Спомени от Народната република socbg.com
4 октомври 1974 г., петък. Другарят Тодор Живков копа първа копка на автомагистрала „Хемус“.
От времето, когато „Варна беше пристанище на Шумен“, а за покупка на съветските имитации на Фиат, Форд и Опел се чакаше по две петилетки.
„Работническо дело“ снима Вожда, докато той държи слово на фона на пано с лика на Брежнев, а зад гърба му се чете „Строителството – всенародно дело“. Възхитената социалистическа тълпа му отговаря с тържествен лозунг „Пусковите обекти – Ударен фронт“.
Пусков обект се казва на строителна площадка, обвързана с точни срокове на изпълнение. 52 години след онази първа копка – няма нито точни срокове, нито завършен обект.
Ударният фронт на Тато прокарва магистрален път по 19 виадукта от София до родния му Правец – и дотам.
Докато се построят следващите 5 км от „Хемус“, за да се заобиколи „Царското село“ на Живков, минават малко повече от 25 години.
До ден-днешен магистралата не просто не е построена – тя не е преполовена. От 430 км са готови само 206.
Строежът е разпарчетосан на безкрайни отсечки, отбивки, пътни възли, мостове, тунели, детелини, диаманти и всевъзможни други „бижута“, проектирани преди повече от 40 години, възлагани на знайни и незнайни фирми, неизпълнени до днес.
Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки „витаят съмнения“ за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за „Хемус“ от Европа няма, няма и да има.
Междувременно в Северна България не могат да си позволят средна брутна заплата, по-висока от 1000 евро ., а годишната винетка се смята за лукс. Стотици хиляди семейства, търговци и превозвачи от Русе, Плевен, Велико Търново, Шумен, Разград и др., пътуват с часове наред по разбити двулентови пътища.
От времето, когато „си почивахме, за да си почине колата“, а до морето се стигаше с междинно преспиване, минаха повече от 50 години.
И докато Илон Мъск (роден в Прогнилия Империалистически Запад три години преди първата копка на „Хемус“) чертае сравнително смислени планове за преселване на хора на Марс, ние пътуваме от София до Варна с отбивка при Карнобат.
Да ни е честита ‘иляда осемстотин… ъ… две хиляди и шестнайстата година.
Източник:www.webcafe.bg
Извинявам се , но е доста некоректно да не се отчете промяната на пътната инфраструктура към по- добро . Вярно е, че Хемус изостава, но е факт, че пътищата у нас се подобриха и отремонтираха. Първокласните пътища нито са тесни, нито са разбити. За обществените поръчки не споря, че има съмнения, но това не променя факта, че за годините членство в ЕС България рязко дръпна. Когато за пръв път излязох на запад 1993 г. изживях културен шок, осъзнавайки в каква бедна, изостанала, ограничена мирогледно държава сме живели при соца. Спомнете си , че в бензиностанциите на монополиста „Петрол“ дори нямаше тоалетни за клиентите, ами пикаехме по храстите. По едно време направиха външни чешмички от мозайка, та поне тук там можеше вода да се налее.
6 години след статията, шока си е на лице. Може да е дръпнала инфраструктурата от тоталитарно време, но пак е най-зложещата пътна мрежа от всечки околни (да не споменавам европейските) държави.
Ами нормално все пак почти всички пътища се правят от синовете и внуците на тия дето ги правехаи преди !
Пеевски е чудесен пример .