Спомени от Народната република socbg.com
На 4-ти юли, преди 36 години българската сцена остана без една от най-талантливите си актриси. Леда Тасева почина на 62 г. след тежка битка с рака. Не искаше да се предаде, играеше почти до сетния си час. Зрителите обожаваха онова нейно спокойно, аристократично излъчване, което я правеше неповторима, различна.
Тя завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, играе в театъра, киното и телевизията. За нея не е важно дали ролята е главна, или не е – важно е да я обикне, да я разбере, да я пресъздаде. Затова и публиката още я помни от филми като „Да обичаш на инат” и „Звезди в косите, сълзи в очите”, но най-вече в телевизионния театър „Харолд и Мод”, постановка на Хачо Бояджиев, която през 1986 г. превърна Леда Тасева и Стефан Данаилов в незабравим актьорски тандем. Затова и през 2002-а, когато реши да постави отново пиесата на Колин Хигинс за странната връзка между 80-годишна старица и 20-годишен хлапак, проф. Бояджиев посвети премиерата на „голямата Леда”.
Днес, когато пишат за Леда Тасева, а то е изключително рядко, я изкарват дисидент. Истината е, че тя имаше титлата „заслужил артист”, орден „Кирил и Методий” – първа степен, и всички други атрибути на признание от режима. Просто жената си беше странна и затова правеше впечатление в едно униформено време. Може да не е имала някакви фундаментални роли, обаче пък личният й живот е по-интересен и повратлив от сапунка.
В биографиите на Леда Тасева, чието истинско име е Виолета, пишат за два нейни брака. Истината е, че тя има 3. Първия го премълчава, понеже е с неудобен за системата човек – нейната първа любов Дачо Цанков.
Неговата „непригодност” се състои във факта, че е племенник на проф.Александър Цанков, наричан в онези години „кръволок”, който въвежда след своя преврат през 1923 г. политика на повсеместен терор. Изтрепан е сума народ, включително поета Гео Милев и журналиста Йосиф Хербст. Вследствие на този терор като отговор на комунистите избухва атентатът в „Св. Неделя”. Цанков избягва от България и се преселва при цар Фердинанд, а след смъртта му бяга, за да не бъде арестуван при Нюрнбергския процес срещу нацистите в Европа, като следва много от приятелите на Хитлер, а според легендите и самия Фюрер, в Аржентина. Там и умира. Но синът му остава. Освен произхода, той има и друг проблем – твърде слаб е ангелът му и не може да се сдържа и да не ляга с всяка жена. Нещо, което толкова наранява Леда Тасева, че намразва мъжете
Родената във Видин, но отраснала в София бъдеща актриса се влюбва в него като братовчед на най-добрата й приятелка. Майка й е против да се жени за човека, който отнема девствеността й, но тя смело се хвърля към брака. Поради което е изгонена от дома си. Той й наема стая в апартамента на оперната певица Мара Хинова, която я утешава при многобройните му хойкания. Практически съпругът не живее с Леда. Той си намира работа като шофьор в американското посолство. Но скоро е интерниран. Като негова законна жена, Леда го следва и дори е щастлива, защото в новото им местоживеене край язовир „Копринка” плейбоят ще бъде само неин.
Но скоро локацията на изгнанието е сменена с изселване в нейния роден Видин. Живеят в къщата на нейната братовчедка до момента, когато става страшна засечка. Леда, която започва работа в местния театър, за да издържа себе си и любимия, се прибира ненадейно в стаичката им. И заварва съпруга си с нейната братовчедка
Благодарение на роднина – голям партиен началник, й е позволено да се върне в София, където се записва във ВИТИЗ. Това официализира любовта й с нейния преподавател Стефан Сърчаджиев. Двамата се запознават на снимките на един от първите български филми „Утро над родината”, помнещ се до днес главно с рефрена от неговата песен „Свири хармонико, свири”. За работата я урежда нейната приятелка Жана Стоянович, която и запознава Леда с бъдещия й съпруг.
Мъж №2 обаче трябва да бъде разведен с половинката си Ани Фаденхехт, майка на друг „заслужил артист” – Йосиф Сърчаджиев. И Тасева прави всичко възможно връзката им да бъде разкрита от неговата съпруга, което естествено се и случва.
Леда е безжалостна, защото иска да изтрие петното от Дачо, да вземе победа над мъжете, да им го върне тъпкано и да се почувства покорителка. Успява да се омъжи за по-възрастния господин, който дава тласък на кариерата й. Това е важно и поради друго обстоятелство – Леда винаги е в конкуренция със своята сестра Ирина – една от примите на Народния театър.
Отмъщението на съдбата обаче не закъснява
Леда е развела Сърчо, което ще й бъде върнато тъпкано, когато нейният трети съпруг Иван Андонов я напуска заради друга жена. Тасева забива младежа, който е цели 8 години по-малък от нея. Самото им бракуване е огромен скандал дори за артгилдията при соца, където нравите са малко по-разкрепостени от общоприетите за онова общество. Те са приели разведената вече 2 пъти Леда – разводът по онова време е дамгосан от Партията, освен от католическата църква на Запад – да се омъжи за младо момче. Но когато се разбира, че Иван живее успоредно и с Люба Маричкова, заради която се разделя с Леда, шумът е оглушителен.
„Заслужилата артистка” остава сама до края на дните си официално или поне никога повече не се омъжва. Гадна мълва я свързва с кого ли не, дори с Бригита Чолакова
Журналистката по онова време е първа красавица на България и тв звезда №1 със западняшкия си стил, наследен от немската кръв във вените.
Истината е, че Леда ограничава своя приятелски кръг, прави закрити вечеринки в дома си, недалеч от Южния парк и поддържа бохемски начин на живот, но такъв, който не се набива в окото на обществото.
В кариерата си обаче продължава да играе ролите на отчаяни застаряващи жени. Няма как да не си я спомняте от класиката на късния соц „Да обичаш на инат”, където играе точно такава, много близка до себе си героиня. Или от култовата тв постановка „Харолд и Мод” на Хачо Бояджиев, където е стара и патила на фона на младия левент Стефан Данаилов.
10 дни преди да почине от рак, Леда продължава да играе на сцената. Не иска да изгуби и последното, което я свързва с живота. Предава Богу дух на 4 юли, когато други се раждат. Това става само 4 месеца преди на 10 ноември 1989 г. да падне режимът на Тодор Живков.
