Спомени от Народната република socbg.com
На юли 1991 г. беше разпуснат Варшавският договор. А само няколко години по-късно западната граница на НАТО се измести на изток. Събитията от онези дни промениха цяла Европа. Да си спомним:
Макар че имаше личен принос за разтурянето на Варшавския договор, Михаил Горбачов не пожела да присъства на церемонията по формалното му разпускане. За срещата на държавите от Източния блок на 1 юли 1991 в Прага Горбачов изпрати своя заместник Генадий Янаев. Там той беше принуден да чуе знаменателните думи на тогавашния чехословашки президент и бивш дисидент Вацлав Хавел: „Днес Варшавският договор престана да съществува.” Всички аплодириха, само Янаев не.
От 1955 до 1991
Военният алианс на Източния блок просъществува 36 години. Той беше основан през май 1955 във Варшава, където осем държави подписаха Договора за приятелство, съдействие и взаимопомощ – СССР, ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания. Официалното обяснение беше, че този съюз идва в отговор на присъединяването на ФРГ към НАТО. Твърде скоро обаче си пролича, че става дума не просто за отбранителен съюз, а за орган, който има за цел да гарантира политическия контрол на СССР над Източния блок. Най-показателните примери са потушаването на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година.
През 1980-те години започна периодът на голямата промяна. Тя беше задвижена от полския синдикат „Солидарност” и от реформите в СССР, познати под името „Перестройка”. В резултат се стигна до падането на Желязната завеса и на Берлинската стена, а малко по-късно и до преговори за обединението на Германия.
„Трябваше да бъдат изяснени много неща – например дали обединена Германия може да бъде член на НАТО. И кога да се изтеглят съветските войници”, спомня си Хорст Телчик. Бившият съветник на германския канцлер Хелмут Кол подчертава, че компромисът с Горбачов е бил постигнат благодарение на отпуснатите кредити за СССР, както и заради обещаните гаранции за сигурността на Съветския съюз, сред които и уверението, че в източните провинции на Германия няма да се разполагат войски на НАТО.
Краят на съветското господство
През септември 1990 – непосредствено преди обединението на Германия, ГДР напуска Варшавския пакт. Само в рамките на няколко дни близо 360 000 военнослужещи от източногерманската Народна армия се превръщат във войници на НАТО. Почти толкова съветски войници напускат Източна Германия до 1994 година, за което Бон плаща на Москва близо 4 милиарда германски марки. Именно обединението на Германия беше в основата на по-сетнешното разширяване на НАТО, казва в тази връзка историкът Конрад Ярауш.
На среща в Будапеща през пролетта на 1991 година страните-членки на Варшавския договор превръщат военната организация в политическа, като представителите на СССР бойкотират срещата в знак на несъгласие. Така се стига до 1 юли 1991 година, когато в Прага бе обявен краят на съветското господство – в рамките на онази среща, на която Горбачов не пожела да присъства.
„През есента на 1990 година той още говореше за „нашия общ дом” и уверяваше, че СССР е готов да разпусне Варшавския договор, ако в замяна бъде създадена нова структура”, спомня си Димитър Луджев, който между 1991 и 1992 година беше български министър на отбраната.
Само че НАТО оцеля и след разпускането на Варшавския договор – и съвсем скоро започна да се разраства. Защото бившите членове на Варшавския пакт видяха в лицето на НАТО гарант за своята сигурност.
Руският политолог Александър Галкин, по онова време съветник на Горбачов, си спомня как тогава САЩ са уверявали Москва, че НАТО няма намерение да се разширява на изток. „Само че устните обещания нямат особена стойност”, казва Галкин. Германският историк Хайнрих-Аугуст Винклер твърди друго – по неговите думи Горбачов никога не е искал от Запада гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток. Според Винклер, по онова време е ставало дума главно за германското обединение, докато разширяването на НАТО не е било обект на обсъждане. „Легендата, че е било дадено обещание НАТО да не се разширява на изток, спокойно може да бъде отхвърлена като невярна”, казва Винклер.
