През 1982 г. убийство на млада жена разтърси Пловдив!Ето как милицията се добра до убиеца…

Историята на най-тежкия случай на пловдивските криминалисти по времето на социализма

На прага на лятото на 1982 година. Зрелият социализъм е в разгара си. В Испания се провежда световното футболно първенство, в което България за пореден път не успява да се класира за него. У нас е завършило поредното издание на Златния орфей, което ще се запомни с непредвидимата награда на Нели Рангелова, а на върха на музикалната класация е неостаряващият хит на Васил Найденов „Телефонна любов“.

В града под тепетата привидно всичко е спокойно. В младежкото кино „Комсомол“ дават американския филм „Ад под небето“, а в Спортния комплекс се провежда Четиристранната среща по плуване между детските национални отбори на СРР, НРБ, Турция и Гърция. Термометърът през деня вече стига 30 градуса. Животът си тече тихо.

Смърт край рози

На 27 юни малко преди началото на „По света и у нас“, минавайки по пътеката от розариума към Братската могила, възрастен арменец забелязва в храстите наоколо гол женски крак. В първия момент му минава през ума, че може да е хванал някоя любовна двойка в крачка, но веднага го жегва, че нещо не е наред и разгръща храстите. Гледката, на която се натъква е ужасяваща. От четири часа там лежи безжизненото голо тяло на младо момиче, а край него е захвърлен смачкан конспект за кандидат-студентски изпит по химия. Изплашеният до смърт минувач веднага звъни в милицията. Пръв на местопрестъплението се оказва началника на криминалния отдел полк. Батинков, който живее на близо. Веднага са предприети действия по установяване на самоличността на момичето и издирването на извършителя на престъплението.

Започват от намиращото се в близост военно поделение 32990, по-известно като Парашутния полк в Пловдив. По това време почти целият състав е изведен на няколко дневен военно-полеви лагер. Останали са неколцина войници, които дават наряд. Трима от тях са излизали през деня по работа. Сред тях е и убиецът Светлозар Паралингов, който няколко часа след убийството прекарва в поделението, но след като научава, че са започнали издирвателните работи се преоблича в цивилни дрехи избягва.

Свидетелски показания дават другите две войничета. Те разказват пред полк. Батинков, че по обяд прибирайки се към поделението седнали да изпият по една бира в павилиона до близкия ресторант. След като станали, за да тръгнат към поделението минали по алеята на парка западно от Братската могила и видели момиче облечено с червено долнище на анцуг и бяла тениска да чете на една пейка. Светлозар седнал до него и го заприказвал. След няколко минутно изчакване и напомняне, че трябва да застъпват наряд, Светлозар им казал да намерят начин да го сменят, като зад гърба на бъдещата му жертва дал знак с ръка, че има намерение да прави секс с нея.

 Снимката на Паралингов е разпространена веднага, а цялата милиция е вдигната на крак да го издирва. Установена е и самоличността на момичето. На третия ден от убийството един баща от Карлово се обажда в МВР, че не може да се свърже с дъщеря си, която пратил на кандидат-студентски курс по медицина в Пловдив. Убитата девойка е Емилия Костадинова Милева от Карлово. Родена е през 1964 г. в Пловдив и току-що е завършила карловската гимназия със златен медал. Имала е много приятели и е била много популярна в своите среди. Обичала е да помага на хората. И така, докато един млад живот не бива скършен по един мъчителен начин, ненавършил още своето пълнолетие.

Емилия е убита по особено жесток начин. Тя е душена болезнено и бавно, докато не и е отнета и последната й глътка кислород. Когато и последният й дъх я напуска, убиецът я изнасилва и захвърля бикините до главата й. След това спокоен се прибира в поделението, докато не разбира, че го търсят. След бягството остава в Пловдив. В деня след убийството извършва обир на пари и документи от лек автомобил. Военните полагат много усилия в издирването му. Оказва се обаче, че той въобще не се е крил. Ходел е на ресторанти и кино, където е харчел плячката си. Нощува в изоставен рейс на пловдивската автогара „Родопи“. Месец след убийството е заловен там до една спирка. В заповедта му за задържане са вписани само бягство от казармата и кражба. Криминалистите са доста предпазливи. И дума няма за убийството. Тъй като Паралингов отбива редовната си военна служба разследването се поема от Военна прокуратура.

Още при първоначалния разпит Светлозар без увъртания си признава, че той е удушил момичето. Оказва се, че на съвестта му тежи още едно убийство извършено в родното му село Зелениково, което три години органите на МВР са безсилни да разкрият, а следствието е влязло в омагьосан кръг, от който не може да излезе. И двете убийства са извършени по особено жесток начин. И двете убийства стават в един и същи ден през три години в близост до розови градини. Три години и един месец след първото убийство кръгът най-накрая се затваря. Още преди залавянето на Светлозар, почти всички са убедени, че убиецът на Емилия е отдавна търсеният удушвач от Зелениково. Макар че през всичкото това време той има желязно алиби.

