Людмил Янков – алпинистът с душа на поет

Памет за Людмил !

На 11 август 1953 г. е роден големият човек, алпинист и поет Людмил Янков, заслужил майстор на спорта по алпинизъм (1981). Поетът – алпинист или алпинистът – поет, човекът който заедно с въжето в раницата си носеше и чувствата!

“В книгите и онова, което оставя зад себе си, винаги ще откриваме и преоткриваме един човек излъчващ неподозирана вътрешна сила, любов и обаяние. Човек, чужд на показността, човек с чиста душевност, изпитващ респект от обикновените и прости човешки неща.

Една лирична душа и един голям мечтател!

Той не стигна върха! С години сънувания връх. Не стъпи на Еверест, а се върна по-голям от него! И в последния си тур по Камилата Людмил остави по скалите и дадената дума, и своята усмивка, и добротата, и безкрайната си човечност за нас. За да има с кого да се сравняваме вечно!”, – казва за него Николай Ковачев от инициативния комитет по честването на годишнината от рождението на алпиниста.

Всяка година на 11 август колеги и приятели на Людмил Янков канят приятели, алпинисти, случайни туристи да отдадат почит на паметната плоча при втора тераса над хижа „Мальовица”.

Людмил Стойов Янков изкачва северната стена на връх Матерхорн, а в 1983 – връх Айгер. Изкачва Гросглокнер – два пъти по тура „Палавичини“ в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите – връх Чивета – по тура „Филип флам“, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски; в Памир – върховете Ленин, Комунизъм, Корженевска …

 Участник в експедициите „Лхоце 81“, „Еверест 84“, където с невероятна скорост изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм. Носител на най-престижните държавни отличия и медали, на международната награда „Ферплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“ …

 Публикува свои стихове и разкази във в. „Литературен фронт“, в. „Пулс“, в. „Труд“. През 1987 год. получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, а в 1988 год. става лауреат за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“.

 Загива на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила.

“ Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх…Болеше ме само… Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми…Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята… На скалните прагове останаха скъпите спомени…Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх… Оставах без лице, без костюм и без грим.Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели,без светлина… Оставах гол, сам и далечен…“

Този текст е писан ден преди смъртта на Людмил Янков…

ЗА ВЕЧНИЯ ЛЕДЕН ВРЪХ И КРАТКИЯЧОВЕШКИ ЖИВОТ

На Еверест

Искам да ти изпея една тъжна песен:

песента за краткия живот на човека,

за хилядите изгреви и залези,

които, заслепени, не виждаме,

увлечени в гонитбата на недостижимото.

За хилядите мигове на щастие-

крехки искри в тъмната нощ,

от които се пазим да не изгорим.

За златния пясък, който завинаги

изтича между пръстите ни

в очакване на безценния камък,

превърнат на въглен в горещите длани.

Прощавам ти, макар че съм зъл…

Заради това, което ни даде,

макар че много повече взе.

Прощавам ти, защото не можем без пристан

в живота, прелитащ край нас.

Прощавам ти, понеже нямам смелостта

да забравя.

Защото мога да преживея всичко…,

но никога същото отначало…

Затова искам да ти изпея една тъжна песен,

песен за краткия човешки живот-

слънчев отблясък по леденото сърце

на вечния връх.

Базов лагер, 11 май 1984 година

От стихосбирката „Гранитна вода“

на Людмил Янков, Издателство „Хр. Данов“

Автор: Петя Паликрушева