Пътят към НАТО
След като ГДР напуска Варшавския договор, Чехословакия и Унгария съобщават, че желаят да се присъединят към НАТО. Една българска инициатива от онова време също изненадва Вашингтон – група млади университетски преподаватели, сред които и по-сетнешният външен министър Соломон Паси, още през 1990 година апелира за разпускането на Варшавския договор. Това предизвиква вътрешнополитически напрежения. Но и на Запад не всички се радват на този апел.
Полша, където в началото на 1990-те години са разположени около 60 000 съветски войници, по онова време също желае възможно най-бързо да се присъедини към западните структури. Само че избягва да го оповести публично. „През 1991 година членството в НАТО ни изглеждаше като твърде нереалистична перспектива”, казва бившият външен министър Кшищоф Скубишевски. „В разговори с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер ясно изразих желанието ни да бъдем защитавани от НАТО, без обаче да поставям въпроса за незабавно присъединяване към Алианса”, спомня си дипломатът.
С разпускането на Варшавския договор в средата на 1991 и последвалото разпадане на СССР, процесите в Източна Европа придобиват нова динамика. Първоначално НАТО приема само държавите, които се намират в непосредствена близост до границите на Алианса. През 1999 в него влизат Полша, Чехия и Унгария, докато България например остава в чакалнята още пет години – до 2004.
Споменът за събитията от онова време със сигурност ще бъде разбуден на предстоящата среща на върха на НАТО, която започва след броени дни. 25 години след края на Студената война Алиансът ще подчертае значението на ангажимента си в страните от своя Източен фланг – и то точно във Варшава, където едно време беше подписан Договорът за приятелство, съдействие и взаимопомощ.
…………………………………………………………………………………………………………………….
През лятото на 1991 година смъртта му беше вече неизбежна: Варшавският договор се саморазпусна. Как протече „демонтирането“ му в България? Предлагаме Ви спомените на трима преки участници в събитията от онова време.
Прага, юли 1991: Вацлав Хавел при подписването на документите за разпускането на Варшавския договор
Един от тях е Димитър Луджев – вицепремиер и министър на отбраната в правителството на Филип Димитров (1991-1992). За Дойче Веле той казва, че „разглобяването“ на структурите на Варшавския договор в България е било изключително сложна задача: „Даже шифрите, които ползваха тогава българските дипломатически представителства, бяха съветски. Всички технически помагала, всички комуникации – във и извън страната – бяха под техен контрол: спътници, червени телефони, цялата система. И всичко това трябваше да бъде демонтирано”, спомня си Луджев.
Димитър Луджев
Българското военно командване, състоящо се по онова време основно от просъветски кадри, също е трябвало да бъде изцяло подменено. „Тогава с президента Желев поехме инициативата и сменихме цялото командване. Една от причините беше, че западните служби ни предоставяха информация за интензивните контакти между София и Москва – на генералните щабове и военните разузнавания“, казва Луджев и добавя, че е съществувала сериозна опасност тогавашните комунистически управници и военните да се намесят. В тази връзка Луджев припомня, че чак до 1997 година БСП настоява България да не гледа към НАТО, а да си остане неутрална държава.
Вятърът на промяната
Първият по-ясен сигнал, че Варшавският договор ще бъде разпуснат, е излъчен на среща на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (бившата ОССЕ) на 21 октомври 1990 година в Париж. Там съветският ръководител Михаил Горбачов обявява, че Москва е готова на подобна стъпка, но само ако в Европа възникне някаква нова структура за сигурност. Имало дори предложение за разпускане и на НАТО, но Маргарет Тачър категорично заявила, че това няма да стане, спомня си Луджев. „Още тогава се разбра, че новите източноевропейски демокрации ще бъдат интегрирани в НАТО”, добавя бившият вицепремиер.
