Спомени от Народната република socbg.com
Българският член – партийният, тежи все по-малко. Общо пресметнато за 25-26 години „теглото“ му е намаляло 3 пъти. А най-партийният член – червеният, буквално се е спаружил. Олекнал е десетократно. Това сочат появилите се данни за намаляването на партийните членове у нас.
Сред основните партии в момента само ГЕРБ се радва на добавяне на членска маса. Останалите се топят като сняг през февруарска пролет.
Към 350 000 партийци има в момента в България. От различни партии. Докато през 1989 г., когато приключва времето на партията държава БКП, партийните членове са над 1 милион. Макар и само от тази пария, ако не броим минималистичното членство в тогавашната оставена за парлама БЗНС.
В зората на демокрацията и новите партийци – в СДС и другите реставрирани или новородени партии, стигнаха милиона, макар много от тях да слагаха в кюпа симпатизантите си, не чистите партийци.
Днес БСП – наследницата на БКП, може да си събере членовете едва на два стадиона като националния „Васил Левски“, като пусне места за правостоящи по футболния терен и по пистата. Или на един стадион в Сантяго де Чили по времето на Пиночет.
Червената партия все пак продължава да е с най-многочислени редици, строените в нея в момента са малко над 100 000. Това обаче е 10 пъти по-малко, отколкото при преименуването си от комунистическа в социалистическа. А ГЕРБ ги догонва, като наближава 90 000.
Червените партийци олекват най-бързо като от анорексия
Приближаването обаче изглежда ще е много по-скоростно, тъй като БСП върви като членска маса надолу, а ГЕРБ – нагоре. Кога точно ще е размяната в челото на класацията, не може да се пресметне точно. Простата аритметика обаче може да послужи да се изчисли колко точно тежи членът на сегашния все още първенец по численост.
Ако условно приемем, че един член на БКП/БСП през 1990 г. е тежал 80 кг „живо тегло“, то според общото намаление на червената членска тежест в момента един партиец социалист тежи 8 кила. Диагнозата е повече от ясна. Анорексия съсухря смъртоносно БСП.
Или обратното – спаружването на Столетницата я е вкарало в ужасната въртележка на анорексията. Все повече бившата партия с главно „П“ остава само кожа и кости. По правилата на заболяването – първо отслабват по-бавно, после се стопяват с бясна скорост.
В същото време обаче на „Позитано“ 20 ги гризат атопични – нехарактерни, симптоми на анорексията. Те имат апетит, за разлика от анорексиците. Но вече са толкова немощни политически, че няма какво да сложат на партийната софра. Което се дължи на факта, че са и в идейна анорексия. Която пък разгонва не само електоралната – гласуващата за тях, маса, а и членската.
Всъщност, както са тръгнали в БСП, нищо чудно скоро двете „маси“ да са едно и също нещо – колкото членове имат, толкова да са и гласовете за тях в урните по време на избори. Още повече че, както и бившите комунисти признават, и Божията ръка си казва думата. Все пак дори и партийните членове остаряват и са смъртни, както всички останали хора. А бесепарите са известни със застаряващата си възрастова структура и липсата на значима свежа кръв.
Точно „кръвчицата им изпи“ на БСП и бившият й лидер Георги Първанов. Със своята АБВ, която в момента има вече към 15 000 членове.
И „синя партийна кръв“ обаче тече във вените на все по-малко българи. Членската маса вдясно от зората на демокрацията също се стопи. А в новосъздадените партии вече не влизат стотици хиляди, а по няколко стотици.
От цялата тази „политическа диета“, обхванала почти всички иначе основни парламентарни партии, излиза, че зад тях по партийно твърдо стоят минимален брой избиратели. Такива, които единствено в името на политпартийната идея биха ги подкрепили. За останалите гласоподаватели все повече и повече се налага партиите да се борят трудно – не с подписването на партийния билет.
Автор:Анелия Иванчева
