не може съвсем да се говори. У нас те са неразделими от хипарията. По света те са феномен на 60-те години, но в България нещата идват по-късно”, казва доц. Груев.

„Джулая“ – българският принос в хипарията

„Когато говорим за Джулая, в неговата основа, е преди всичко хипарията. Той възниква във Варна, някъде около 1982 г. Тогава една варненска група постепенно се разширява и започват да правят срещите си на кея, на вълнолома във Варна. Уникалното е, че Джулая е само български празник. Това е важно, защото по принцип, цялата тази субкултура е подражателна – на течения, на начин на живот на младежите от Запада, които са изживели всичко това малко по-назад във времето. Никъде на Запад обаче няма такова нещо и традиция, да се посреща слънцето на морето в първия ден на юли”, казва изследователят.

Именно за това, според доц. Груев хипарската култура в България не може да се разглежда само като подражателна на Западните течения. Тя придобива много специфики, които нямат аналози навън. Именно в България песента „July morning” на Uriah Heep получава смислова тежест. Тя е като израз на съпротива на младите хора срещу режима, срещу сивотата, на онази система. „Ако трябва да кажем какъв е българският принос към световната субкултура, това безспорно е Джулая”, уверен е доц. Груев.

Освен морските сбирки за Джулай морнинг, други места, които контракултурните феномени образуват са в градска среда. Паметника на Патрирах Евтимий, по-известен като Попа в София, е популярно пънкарско сборище през 80-те години. Там до него е и Стената (на гърба на бившия нотариат), където се пишат лозунги и се оставят цветя в чест на Джон Ленън, основател на легендарните „Бийтълс“. Тези места намират своето продължение на гърба на Паметника на Съветската армия, където е т.нар. Къща на Баба Яга. Други култови места в столицата са Кравай, Дупката при НДК. А при кино „Петър Берон” е било сборището предимно на метъли, защото през 80-те там е било единственото публично място, където е можело да се слуша легално метъл и то само в четвъртък.

„Младежката контракултура беше свързана с предпочитанията към различни музикални течения, а те носеха със себе си други субкултурни белези – начин на обличане, прически, различни дискретни белези на другостта. Освен всичко това, за нас беше много важно да разгледаме и средата, в която възникват тези движения, но и средата, която те оформят около себе си”, казва доц. Груев.

„Нови цветя” – първата пънк група от Кюстендил

„Поставили сме акцент върху няколко емблематични групи. Много интересна е кюстендилската група „Нови цветя“, която се възприема като първата пънк група в България. Ражда се през 1979 г. в гаража на Джони, фронтмен на групата. Те са доказателство за това, че тези субкултурни феномени сред младите хора в България, не са само продукт на софийската действителност. Пловдивската хипария също е голям феномен, със сбирките на Античния театър”.

„Нова генерация”, „Ревю” и „Кале” – началото на ню уейва

„Разбира се, разгледали сме и първите стъпки на Ню уейва в България през групи като „Нова генерация”, „Ревю” и „Кале”. Обърнали сме внимание и на метълските групи. При тях обаче се оказа доста трудно да дефинираме кои са метъли. Има няколко групи на различни места в страната, които претендират да са първи. Според нас с най-голям ефект върху формирането на метъла в България има групата „Тротил“.

Наркотиците и контракултурата

„Що се отнася до наркотиците и връзката им с контракултурните движения, безспорно те съществуват. Те са като някакъв призрак. Има зависимост между двете, но не наркотиците са били главното”, смята доц. Михаил Груев.

„Наркотиците у нас най-сериозно проникват след фестивала на младежта и студентите през ‘68-ма. Тогава в София идват много хора отвън, те са допуснати да влязат в страната именно като такива крайно леви течения – хипари, битници. Тогава режима се убеждава всъщност, че тези леви са много по-различни от това, което режимът си представя за ляво. И през тях разбира се проникват и много наркотици. Появяват се и първите зависими. Но това е друга тема. Тя присъства по някакъв начин в нашето изследване, но не е център”.

След ‘90-та. А сега накъде?

Какво се случва обаче след ‘90-та година с контракултурата у нас? Изчезват ли музикалните групи, които са основните двигатели на субкултурните движения? Доц. Михаил Груев отговаря:

„Не изчезват субкултурите, просто стават други. Това е най-трудното време за тези хора, които са били против комунистическата система. Тя се срутва, но става така, че всъщност промените оставят много от тях без работа, без перспектива. Действително, музиката е световно средство за изкарване на прехрана и за това много от тях заминаха да търсят късмета си навън. Някои го намериха, други се върнаха…”

А дали днес няма възвръщане на хипарските ценности, на жаждата за близост с природата носеща със себе си и порива към свободата?

Протестиращите на Орлов мост – новата контракултура

„Да, има”, казва доцентът по съвременна българска история. „Въобще напоследък темата за контракултурата получи някаква неочаквана актуалност с протестите около Орлов мост. Самите ние не очаквахме нашата работа да бъде интерпретирана в този контекст. Вече ме питаха дали нашето изследване е свързано с протестите. Не, не е. Но протестите показват, че всяко поколение намира своите основания да протестира срещу едно или друго нещо. На второ място има чисто поколенчески специфики на този конфликт между младите хора и статуквото само по себе си. На трето място обаче, се оказва много трудно да се намери общо сечение между всички тези протестни форми и цели.

Общото между субкултурите от 70-те и 80-те години и днешните е, че и двете групи са срещу системата, но те се намират и в някакво съревнование и противоборство. Това можем да го видим в днешните протести, където групите са като орел, рак и щука”.

А защо именно сега се появява подобен анализ на контракултурните движения? Отговорът е прост – защото е минало достатъчно време и може вече да се преосмисли този период. „А и трябва да има дистанция. Това е основно правило в науката”, казва доц. Михаил Груев. „Трябва да има дистанция, за да може един факт и епоха да се превърне в обект на изследване. Вече мина достатъчно време, за да се погледне на този феномен като на легитимен обект за историческо-антроположко изследване. Също така е важно и да не се изпусне момента, защото все още е възможно да бъдат събрани свидетелства от хората, които са били съвременници и участници в това време. За това, според нас, именно сега е точният момент за такъв вид изследване”.

offnews.