За Костов като за Костов

Скандални разкрития! Живков пита: Костов ли ще правят премиер? Ето как Командира се добра до властта

Пращат го в лаборатория на БКП, Луканов го назначава за финансов министър

Спомнете си онзи въпрос на сваления вече диктатор Тодор Живков към журналиста Кеворк Кеворкян през 1990 г.: „Костов ли ще правят премиер?” , разкрит от самия Кеворкян в интервюто му по Нова телевизия на 7 септември 2014 г. Този въпрос е синтезирал истината за цялата кариера на Командира преди 10 ноември и след тази дата, пише в свой анализ вестник „Телеграф“.Историята започва през есента на 1970 г., когато Иван Костов е приет за студент по специалността „Политическа икономия” във ВИИ „К. Маркс”. Според строго секретните кадрови справки на СГУ-МВР-ДС, свързани с дело за оперативна проверка „Самозванец”, което управлението провежда в началото на 80-те години по отношение на Костов, пише: „след приемането му за студент още първата година е избиран за секретар на Дружествения комитет на ДКМС, а следващите три години е член на ДК. Като член на ДКМС в дружеството на асистентите и аспирантите се проявява като деен комсомолец.” Дружествените комитети в соцвузовете бяха от по десетина човека ­ най-големите натегачи пред партийното ръководство на съответния ВУЗ. Костов е сред тях.

Покровители от ПГУ

 През 1974 г. Костов защитава дипломна работа на тема „Относно развитието на теорията за предмета на политическата икономия” – ужасна марксистко-ленинска боза, която трудно се чете. Негов научен ръководител е Стоядин Савов. В архивите на Комисията по досиетата има документи, че „за проявено високо гражданско, патриотично и партийно съзнание и за оказана многократна, честна и безкористна помощ на Първо главно управление – ДС (ПГУ) при провеждане на агентурно-оперативни и активни мероприятия на територията на НРБ и зад граница” Стоядин Савов е награден с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред”. Друг покровител на Иван Костов в средата на 70-те години във ВИИ „К. Маркс” е проф. Лалю Радулов, отново със зависимости от ДС. Той е назначен за ОРОН (оперативен работник на обществени начала) към ПГУ-ДС със заповед № 31 от 9.12.1976 г., с псевдоним „Романов”. От ранни години, та до днес около Иван Костов гъмжи от кадрови офицери, секретни сътрудници, агенти, информатори, осведомители, оперативни връзки, явочници и каквито се сетите още щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО. По тази линия върви една от най-чудовищните асиметрии между думи и дела при този човек.

Сексуални щения

През декември 1974 г., след успешно издържан конкурс, Костов е назначен за асистент във ВИИ „К. Маркс”, т.е идеологически работник, който трябва задължително да стои на „здрави идеологически позиции”. През 1977 г. облаците над асистента по политическа икономия се сгъстяват ­ партийното бюро дори взема решение да не бъде допускан до педагогическа работа, защото заедно с още един преподавател имали сексуални щения към свои студентки. Заради това е принуден да напусне и през 1979 г. постъпва като асистент във ВМЕИ „Ленин”. Там той попада в най-идеологизираната катедра – Център по идеологически дисциплини (ЦИД). През 1982-1983 г. е привлечен от главния икономически помощник на генералния секретар на БКП Тодор Живков, проф. Иван Илиев, който е и съветник на министър-председателя Гриша Филипов. Проф. Илиев е участвал в създаването на лаборатория, а после и на специален научен институт за алтернативни варианти за развитие на стопанството на НРБ до 2000 г. В средата на 80-те години Костов е привлечен в работна група, обслужваща комунистическия терорист Мако Даков, който е председател на Комитета по горите и горската промишленост.

Факти

На Костов и през ум не му е минавало да се бори с комунистическата тирания, да даде знак, че осъзнава нейната престъпна идеология и практика, нито пък може да намерим дори и едно-единствено доказателство, че той има интелектуална сила и морална твърдост да прозре отвъд тези няколко години, които делят диктатурата на БКП от нейния край. Такъв факт вие няма да намерите в нито една негова статия, студия, текст, дисертация, хабилитационен труд от онова време. Показателно в тази посока е и неговото поведение в първите месеци след падането на Т. Живков и комунистическия режим. Той буквално избягва от големия митинг на СДС (виж карето). На 30 ноември 1989 г. публикува във в. „Работническо дело” статията „Никаква отсрочка”, в която съветва БКП как да се реформира. На 22 януари 1990 г. излиза втора статия на Костов със заглавие „Ръкуване с перестройката” пак в „Работническо дело”. Днес той хич не обича да си спомня тези факти, но тъкмо к.и.н. Иван Костов и неговата статия в сп. „Отечество” от 11 юли 1989 г., озаглавена „Анатомия на илюзиите”, става основа за доклада на Андрей Луканов на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 юли 1989 г. Лично Луканов идва при Петър Берон през 1990 г. и му казва „дай да го направим Иван Костов министър”. И Костов няколко месеца по-късно влиза в кабинета „Попов”. Без да е член на СДС, оглавява съюза и го превръща в необолшевишка партия, същата секта, каквато днес представлява следващото му политическа отроче – ДСБ.

