
В част от вас те ще предизвикат носталгия, в други присмех, но тези модели наистина са култови за Източния блок.
Автомобилите от Източния блок могат да носят различни епитети: странни, прости, евтини, спартански, страшни, смешни… Но сред тях има и такива, които още будят носталгия по отминали времена. Тук ще ви представим 10 от соц-возилата, създадени от източната страна на Берлинската стена, но които са познати по целия свят. Друг е въпросът с какво.
ГАЗ-24
Макар „Волга” да не може да бъде наречен най-масовият експортен автомобил на СССР, тя се превръща в култов модел във Финландия и страните от Бенелюкс, където много ценят големия простор. От 1976 г. белгийският завод Scaldia-Volga започва да произвежда дизелова „Волга” с двигател Peugeot.
В днешно време моделът има доста прилично висока цена сред колекционерите, като най-популярна е именно белгийската версия с дизелов двигател Peugeot и задвижване от Rover.

Wartburg 353
Производството на 353 стартира през 1966 г., 22 години по-късно, през 1988 г. моделът преминава мащабно обновяване (днес срокът е 3 години). След него моделът остава в производство само още три години. До 1988 г. той се задвижва от 2-тактов двигател. Маслото буквално капе през ауспуха, заради което е познат и като „Пръдливия Ханс”.
Моделът има и специална версия за Съюза, която се задвижва от 4-таквот двигател на Volkswagen. Същият модел може да се похвали с официален тунинг-пакет на Irmscher.

Fiat 126
Макар и италиански, най-голямата си популярност този модел получава след старта на производството му в Полша. Моделът е пряк заместник на култовия 500, но така и не успява да се доближи до имиджа на предшественика си.
Както и при оригинала Fiat 500, двигателят на 126 е разположен отзад, и, в зависимост от моделната година, генерира от 23 до 26 к.с. Около половин милион от този модел са произведени в Италия, а цели 3,5 млн. са произведени в Полша. Fiat 126 се произевжда в Полша от 1973 чак до 2000 г.

Skoda 110R
Спортните автомобили от Източния блок бяха голяма рядкост, но имаше и такива. Един от най-известните е Skoda 110R, която днес е много търсена от колекционерите. Купето с монтиран отзад двигател с обем 1,1 литра и мощност 62 к.с. може да ускорява до 145 км/ч.
Ясно е, че към днешна дата тези параметри са смешни, но през 70-те години този автомобил участва в ралита и пистови състезания. Състезателната версия 130 RS разчита на форсиран до 200 к.с. двигател, а през 1975 г. в RS са появява инжектор, който увеличава мощността до 250 к.с. Лансирани са около 57 000 бройки от 110 R, от тях само 201 автомобила от серията 130 RS.

Melkus RS 1000
Наричат го „Немското Ferrari”. Серийното „крило на чайка” е родом от Дрезден, ГДР. Произвежда се в ограничен тираж между 1969 и 1979 г. С основата му стои силно модифицирано шаси от Wartburg 353 и разположен по средата двигател. Купето е изработено от смола и стъклопласт.
Двигателят му, по днешни стандарти, е маломощен (мощността му варира от 70 до 102 к.с.). Теглото му обаче е много ниско (само 850 кг), което му позволява да развива максималните 160 к.с., а най-мощната версия – цели 200 км/ч. За 10 години са произведени само 101 бройки Melkus RS 1000.

Tatra T603
Ако Porsche Panamera бе лансиран през 50-те години на миналия век, много вероятно е да е изглежда така, както Т603. Известната лимузина на Чехословакия се отличава с монтиран отзад V8 двигател, както и с аеродинамично купе. Моделът 603 е известен дори в САЩ, където частни клиенти купуват няколко такива автомобила, което в СССР и другите страни от Източния блок тогава е било невъзможно.
Двигателят на лимузината развива 95 к.с. при 5000 об/мин., а предното окачване на автомобила е тип McPherson. Моделът се произвежда до 1975 година.

Tatra T613
Макар моделът 613 да е доста по-опростен като дизайн спрямо 603 (да не споменаваме радикалния Т87 от довоенния период), той съхранява основните черти, характерни за лимузините на Tatra. А именно – надеждността. Моделът 613 се произвежда от 1974 до 1996 г.
Както и 603, той също разчита на V8 двигател с въздушно охлаждане, който сега е монтиран по-дълбока в платформата на модела, като така е подобрена стабилността му. Другата прилика с 603 е, че „смъртен” трудно може да се сдобие с нея. След 613 излиза модела 700, който е много силно модифициран 613, но няма никакъв успех.

