Тодор Живков взел матурата на 30

Макар че обичаше да общува с интелектуалци, а писатели и академици бяха част от ловната му дружинка, Живков изглеждаше доста неграмотен. Докато беше на власт, много хора се питаха какво образование има. Блюдолизците около него разпространяваха слуха, че той следвал право в Софийския университет, но не завършил, защото трябвало да премине в нелегалност. Когато започнаха изкопните работи за първия пешеходен подлез в София пред бившия Партиен дом, шегобийци пуснаха вица, че багерите търсят дипломата на Първия.

Какво е образованието на Живков? В дело номер 1 през 1990 г. е посочено “ средно“. Историчката Искра Баева смята, че по онова време взелите матура са били малцинство, т. е. за времето си Тато е бил с образование над средното за страната. Това може и да е вярно, ала в сравнение със своите предшественици Живков е бил слабообразован. До 1944 г. повечето ни премиери са били с висше образование. Сред тях е имало няколко университетски професори. Дори комунистите на този пост преди Тато са били по-начетени. Васил Коларов и Вълко Червенков например са имали висше образование. Докато Живков стига мъчително и в доста напреднала възраст матура.

Във всички енциклопедии пише, че Тато е роден на 7 септември 1911 г. Рождения ден той си избрал сам, когато пораснал. Точната дата на раждането му не е документирана. В спомените си той казва, че тя липсва в неговото кръщелно свидетелство. Правешкият поп Велчо, който го потопил в купела, “бил порядъчно пийнал” и записал в документа само датата на тайнството, не на раждането. Кръщавката обаче се извършила около месец след появата му на бял свят.

Майката на Живков баба Маруца до края на живота си твърдяла, че синът й е роден на 20 септември. Събитието станало “навръх Симеон”. Справка в православния календар показва, че празникът на преподобния Симеон Стълпник е на 1 септември. Това е и началото на църковната година. Но според официалната му биография Живков е роден през 1911 г., когато днешният Григориански календар още не е бил въведен. Тъй като разликата между стария и новия стил за миналия век е 13 дни, по днешното летоброене Живков ще да е роден на 14 септември. Така от думите на родилката излиза, че бъдещият политик се е появил на бял свят или на 14, или на 20 септември. Несъмнено тя е по-надежден свидетел от бебето.

“Нашият спор така и не приключи – съобщава Живков. – Наложих се аз, но тя остана докрай на своето.” Той сам си избрал 7 септември за рожден ден.

Годината 1911-а също е била поставяна под въпрос. Съветникът на Живков Костадин Чакъров твърди, че “в по-стари биографични справки се сочи годината 1909”. Като нелегален пък документите му били на името на Иван Томов, роден на 14 август 1912 г. 1911 година обаче изглежда най-вероятна, ако се съпостави с ученическите му дипломи.

Живков завършва правешката прогимназия, т.е. VII клас, през 1926 г. Като се има предвид, че на училище тогава се е тръгвало на седемгодишна възраст, това прави закъснение от една година. Причината е, че малкият Тодор остава да повтаря още първи клас. Според самия него бил два пъти първолак, защото семейството му било бедно и не могло да му купи нужните учебни пособия.

От Правец Живков отива в смесената гимназия в Орхание – днешния Ботевград. Докато учи там, Живков живее у една протестантка на име г-жа Пациркова. Той започва да посещава богослуженията в нейната църква – в спомените си твърди, че така му наредили от комсомола. Пасторът дори му издействал стипендия, за да учи богословие, но това поприще не привличало младежа. По неясни причини през 1929 г. той напуска гимназията и Орхание и постъпва в Графическото училище към Държавната печатница в София. Завършва го през 1932 г., но без да държи матура.

В казармата Живков влиза чак на 25 години – през есента на 1936 г. Той твърди, че отначало го взели в Школата за запасни офицери, където започвали задължителната по онова време военна служба по-образованите младежи. По онова време школата се намирала на мястото на днешния НДК в София. След това обаче, понеже бил комунист, го преместили в Трудови войски. Като трудовак строил пътища в Етрополския Балкан и в Родопите до 1937 г.

В своите спомени Живков твърди, че взел матурата през 1939 г. в Трета мъжка гимназия в София. Явил се на зрелостен изпит под натиска на съпругата си – Мара Малеева, която е лекарка и негова връстничка. Двамата се женят в Павликени през 1938 г., тъй като тя е назначена в близкото село Дъскот. Но това не е вярно. Зрелостното свидетелство на Тато е издадено през 1942 г., както личи от факсимилето. По това време той вече е навършил 30 г. и се е родила дъщеря му Людмила. Д-р Малеева е назначена в с. Говедарци и семейството живее там.

Защо Живков лъже за своята матура? Най-вероятно, защото този факт развенчава един от митовете за него – че през Втората световна война бил нелегален и ръководел партизанското движение в Софийско. Ако беше така, той не би посмял да се яви на изпит с истинското си име. Или, както казваха шегобийците, всъщност е бил полунелегален – той се криел, но никой не го търсел.

Отказва авторско свидетелство

През 80-те години Тодор Живков е записан сред българските изобретатели, макар и накратко. Той се запознава с шефа на лаборатория „Биоелектроника“ Стефан Найденов, който става известен със своите препарати. Те според него церят неизлечими болести. Найденов дори открива лекарство против рак – биостин. Той твърди, че е произвел и първия български ранитидин – лекарство против язва, което е направено по една таблетка, доставена от Англия.

Веднъж Живков казал на Найденов, че неговите родители баба Маруца и дядо Христо всяка сутрин изяждали по една бучка захар, напоена с две-три капки розово масло. Това помагало против склероза и те запазили ума си свеж до дълбока старост. Стефан Найденов прави изследвания и установява, че розовото масло съдържа гераниол – алкалоидна съставка, която действа антисклеротично. На базата на гераниола е създаден и пуснат в продажба препаратът жирозитал, който уж забавял процеса на стареене и е признат за изобретение. За него е написана даже книга. Найденов вписва Живков за съавтор на медикамента и патентното ведомство (тогава ИНРА – Институт за изобретения и рационализации) издава авторско свидетелство на държавния глава. Найденов лично му го занесъл. Живков обаче проявява здрав разум и отказва да го вземе. Така не оставя името си в списъка на българските изобретатели. В интерес на истината Живков никога и никъде не е позволил да го провъзгласят за доктор хонорис кауза – титла, с която университетите се подмазват на видни политици и бизнесмени.

Автор: Кум Благов