Бяга от митинга на СДС

На 7 декември 1989 г. се създава СДС, готви се митинг на 10 декември, както и жива верига около Народното събрание на 14 декември. Да видим къде е бил Иван Костов по това време: „Обсъдиха се предложения кой да говори на митинга… Имаше предложение за някой си Иван Костов, бил публикувал интересна статия в „Работническо дело“. Костов беше канен да бъде оратор и отказа.“ (Симеонов, П., „Голямата промяна, 1989-1990 г. Опит за документ“, С., 2005, изд. Български писател, стр. 95-96). В края на 1989 и началото на 1990 г. Костов категорично не желае да има каквото и да е общо със СДС и антикомунистическата опозиция. И как да желае, като само допреди няколко години преди 10 ноември е бил в екипа, съветвал Живков, а буквално до пролетта на 1989 г. прави няколко опита да стане член на БКП. Затова в началото на прехода работи срещу парички за КНСБ (след като СДС му отказва такива според свидетелството на Ж. Желев в неговите спомени). Покойният Николай Добрев пазеше в архива си протокол от решение на първична партийна организация, която издига Иван Костов за кандидат-депутат от името на БКП/БСП за изборите за Велико народно събрание. (Не)знайна ръка обаче е сложила на листа стрелка „СДС“, т.е. командироваме го в създадената от нас опозиция.

Съветник на Югов, помощник на Живков

Кой е проф. Иван Илиев? От май 1962 г. е съветник на министър-председателя Антон Югов, от октомври 1971 г. е зав.-отдел „Икономически” на ЦК на БКП. През януари 1978 г. става зам.-министър на народната просвета, а от май 1980 г. е съветник на един от зам.-председателите на МС. А сега внимание – от септември 1982 г. проф. Иван Илиев става съветник на председателя на МС Гриша Филипов, а от октомври 1983 г. е икономически помощник на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков!

Партизанин и горският на ЦК

Кой е Мако Даков, кой не е чувал за него? Мако Даков е терорист шумкар през 1943-1944 г. в Червенобрежката партизанска шайка. След 9 септември става заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство” (1953-1957), заместник-министър на земеделието и горите (1957-1960), председател на Главното управление на горите (1960-1962) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962-1990). От 1966 до 1990 година Мако Даков е член на Централния комитет на БКП. Издига си до академик и зам.-председател на БАН.
Ген. Атанасов се обгражда с хора на тоталитарните служби ДС дърпа конците на Командира

Агент Иванова върти приватизацията, Пешко го съветва 

Темата за ДС и ченгетата, с която толкова обичат да се заиграват Костича и неговият джобен генерал Атанас Атанасов, наподобяват копчета с програмиран ефект.

Натискаш преди избори копчето и някаква (макар и все по-рехава) група избиратели ти осигурява политическо рециклиране в парламента.

Учи се от КГБ

Но когато са на власт, и двамата нямат равни в назначенията основно на ченгета от ДС и РУМНО (военното разузнаване). Искате факти? Ето например кои са хората, които стават заместници на Атанас Атанасов в НСС (контраразузнаването). Първият се казва Янис Груйчев. От 1980 г. „разузнавач” в Ленинско РУ на МВР-ДС. Мотив за предложението Янис Груйчев да бъде прехвърлен от милицията в ДС е, че се „учи от натрупания опит на нашите и братските органи на КГБ” (Архив на Комисията по досиетата, лично кадрово дело, л.13). Нека видим кой беше вторият заместник на великия борец с ДС и досаден кресльо Атанас Атанасов. Това е Владимир Манолов, бивш кадрови офицер в отдел 09 на Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС. Третият му заместник беше отново кадрови офицер от ДС. Казва се Васил Берберов, трайно свързан освен с бившите тоталитарни служби и с „Позитано” 20. Самият Берберов обичаше да разказва в тесен кръг, че санкция да приеме предложението на Атанасов е получил от Николай Добрев, с когото е бил изключително близък. Берберов напуска през 1999 г. и на негово място отново е назначен кадрови офицер от Второ главно на толкова омразната на Костича и Атанасов ДС – Иван Драшков.