През пролетта на 1991 година Вацлав Хавел предлага на българския президент Желю Желев да излязат със съвместна инициатива за разпускане на Варшавския договор. При това става дума за цялостното разпускане на Пакта, а не само на военните му структури, както предлагала Москва. След като декларацията им е подкрепена от другите източноевропейски държави, на съвещание в Будапеща страните от Варшавския договор взимат решение организацията да бъде разпусната до началото на юли 1991 година.
„Това беше период на трансформация на българската външна политика, период на смяна на приоритетите в сферата на сигурността, период, в който се раждаха прозападната ни ориентация и реформите в структурите, отговорни за правенето на тази нова политика”, казва за Дойче Веле Здравко Попов, външнополитически съветник на президента Желев от 1990 до 1992 година.
Здравко Попов
„Не бяхме подготвени“
За да се извърши всичко това, са необходими достатъчно компетентни и смели хора, които се отличават със стратегическо мислене и добре познават регионалните и глобални процеси. Но голяма част от тогавашната демократична опозиция се оказва неподготвена за тези институционални реформи. „Левите и десните сили се интересуваха единствено от овладяването на властта – политическа и икономическа. Затова когато през август 1990 депутатът Соломон Паси предложи на Великото народно събрание да гласува декларация за излизане на България от Варшавския договор и за заявяване на желание за членство в НАТО, всички депутати (с малки изключения) се разграничиха от неговия призив. Имаше дори хора, които го обявиха за луд”, спомня си Попов.
Осем месеца по-късно, отново по инициатива на Соломон Паси, е създаден Атлантическият клуб в България – първата атлантическа организация извън НАТО и единствената във Варшавския договор, работила открито за неговото разпускане. Българската инициатива изненадала дори американците, които тогава още не мислели за разширяване на НАТО. „Спомням си как от канадската Атлантическа асоциация ни бяха проучвали много подробно, за да се уверят, че не сме агенти на КГБ“, разказва Паси в интервю за Дойче Веле.
Впоследствие разширяването на НАТО става на практика неизбежно, а през юни 1994 Маргарет Тачър казва на Соломон Паси, че България ще трябва да се нареди на опашката след Полша, тъй като Западът имал вина пред поляците, задето ги оставил на Хитлер. „Така и стана: влязохме в НАТО пет години след Полша“, припомня Паси.
Соломон Паси
По думите му, войната в Косово и атенатите от 11 септември 2001 се превърнали в пробен камък за атлантическата солидарност на България. Веднага след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски изпратил писмо до президента Джордж Буш, в което го уверявал, че България се ангажира да действа като фактически член на НАТО и съюзник на САЩ в борбата срещу тероризма. На следващата година България получи официална покана за членство в НАТО. „Това кратко писъмце се превърна в настолна книга на нашата дипломация за дълги години напред“, казва по този повод Соломон Паси.
Ликвидиране на остатъците
Въпросът за активите на Варшавския договор е решен през октомври 1991 – на среща в Москва между президентите Елцин и Желев. В рамките на тези разговори Елцин казал, че Русия няма никакви претенции към активите на Варшавския договор в България и се съгласил София да прави с тях каквото намери за добре. „Така и направихме – обявихме всичко за продажба, а с постъпленията беше покрита част от задълженията на Русия към България за около 60 милиона“, посочва Димитър Луджев.
Именно тази договорка, както и предаването на документацията на ракетите СС-24, са двете най-важни стъпки към практическото ликвидиране на остатъците от Варшавския договор в България. Но до официалното приемане на страната в НАТО ще трябва да изминат още цели 13 години: България става член на Алианса на 2 април 2004 година. Оттогава българският флаг се развява пред главната квартира на НАТО в Белгия.
Първоначално НАТО приема само държавите, които се намират в непосредствена близост до границите на Алианса. През 1999 в него влизат Полша, Чехия и Унгария, докато България например остава в чакалнята още пет години – до 2004.
Ми то Унгария не е близо до Нато, а България граничи с Гърция и Фесовете…