Lada 2107
Класика и мечта за стотици хиляди българи. А в Източния блок за милиони, тъй като тя (в различните си версии) се радва на огромен интерес през годините. Любопитното е, че този модел се произвежда в Египет до 2014 г. Lada Nova, Lada Riva, Lada Signet, Lada 1500 – всички тези имена са за добре познатата ни „седмица”.

Trabant 601
Подобно на „Wind of Change”, Trabant 601 стана символ на епохата на обединение на Германия. „Кашонът”, както го наричахме децата по онова време, се произвежда 34 години.
Задвижването се осигурява от 2-тактов мотор, мощността на който бе от 18 до 26 к.с. Едва през последните три години от жизнения цикъл на модела той е оборудван с 4-тактов двигател от VW Polo. Днес Trabant е един от символите на автомобилна Германия, редом с VW Beetle.

Lada Niva
Популярността на „Нива” продължава да е висока, а това се дължи най-вече на всепризнатите й офроуд качества. Моделът е доста известен и в Западна Европа до днес.
Спомени от Народната република socbg.com
Култът беше по скоро към резервните части, намиращи се мъчно, трудно, с връзки – вижда се дори в някои български филми от онова време. А иначе колите от снимки № 4, 5, 6, 7 не можеха да бъдат видени по българските улици. Май съм виждал два-три пъти Skoda 110R и Tatra T603 за период от 15 години в България, но не повече. Останалите са ясни: ГАЗ-24 се караше от соцначалниците на средно ниво (няколко години по-рано от по-дебелите комунисти, по-висшите; после последните минаха на мерцедеси с перденца на задния джам), но тях по скоро ги караха, щото имаха шофьори; останалото население от „Мототехника“ – който както я нареди.
Нищо култово няма в тези социалистически боклуци, които бяха десетилетия зад западните си аналози като технология и на светлинни години, като качество на изпълнение. И въпреки това, за Лада например, се чакаше над 10 години! „Творения“ като Волга и Татра пък въобще не бяха достъпни за нормалните хора.
Нека да развенчаем и неокомунистическия мит за „евтините“ коли. След дълго чакане, през първата половина 80-те, редовият гражданин можеше да се сдобие с творението Лада 1500 срещу скромната сума от 6500 лева. При средна заплата от 170 лв по онова време (1985), това прави 38 месечни заплати. Днес средната заплата е 850 лв или 38х850=32300 лв. За сумата от 32300 лева, днес можете да си закупите чисто нов автомобил от среден клас или две лади-НЕ ЕДНА А ДВЕ! При това без да чакате ред едно десетилетие. Алтернативно, можете да си купите луксозен автомобил на 3-4 години. А тогава, в любимия соц, старите автомобили струваха повече от новите.
А Москвич „Алеко“ сруваше над 12 000 лв. Спомням си, с баща ми бяхме пред Мототехника/ там на едно табло стоеше кой номер от списъка на чакащите е излязъл и има три дни да си вземе колата, след което губи реда си/ и един колега тъкмо изкарваше новия си Алеко. На 20 метра от портала колата загасна и няма палене. Човекът се разплака- толкова пари и чакане за такъв боклук. Толкова за легендарните соцавтомобили…
Тодоров,имам усещането,че майка ти те е събрала от пердето…ти олигофрен ли си,или само така ми се струва.Като не ти харесва този сайт,не влизай да четеш,и не пиши глупости.Все нещо не ти харесва,все нещо плюеш..деба кавала ти долен.
Другият начин беше да бъхташ с години нейде из Африка или в Куба – „пускането“ на такава работа ставаше с връзки и проверки – дали си от „правилен“ произход и пр., Партията-държава да ти обира половината от заработеното, та като се върнеш след време, да си купиш гордо едно „Жигули“ или там нещо друго.
Как все едни и същи платени идиоти пишат глупостите в коментарите. Ако не е тодоров, то ще е йо или шулер. Може и да бъркам. Може и да е един и същи шизофреник, който пише простотии и чака някой да му се върже. Не се хаби – разкрит си отдавна. Жалко болно изчадие 🙂