Убийството в Зелениково

На 30 юни 1979 г. в пловдивското село Зелениково е открит трупът на изчезналата три дни по-рано лаборантка от „Българска роза“ Мария Латева. В ранното утро на 27 юни, тя отива в розоварната в Зелениково, за да замести колежката си Грозданка. До обяд свършва работа и решава да си хване рейса за Пловдив. Тялото й е открито в дере зад спирката срещу портала на розоварната, където Мария е отишла да набере сливи за децата преди да си хване автобуса, а намира смъртта си. Съпругът й Аврам и двете й поотраснали деца никога няма да дочакат завръщането в дома й. Аврам в продължение на три години поред, всеки ден ще ходи до районното управление на МВР да пита дали са намерили нещо. Три години мълчание. За съпругът и децата остават мъката и непрестанният кошмар от преживяното.

В кошмар се превръща и животът на двама случайни души, които ще видят последно Мария жива.  Това са Петко Механджийски и Стоян Рабаджийски от Брезово, които ще станат и главните заподозрени за убийството. Единият е тракторист, другият помпиер. Двама от всичките 132-ма работника от розоварната, с които тя се заговаря докато обядват на една маса до портала. Минути по-късно те ще имат малшанса да видят и  убиеца й с вързана на кръста куртка да отива към спирката след жената. Единственият, който отговаря на това описание е сезонният работник Светлозар Паралингов, който тогава няма и 17 години. За негов късмет му е осигурено желязно алиби. Двамата братя, с които е работел на розоварните убедително твърдят, че той цял ден не се е отделял от работното си място. Намерената следа бързо прекъсва.

Стоян, по младият от двамата, заплаща за следователските грешки със здравето си, а после и с живота си. И двамата са задържани. Въпреки големите съвпадения и след съвети с психиатър, следствието е убедено, че не те са извършителите на жестокото убийство и са пуснати.

Макар че тогавашните медии и дума не отронват за случая, целият град гръмва. Започва да се носи мълвата, че съпругът й я е убил. Дълго време над Аврам ще тегне това хорско обвинение, въпреки че разследващите са категорични, че убиецът на Мария е друг. Дните за него ще минават мъчително бавно, без спомен и радост.

Произшествия в тихото село

Същевременно в Зелениково се случват две произшествия, които биват премълчани от всички. Учудващ е фактът, че никой от селото не съобщава за тях на милицията. Дори селският милиционер Тошко Качулев ги прикрива, без логично обяснение за това. Още повече, че следствието тече с пълна сила, търсят се всякакви следи, а убиецът прави несполучлив опит да извърши ново убийство, разпознат е и… прикрит от съселяните си.

Няма и 2-3 седмици от убийството на Мария, когато Светлозар напада Гинка Разсилева и почва да я души. Само щастлива случайност я кара да не последва съдбата на Мария. Гинка от уплах не проговаря цял месец, а по врата и са личали синините от стискането. Не след дълго следва и втори инцидент с Цанка Рускова. След като се прибира от дискотека и си ляга, усеща че леглото под нея се надига. Там се е скрил Светлозар. Изпищява от страх и вика майка си. След неуспешни уговорки да излезе оттам, насила е измъкнат от баща й и братовчед й.

На делото след изобличаването на убиеца всички словоохотливо си спомнят за тези случки, но късно. Ако бяха проговорили по-рано, със сигурност един млад човешки живот щеше да бъде спасен, но уви. Всички те, неговите съселяни, му изфабрикуват желязно алиби и без никаква причина прикриват един убиец-психопат. Той все повече се убеждава в недосегаемостта си. Така в обстановка на неразкриваемост, престъпните замисли на жестокия, но тих убиец продължават да бъдат подхранвани.

Заподозрените

Вече са минали две години и половина от убийството на Мария, а извършителят продължава да е неразкрит. През пролетта на 1982 г. всички материали по случая „Зелениково“ са иззети от Главно следствено управление за провеждане на собствено разследване. В селото пак идват следователи. Пак се проверяват алибита. Правят се и научни изследвания като се съставя график на натовареността, за да се докаже възможността на заетите да се отклоняват от работния процес, въпреки че той се счита за непрекъсваем. Петко и Стоян пак са арестувани. Този път ги закарват в София. Следователите дори успяват насила да изтръгнат самопризнания от Петко и едва ли не престъплението е разкрито. Въпреки нездравите си нерви Стоян не признава нищо. По-късно това е отчетено като грубо професионално нарушение, но разбира се последствия за престъпилите правата си служебни лица няма. Пуснати са с разсипани нерви и здраве чак след като хващат убиеца.

Следва продължение…

Вижте още: Убийството край Братската могила (Втора част)

В статията са използвани откъси от книгата на Веселина Божилова „Смърт край рози“, свидетелски разказ на един от обществените обвинители и други свидетелски разкази на запознати със случая.