Куки от Шесто

Костича не пада по-долу в назначенията на куки от любимеца на зам.-шефа на Шесто управление ген. Георги Силянов. За зам.-министър, отговарящ за приватизацията, е назначена неговата близка приятелка с библейско име и агентурна зависимост към Държавна сигурност Едит Гетов, агент Иванова. В периода ноември 1999 ­ юни 2000 г. ръководител на дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет (1999-2000) при правителството на Иван Костов е медийният консултант Михаил Михайлов агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Пешко. Съветник по сигурността в кабинета на Иван Костов е Филип Филипов, бивш служител на ПГУ-ДС и ВГУ-ДС, в демократични времена официален представител на НРС в Мадрид. Спортният съветник на Иван Костов в периода 1997-2000 г. Веселин Балевски също е бил кадрови офицер на ДС. Това е малка, много малка част от назначенията на другаря Костов. Само и единствено щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО. Направо не е за вярване, че при това цунами от зависими хора, с които се е обграждал, все още има нахалството да говори за „ченгетата”.

Първата далавера на Костов като финансов министър

Държавата ужилена с $20 млн. от „Сапио”

На 20 декември 1990 г. Иван Костов става финансов министър в коалиционното правителство между БСП и СДС, на което министър-председател е Димитър Попов. Много порочната формула на коалиция между БСП и СДС създаде неразрушимата и до днес традицията на сговор между десни и леви.
И Костов веднага започва със злодействата. Аферата „Сапио” е най-знаковата за ранния му период.

Огромен дълг

Става дума за около 400 млн. лева невнесени данъци, такси, мита от фондацията. Курсът на долара в края на 1991–1992 г. варира около 19–22 лева за долар. „Сапио” е ощетила държавата с около 20 млн. долара. Тя е собственост на бившия депутат от СДС в ВНС Ясен Златков. На 24.III.1992 г. финансовият министър Иван Костов пише резолюция върху писменото искане на фондация „Сапио” и разрешава „по изключение” договорените от фондацията стоки да бъдат внесени по режима на ПМС №133 от 1990 г., ако това стане до 31.III.1992 г. По това време според справка на Столичното данъчно управление от тогава задълженията на фондацията са огромни. Защо Костов дава една седмица на фондация с такива данъчни котви да направи една от най-големите афери на ранния преход? Имал ли е вина и каква е тази вина, ако е съществувала? Вина има и тя е свързана с обстоятелството, че резолюцията „По изключение до 31.III.1992 г.” на финансовия министър, осигурява една седмица, в която да не се прилага ПМС № 36 от 26.II.1992 г. – постановлението, с което преференциалният режим на фондациите е премахнат.

Нарушение на закона

В резолюцията на Костов има два смущаващи момента. Първо, тази резолюция е в пълно противоречие с отговора, който неговото министерство дава на фондация „Сапио” на нейното искане. Вторият момент, който според експерти представлява нарушение на законите, е, че не може с подпис, пък бил той и на министъра на финансите, да се удължава срок на нещо, което е отменено с постановление.

Алъш-вериш с цигари

„Нефтохим” и заемът на Световната банка е друга от далаверите на драгалевския наглец (виж карето). Година по-късно нашият човек продължава да е министър. Този път в правителството на СДС. И се почва пак старата песен на нов глас. Сега обект на неговата благосклонност е приятелската фирма на офицера от ДС Веселин Балевски. На 25 март 1992 г. финансовият министър в правителството на СДС Иван Костов подписва заповед №90/25.III.92 г., с която позволява на фирмата на Веселин Балевски „Б.Н.К.” ООД да извършва незаконна валутна търговия, основно с цигари – без конкурс, без основание, в грубо нарушение на действащите нормативни документи.

Облажва и мошеникът Марк Рич

Кабинетът упълномощава Костов като финансов министър да води преговори и да подпише от името на България споразумение с Експортно-импортната банка на Япония за отпускане на кредит. Определен е и начинът за изразходване на заема: от Световната банка за закупуване на 400 хил. т мазут на стойност 54 млн. долара и на 640 хил. т петрол на стойност 96 млн. долара и от Япония за закупуване на 400 хил. т нефт, 5 хил. т памук, 1500 т вискозно и полиестерно влакно. Записано е, че потребителите ще заплатят стойността на внесените петрол и мазут, както и дължимите лихви. Средствата в левове е трябвало да постъпят в сметката на ДФРР, но това така и не се случва. Било е постигнато и рамково споразумение с казахстанската държавна петролна компания и „Нефтохим”, но пипалата на растящите в геометрична прогресия корупционни практики са предпочели нефтът да дойде от други фирми. Назначената временна парламентарна комисия доказва, че се облажва главно мошеникът с международна слава Марк Рич, вносител на петрола.

Източник: „Телеграф“